За периода от 1933 до 1936 г. ще открием, че

За интервала от 1933 до 1936 година ще открием, че Нацистка Германия трансформира напълно погледа си към една избрана раса – евреите. Това не е една от най-красивите тематики в историята, за които човек може да приказва, само че няма по какъв начин да не разясняваме, откакто виждаме един деен опит за пренаписване и даже озлобяване против ограничения, които в един или различен миг могат да избавят животи. Зеленият документ в действителност ще разсъни доста въпроси в идващите няколко месеца, само че дано обърнем внимание за какво сравнението е изключително неверно и може би не толкоз етично, изключително откакто знаем каква е цифрата на жертви в този резултат. Това, което се случва е изключването на евреи от обществения живот, уволняването им от държавна работа, изгонването им от университети и други обществени браншове.

В една специфична вечер стартира и етническото пречистване, като в този случай се унищожават еврейски магазини, изгарят се синагоги и се дава право за още повече безчинства. Опитите за овакантяване също не могат да се случат толкоз елементарно. Според статистиката, към 1933 година на територията на страната са живеели към 522 000 евреи. Малко по-късно още 304 000 евреи имигрират. От останалите ще открием, че към 16% имат някаква работа и могат да докарват доходи, останалите са оставени на произвола и да се избавят, както намерят за добре. Разбира се, участват митинги, които могат да ни покажат, че останалите хора не са съгласни с третирането им по този метод, също така не могат да избягат и са обречени. Искането им за естествен живот е отхвърляно по най-различни способи и в това отношение немските управляващи са повече от истински.

С експлоадирането на войната на 1 септември 1939 година ще открием, че обстановката става още по-жестока. Поставя се възбрана за влизане в избрани зони на немските градове. Поставя се и ограничаване на храната, която може да се получава, а в някои интервали даже не се доставя по този начин. Избрани са и съответни магазини, които могат да се посещават, само че както се досещате, те в никакъв случай не са добре заредени или подготвени да предложат нещо по-различно от самун и вода. Конфискуват се значими техники, които могат да оказват помощ за хода на войната – прибират се радио приемници, колела, електроуреди, други полезности и прочие. До идващият септември ще се забрани и използването на обществения превоз. Всички евреи на повече от 6-годишна възраст би трябвало да носят жълта звезда на своя ревер или на ръката – изборът е техен, като най-малко за него имат правото на избор.

Принципно в Германия липсват гета, само че в хода на войната и при по-сериозното преселение ще открием, че се строят и това общество е изпратено тъкмо там. Наричат ги „ Еврейските домове “, само че действително не са нищо друго с изключение на трудови лагери. През 1943 година се прибавя и още една уговорка, която да отнеме частната благосъстоятелност на евреи и да ги даде на немската популация.

Същата година се вкарва и анекс, който публично изключва евреите от правото им да бъдат закриляни от немски закон, чиято съществена отговорност е да дава равни човешки права. Какво обаче е наличието на прословутия жълт паспорт, който евреите получават в този интервал, заменящ техния формален немски? Нека стартираме с това, че такива са изключителна необичайност и информацията, която можем да добием за тях е от иззети паспорти, които по неведоми пътища се озовават в Съюз на съветските социалистически републики след края на войната.

На първо място там се записва тяхната фамилия, бащино и първо име. Посочва се заеманата служба, съпроводена с адрес, дата на раждане и локация на раждане. Номерът на паспорта и датата му  на издаване, както и от кое бюро е бил публикуван, по-късно имаме народност и вероятно мнения, в случай че би трябвало да се запишат такива. До огромна степен ще открием, че главните документи за идентичност не се разграничават от останалите, само че се слага буквата „ J “ за „ Jew “.

До тук значително покриваме главните условия, които показват по какъв метод се създава и показва опитът за дестабилизиране и заличаване на едно общество, имащо неприятния шанс да се намира на неверното място в неверното време. Освен отхвърлянето на правото им за живот, доставката на храна, както и унищожаването им като персони, прибавяме и дамгосването им като зло, което по никакъв метод не може да се промени, а би трябвало да се унищожава. На финалът ще открием, че този злокобен опит ще докара до гибелта на няколко милиона евреи, тяхната присъда не е нищо повече от манията на един човек да си отмъсти.

Неговите претекстове остават неразбираеми и до през днешния ден и в случай че би трябвало да бъдем почтени, в никакъв случай не желаеме да се повтарят. В хода на последните забавни събития ще открием, че тъкмо това съпоставяне се появи и за жалост е обидно даже да вършим тази параленост. Една от аргументите е, че България е страната, която резервира своята популация от евреи и даже е единствената, в която естественият им приръст остава позитивен. Ако желаете да открием главните тъпки за основаването на геноцид, дано разгледаме и тях в идващите редове. Първо започваме постоянно с подредба и делене на „ Нас “ и „ Те “. Подчертават се разлики и с това стартира да се акцентира огромното разделяне.

Следващата фаза е слагането на символизъм, в този случай приказваме за паспорта и звездата, която евреите е трябвало да носят. Продължаваме с дискриминирането и отричането на равните човешки права, а те в този случай са лишаване на благосъстоятелност, възбрана за естествен живот, потъпкване на естествените човешки права и лишаване на имущество в интерес на други лица. По тази линия продължаваме с дехуманизацията, която може да добави разнообразни прякори. При геноцида в Руанда ще открием, че съперникът се оприличава на хлебарка, евреите са били плъхове. Имаме и организация, която се случва в резултат на постигнатото разделяне. Суданското ръководство продължава да въоръжава арабската милиция и дава разнообразни привилегии. Дава се зелена светлина на медиите да популяризират експанзията и да демонстрират по какъв начин насилниците са прави в своите дейности, както и какво би трябвало да вършат, с цел да се доближи победа.

Подготовката за осъществяване е точно организирането на зони, в които да се изселват. След разпределението идва време и за етническо пречистване, в което човешкият живот няма никаква стойност. Последната фаза в това отношение е отричането и заличаването на осъщественото закононарушение. В този случай можем да открием, че и до през днешния ден се откриват критици на другите крайни режими. Ако съпоставим историята и разгледаме геноцида и осъществените закононарушения в страни като Сиера Леоне, Сомалия и още доста други, ограниченията в сегашния миг дават отговор и демонстрират нещо доста по-различно. Нека обърнем внимание на самото предизвикателство, пред което е изправено човечеството – за какво да се ограничаваме единствено до рамките на България?

Все отново документи за преболедуване или имунизиране са изисквани и от доста други страни. Страните, които са го въвели на този стадий са Австрия, Белгия, Кипър, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Израел, Италия, Латвия, Люксембург, Холандия, Португалия, Ирландия, Словения, Испания и други. Всички те изискват от туристи и посетители да покажат, че вероятно са го преболедували или са имунизирани. Защо е наложена такава предварителна защита, бихте попитали, въпреки всичко стигнахме до това публично умозаключение, че даже имунизираните могат да придвижват въпросния вирус? Отговорът се крие в това, че нито една здравна система не е проектирана, с цел да се оправи с пандемия – нито една.

Няма значение какво ще чуете или какви митове ще се описват по отношение на самото заболяване, което две години държи света в колапс. Туристическите дестинации, които могат и по някакъв метод биха потърпевши от приток на хора, които в следствие ще изпълнят лечебните заведения или ще слагат опазването на здравето под сериозен риск, на практика отстраняват шанса да преживеят още една пандемия или още една свирепа вълна. Противно на упованията и търсенето на някаква идеология или даже сравнението с геноцид, е неуместно и нелогично.

Какво тъкмо се не разрешава? Посещението на търговски център или заведение? Това е най-големият камшик на поколението през днешния ден? Фактът, че времето се скапе и мнозина отхвърлят масите на закрито? При софтуерната стъпка и еволюция е доста мъчно да забележим къде тъкмо е казусът, когато човек може да поръча всичко от леща до изискана вечеря, освен това доставена до дома му. Никакви условия не съществуват и не участват по отношение на заниманията навън, концерти и всевъзможни други мероприятия.

И до момента в който ограниченията бяха надалеч по-драконови през предходната година, то в този момент не откриваме причина, заради която да оставаме недоволни от обстоятелството, че медицината дава отговор и дава зелена светлина за обществен живот, който постоянно сме имали, освен това изцяло гратис. Разбира се, мнозина ще видят една безпределно жестока интрига, която сътвори спомагателната суматоха. Нека обаче не забравяме, че до момента в който хората с мнение по отношение на имунизациите и въобще тези, които имат мнение за целия вирус, са нападателните или по този начин нареченото болшинство на съпротивата. В този взор е малко необичайно да чакаме печата „ J “ върху документ.

Nationalsozialistische Boykott-Posten vor dem Warenhaus Israel in Berlin.

Движението на антиваксарите претърпява един идеален провал, заради простата причина, че значително откриваме хора без никакво здравно обучение да споделят по какъв начин един медикамент предизвиква аутизъм, смяна на днк-то или надзор посредством нова мрежа за транспорт на данни. Подобни изказвания биха изпратили човек в полето на фантастиката, само че не и в бранша за решения и връщането към естествен живот.

Създателят на полио имунизацията беше погубен тъкмо по този метод, жертвите на ативаксърска агитация също попаднаха в това бранш и през годините забелязахме взрив на морбили и всевъзможни други спомагателни епидемии. За страдание интернет се трансформира в сцена, която употребява всичко позабравено, както в този случай приказваме за евреите, с цел да сътвори суматоха и да печели от боязън. Не откриваме даже съществуването на разделяне, даването на подобен документ може да стане по няколко метода, в това число и с правенето на тест.

Стигаме и до оня миг, в който другите бизнес промишлености стачкуват и остават недоволни от тези решения, само че до момента в който обороти и доходи са в техния набор, някой различен залага на нещо по-ценно – човешкият живот. Следователно нямаме геноцид, нямаме даже база за съпоставяне, в която да приказваме за разделяне, опит за операция и вероятно обезличаване или лишаване на права. Получаваме единствено ограничавания, които могат да бъдат елиминиране с изработката на тест или с преосмислянето на главните духовни полезности, както и приоритизиране на заниманията навън.  

И не на последно място, дано отговорим на едно доста красиво подозрение по отношение на имунизациите. Ако бяха нездравословни и убиваха, тогава по какъв начин страни по целия свят започнаха да смъкват маските и да не се тормозят от това заболяване, откакто минаха 80%. Ако се чудите по какъв начин станаха толкоз бързо, дано не забравяме, че имаме една световна промишленост, която слага с приоритет болестта, което е най-масово – образец може да откриете с лекарството на Лоренц – една болест, която не получи светлина, тъй като не е всеобща. Всичко е бизнес и победител е оня, който първи даде противопоставяне за една болест, а сега най-масовата остава точно ковид. На този стадий няма друго решение и това са обстоятелствата.