Убедих се, че от мъдрувания полза няма ♥ Емилиян СТАНЕВ
За писателския път и житейските полезности, Емилиян Станев дава отговор на въпросите на изтъкнатия наш книжовен и кинокритик Атанас Свиленов (1937 - 2015).
За житейските полезности и старостта
Виждали ли сте се от време на време като седемдесетгодишен? И има ли нещо общо сред тогавашните Ви показа и интуиции и днешната действителност? Как се усеща човек (и по-точно творецът) на тази възраст? Какви са нейните преимущества, нейните минуси?
Младият човек не може да си показа вътрешния свят на един седемдесетгодишен човек – по какъв начин вижда себе си, предишното си, света и какво се прави в неговото схващане, т.е. равносметката. Това се отнася за всеки дъртак и зависи от неговата просветеност и дарба за самонаблюдение. Мисълта за гибелта дава друга оценка на живота. Много от полезностите, с които човек е живял, се оказват недогледани, други – мислени. Започваш да оголваш нещата от външните им обвивки, от предразсъдъците, от подправените им условности и да търсиш същността, зърното. Заедно със зрелостта, с опита, идват и разочарованията, от които старостта възстановява равновесието на духа чрез великодушието. Старческият смях е спокоен, всеопрощаващо беззащитен, пък дано някой го назовава и умен. Това са преимуществата на старостта, в случай че въобще могат да се нарекат преимущества.
Вие сте от писателите, които релативно бързо и елементарно се постановат в литературата, без разтърсвания и драми следват креативния си път. Това ли е най-естественият метод за „ кариера ” или може би пред външните разтърсвания и спорове по-важни са вътрешните, видимо незабележимите, останали притежание единствено на личността?
Всеки публицист като всеки човек си има своя орис. Някои вършат кариера, както се изразихте, с непрекъснати спорове, неуспехи, непризнаване от страна на рецензията, с недоумение на техните творби. И таман те се оказват или гениални, или фанатици. В множеството случаи фанатици. Аз просто имах шанс, тъй като се залових с животните и дребните хорица в нашата провинция, пък и по други аргументи, като да вземем за пример, че не дружах доста с моите сътрудници...
Кои са създателите, които през тези години сте чувствали най-близо до себе си като духовна настройка?
През тия години не съм чувствал покрай себе си като „ духовна настройка ” никого. Ако има подобен – единият от двамата ни е непотребен. Това е невероятно, с изключение на за мой имитатор, а подражателите не чинат, те са фалшификат.
Кои са съгласно Вас най-ценните добродетели на народа ни? А някои от присъщите дефекти?
Най-ценни са байганьовските „ добродетели ” на народа ни, тъй като ни освобождават от душевни потреси, от паника, от нравствените повели да се вглеждаме в душите си и в душите на своите близки. По силата на диалектиката тези черти може би ще се трансфорат в края на краищата в позитивни качества. Така че мъчително ми е да отговоря на Вашия въпрос.
Какво намирате за най-типично в нашия народен метод на мислене?
Самохумор. Способността да се майтапим сами на себе си. Погледнете ръченицата – шестнайсетините в ритъма й! Този темп е израз на същата българска дарба на самохумор.
Какво влагате в израза „ пресечени духовни пътища ”?
Векове наред народът ни е живял сред езическите и християнските показа, 400 години българският народ не е имал общество, черква, възпитаваща духовни потребности. Този народ е можел да изрази своя креативен талант единствено като плебей – да вземем за пример строителният талант на българина е намирал реализиране единствено при турчина, на работа при поробителя. Всички знаем тези обстоятелства, само че рядко се съобразяваме с тях. А те съставляват спиране на духовните пътища на българина.
Какво четете през днешния ден? И в случай че извършите параленост с пожеланото Ви четиво преди 30 или 40 години, на какво се дължат промените или постоянството във усета?
Чета глупави книги, да вземем за пример за птици, за остарели ловни оръжия. От време на време Сервантес, Гогол, Мопасан, Толстой. Вестници, списания. Търся книги без мъдрувания, същински художествени творби. Убедих се, че от мъдрувания изгода няма. Изобщо, смирил съм се като остарял човек и което е особено за старческото вдетиняване – избирам да чета приказки и да беседвам с деца.
Към какво друго изкуство сте сензитивен?
Към музиката. Само че под музика не разбирайте певачките и джаза.
Коя е Вашата желана среда?
Неколцина другари, с които взех постоянно да диспутирам и да се карам. Колкото повече одъртявам, толкоз по-мъчно разбирам даже себе си.
Не намирате ли, че има известно несъгласие сред активността на писателя и увлечението в лова, сред възприетата визия, че създателят е бранител на слабите и беззащитните и че ловецът въпреки всичко лишава живот, изтребва безпомощни създания? Или ловът е някакво освобождение от насъбрани комплекси в бита, а може би и в креативната активност?
Ловът ли? Понякога се коря за тази моя скверна пристрастеност, а в последно време, откакто изтребихме огромна част от дивеча с пушките и химизацията, почнах да се гнуся. А кой Ви внуши, че създателят е бранител на слабите? По-вярно ще бъде, в случай че кажете, че е бранител на хубостта. Колкото за комплексите, и във войната ли се освобождаваме от тях, както в креативната активност да вземем за пример при описанието на едно ликвидиране? Шолохов да вземем за пример е огромен рисувач на убийства. Как единствено ги разказва, не можеш да не се възхитиш.
Едни писатели настояват, че най-добре се написа в самотност, в самовглъбяване, а други застъпват схващането, че е нужно непрекъснато да се пътува, да се живее измежду хората, да се менят гледките и обкръжението. Вие на основата на личния си опит какво мислите по този въпрос?
Кой както се е наредил – на едного му би трябвало халат, с цел да слуша музика, на другиго – пътувания; един живее в самотност, различен – в виканица. Важното е да има нещо да напира в главата и в сърцето. Писателят все ще откри по какъв начин да го изрази. Ако няма, и дяволът не ще му помогне. Виж, за литературната кинкалерия, която през днешния ден назоваваме сив поток, би трябвало единствено пишеща машина, кабинет и доста издадени книги с портрет...
Със съкращения от: „ Събрани съчинения ”, Том 7, Емилиян Станев, изд. „ Български публицист ”, София, 1983 година
Снимка: Емилиян Станев (1907-1979), Институт за литература; dictionarylit-bg.eu
