Зеле расте в лунна почва
За първи път в историята учени сполучливо отгледаха растения в почва от Луната. Това е значима стъпка за възможен предстоящ дълготраен престой на хора на естествения сателит на Земята.
Изследователите са употребявали дребни проби от лунен прахуляк, събрани по време на задачите на Аполо сред 1969 и 1972 година, с цел да засадят тип зеле. За тяхна изненада растението почнало да пониква два дни по-късно.
„ Не мога да ви кажа какъв брой шокирани бяхме. Всяко растение, което засадихме, без значение дали в лунна проба или в контролна група, изглеждаше по същия метод след шестия ден “, сподели Анна-Лиза Пол, професор от Университета на Флорида, който е съавтор на проучването.
След първичната поява обаче се появили разлики - растенията, отглеждани на лунна почва, почнали да демонстрират проблеми, да порастват по-бавно и да изсъхват.
Но за специалистите, които са взели участие в проучването, този опит е сполучлив и революционен: „ Това проучване е от решаващо значение за дългогодишната цел на НАСА за проучване на космоса, защото ще би трябвало да използваме наличните запаси на Луната и Марс, с цел да разработим източници на храна за бъдещите астронавти, живеещи и работещи надалеч в космоса. “
„ Развитието на растенията също е образец за това по какъв начин НАСА работи върху нови селскостопански нововъведения, които могат да ни оказват помощ да разберем по какъв начин растенията могат да преодолеят неприятните условия в небогати на храна места тук на Земята “, припомнят още учените.
Едно от провокациите пред учените е, че просто няма прекалено много лунна почва за изпробване. Общо, астронавтите от НАСА са донесли 382 кг. лунни скали, пясък и прахуляк от лунната повърхнина. Екипът от Университета на Флорида е получил 1 грам почва за своя опит и то от проби, които са били съхранявани в продължение на десетилетия.
Изследователите са употребявали дребни проби от лунен прахуляк, събрани по време на задачите на Аполо сред 1969 и 1972 година, с цел да засадят тип зеле. За тяхна изненада растението почнало да пониква два дни по-късно.
„ Не мога да ви кажа какъв брой шокирани бяхме. Всяко растение, което засадихме, без значение дали в лунна проба или в контролна група, изглеждаше по същия метод след шестия ден “, сподели Анна-Лиза Пол, професор от Университета на Флорида, който е съавтор на проучването.
След първичната поява обаче се появили разлики - растенията, отглеждани на лунна почва, почнали да демонстрират проблеми, да порастват по-бавно и да изсъхват.
Но за специалистите, които са взели участие в проучването, този опит е сполучлив и революционен: „ Това проучване е от решаващо значение за дългогодишната цел на НАСА за проучване на космоса, защото ще би трябвало да използваме наличните запаси на Луната и Марс, с цел да разработим източници на храна за бъдещите астронавти, живеещи и работещи надалеч в космоса. “
„ Развитието на растенията също е образец за това по какъв начин НАСА работи върху нови селскостопански нововъведения, които могат да ни оказват помощ да разберем по какъв начин растенията могат да преодолеят неприятните условия в небогати на храна места тук на Земята “, припомнят още учените.
Едно от провокациите пред учените е, че просто няма прекалено много лунна почва за изпробване. Общо, астронавтите от НАСА са донесли 382 кг. лунни скали, пясък и прахуляк от лунната повърхнина. Екипът от Университета на Флорида е получил 1 грам почва за своя опит и то от проби, които са били съхранявани в продължение на десетилетия.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ