Новият президент на Колумбия е изгоден и на Москва, и на Вашингтон
За първи път в историята на Колумбия човек, воювал против Съединени американски щати, става водач на тази страна. Левият претендент Густаво Петро е разгласен за победител в президентските избори - нов образец за идването на съперници на Съединени американски щати на власт в Латинска Америка. Защо обаче Вашингтон е толкоз извънредно спокоен в сходна обстановка?
" Розов прилив ". Така специалисти и политолози назовават поредицата от победи на леви водачи в Латинска Америка. В Перу, Чили и Мексико левите политици към този момент пристигнаха на власт. Най-вероятно и Бразилия след изборите през октомври.
И въпреки всичко малко на брой биха си помислили, че приливът ще обхване Колумбия – най-верният съдружник на Съединените щати в района. Страна, чиято войска беше съвсем директно следена, оборудвана и подготвена от американците (от 1999 година Съединени американски щати дават на Колумбия военна и икономическа помощ в размер на повече от 13 милиарда долара). Страна получи статут на световен сътрудник на НАТО в Латинска Америка поради близостта до Съединени американски щати. И където изборът на ляв антиамерикански водач постоянно е изглеждал като нещо от категорията на фантастиката.
Исторически ляв
Приливът обаче я заля. Густаво Петро, претендентът на обединената левица, завоюва президентските избори през юни. Във втория кръг той победи своя противник, радикалния представител на проамериканската част на естаблишмънта, Рудолфо Ернандес, с резултат от 50,44%.
„ Никога не е имало жизнерадостен ляв претендент в Колумбия, който да е стигнал толкоз надалеч на избори и да е оживял “, сподели след първи тур Адам Исаксън от основаната във Вашингтон неправителствена организация ВОЛА. Оскъдната разлика във втория тур обаче не се трансформира в основа за някакъв тип дворцови преврати или „ трети турове “ - Съединени американски щати нарекоха изборите „ свободни и честни”, Ернандес призна проваляне и на 24 юни локалният аналог на ЦИК публично утвърди успеха на Густаво Петро.
Донякъде успеха на левия претендент беше предвидима. В Колумбия се случи същата история като преди съвсем 20 години във Венецуела. Дългогодишното ръководство на десните партии, които изкуствено (включително посредством силови механизми) не позволиха левите сили до властта, трансформира евентуалното идване на левицата в знак на смяна в очите на хората. И когато страната навлезе в продължителна икономическа рецесия, когато рейтингът на настоящия президент Иван Дуке Маркес падна под 20%, когато съгласно списание “Форин Полиси” 600 небогати хора умираха от ковид всеки ден, а богатите колумбийци летяха в Маями за ваксина, то популацията отхвърли да сменя десния бодил с десен глог
Десните претенденти от обичайните партии въобще не съумяха да стигнат до втори тур, а насилственият залог на естаблишмънта за Рудолфо Ернандес не проработи. „ Густаво Петро завоюва, тъй като гласоподавателите – изключително в най-големите градове на Колумбия – са изтощени от корупцията, бедността, неравенството и насилието, усложнени от ковид, от който страда страната “, написа английският “Гардиън”.
Самият Петро се застъпва за възраждането на селското стопанство (предимно производството на кафе) и националната промишленост, назовава безработицата " работилницата на дявола " и твърди, че търговията с опиати процъфтява там, където промишлеността е унищожена и селскостопанското произвеждане е станало надълбоко нерентабилно. В младостта си, както се оповестява, Петро е бил фен на концепциите на Маркс - Енгелс - Ленин, а в този момент проповядва превъзмогването на общественото неравноправие в обществото.
Освен това. Победата на Густаво Петро е от изгода за Москва. И освен тъй като Петро ще се отвори към Венецуела, само че и поради характерните визии на новия президент за енергетиката. Ако Петро в действителност ограничи добива на нефт и въглища в страната, тогава Европа ще загуби още един евентуален източник на " диверсификация " на енергийните запаси.
Симбиоза?
Въпросът е единствено каква политика ще води Густаво Петро. На първо място, във връзка с Съединени американски щати.На пръв взор може да наподобява враждебно. Густаво Петро не просто излезе с антиамерикански лозунги – той се биеше против Съединени американски щати като част от М-19 (една от най-известните леви размирен групировки в страната – някои даже я считат за втора по значимост след ФАРК). Петро към този момент сподели, че има намерение да предоговори комерсиалните съглашения на Колумбия със Съединени американски щати - той даде знак, че желае " по-равноправни " връзки сред двете страни. Вашингтон обаче не бие паника.
„ Сътрудничеството сред Съединените щати и Колумбия докара до възстановяване на здравните и екологичните системи, възстановяване на стандарта на живот и по-силна господство на закона както в нашите страни, по този начин и в целия район. Очакваме с неспокойствие да работим с новоизбрания президент Петро за в допълнение подсилване на връзките сред Съединени американски щати и Колумбия и напредване на нашите нации към по-добро бъдеще “, се споделя в изказване на Държавния департамент.
„ Избирането му провокира ужас измежду консерваторите и някои умерени политици в Съединени американски щати. Но към този момент чиновниците на администрацията на Байдън наподобява подхождат внимателно и се пробват да намерят общ език. „ Съветът за национална сигурност и чиновниците на Държавния департамент преглеждат изменението на климата (Петро интензивно води акция за понижаване на въглеводородите) и използването на спокойно съглашение сред колумбийското държавно управление и бунтовниците на ФАРК като две области, в които Байдън и Петро могат да намерят тези общи точки.
И има редица аргументи за оптимизъм. По-специално, прословутата битка за изменението на климата. " Зеленият " дневен ред на Петро намира схващане и състрадание измежду " прогресивните ", които сега са на власт в Съединени американски щати. Вицепрезидентът Франсия Маркес, черна феминистка, екоактивист и правозащитник, също ще помогне за построяването на общ език с демократическата администрация.
Основните аргументи обаче не са персонални, а въпреки всичко стратегически. Колумбия има потребност от богата Америка. А Америка има потребност от лява Колумбия. Петро, макар бойния си генезис, не е водач на махленски митинг или ляв популист. По-скоро наподобява на ляв технократ.
„ Ние ще развиваме капитализма в Колумбия не тъй като го почитаме, а тъй като първо би трябвало да преодолеем изостаналостта, феодализма и новите форми на иго “, споделя президентът Петро. И за това му трябват пари – американски пари.
„ Ако той може да изясни проекта си на Съединени американски щати и да преодолее дълбокото разделяне сред градските и селските региони, което от дълго време е най-големият проблем на Колумбия, тогава връзките може да не бъдат на конфликт “, сподели Кевин Уитакър, някогашен дипломат на Съединени американски щати в Богота.
Няма място за предизвикателство
В същото време Густаво Петро няма да хвърли никакво „ световно предизвикателство “ към Съединени американски щати – той просто няма вътрешни запаси за това. Сегашният хайлайф на страната, забележителна част от бюрокрацията и генералите са свързани със Съединени американски щати от цяла мрежа от финансови и персонални отговорности. Не би трябвало да приказваме и за някаква необятна поддръжка на антиамериканските хрумвания измежду народа – Петро, припомняме, завоюва изборите с дребна разлика. В Народното събрание лявата коалиция Исторически пакт за Колумбия, образувана от сегашния президент, завоюва едвам 17% от гласовете на изборите през март. Той има 28 (от 188) места в Камарата на представителите и 20 (от 108) места в Сената.
Разбира се, някой ще назова възобновяване на връзките с Венецуела предизвикателство (според президента на Венецуела Николас Мадуро той към този момент е разискал с новия си колумбийски сътрудник въпроса за отварянето на границата).
Някои специалисти към този момент назовават това решение надали не предизвикателство за цялата районна политика на Съединени американски щати, които от няколко години не признават властта на Николас Мадуро и се пробват да трансфорат Венецуела в нещо като държава-изгнаник. Но – и това е четвъртото – венецуелската посока на политиката на президента Петро може да не е проблем, а избавление за Вашингтон.
Американците признават, че венецуелската им линия е стигнала до задънена улица. Режимът на Мадуро, макар всички наказания, оцеля. Освен това американците се нуждаят от режима на Мадуро, по-специално, с цел да донесат нови количества венецуелски нефт на пазарите и да понижат общата цена на черното злато. Вашингтон обаче по политически аргументи не може да се съгласи на дипломатическо и икономическо съдействие с Каракас – тъй като тогава ще би трябвало да признае грешката си и провалянето си. Тук на помощ идва Густаво Петро като самобитен медиатор и проводник на американското „ рестартиране “ на връзките с Венецуела.
И в бъдеще – и с цялата левица на Латинска Америка. С всички водачи на розовия прилив, които Съединените щати желаят да трансфорат в системналевица. Проамерикански леви технократи.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
" Розов прилив ". Така специалисти и политолози назовават поредицата от победи на леви водачи в Латинска Америка. В Перу, Чили и Мексико левите политици към този момент пристигнаха на власт. Най-вероятно и Бразилия след изборите през октомври.
И въпреки всичко малко на брой биха си помислили, че приливът ще обхване Колумбия – най-верният съдружник на Съединените щати в района. Страна, чиято войска беше съвсем директно следена, оборудвана и подготвена от американците (от 1999 година Съединени американски щати дават на Колумбия военна и икономическа помощ в размер на повече от 13 милиарда долара). Страна получи статут на световен сътрудник на НАТО в Латинска Америка поради близостта до Съединени американски щати. И където изборът на ляв антиамерикански водач постоянно е изглеждал като нещо от категорията на фантастиката.
Исторически ляв
Приливът обаче я заля. Густаво Петро, претендентът на обединената левица, завоюва президентските избори през юни. Във втория кръг той победи своя противник, радикалния представител на проамериканската част на естаблишмънта, Рудолфо Ернандес, с резултат от 50,44%.
„ Никога не е имало жизнерадостен ляв претендент в Колумбия, който да е стигнал толкоз надалеч на избори и да е оживял “, сподели след първи тур Адам Исаксън от основаната във Вашингтон неправителствена организация ВОЛА. Оскъдната разлика във втория тур обаче не се трансформира в основа за някакъв тип дворцови преврати или „ трети турове “ - Съединени американски щати нарекоха изборите „ свободни и честни”, Ернандес призна проваляне и на 24 юни локалният аналог на ЦИК публично утвърди успеха на Густаво Петро.
Донякъде успеха на левия претендент беше предвидима. В Колумбия се случи същата история като преди съвсем 20 години във Венецуела. Дългогодишното ръководство на десните партии, които изкуствено (включително посредством силови механизми) не позволиха левите сили до властта, трансформира евентуалното идване на левицата в знак на смяна в очите на хората. И когато страната навлезе в продължителна икономическа рецесия, когато рейтингът на настоящия президент Иван Дуке Маркес падна под 20%, когато съгласно списание “Форин Полиси” 600 небогати хора умираха от ковид всеки ден, а богатите колумбийци летяха в Маями за ваксина, то популацията отхвърли да сменя десния бодил с десен глог
Десните претенденти от обичайните партии въобще не съумяха да стигнат до втори тур, а насилственият залог на естаблишмънта за Рудолфо Ернандес не проработи. „ Густаво Петро завоюва, тъй като гласоподавателите – изключително в най-големите градове на Колумбия – са изтощени от корупцията, бедността, неравенството и насилието, усложнени от ковид, от който страда страната “, написа английският “Гардиън”.
Самият Петро се застъпва за възраждането на селското стопанство (предимно производството на кафе) и националната промишленост, назовава безработицата " работилницата на дявола " и твърди, че търговията с опиати процъфтява там, където промишлеността е унищожена и селскостопанското произвеждане е станало надълбоко нерентабилно. В младостта си, както се оповестява, Петро е бил фен на концепциите на Маркс - Енгелс - Ленин, а в този момент проповядва превъзмогването на общественото неравноправие в обществото.
Освен това. Победата на Густаво Петро е от изгода за Москва. И освен тъй като Петро ще се отвори към Венецуела, само че и поради характерните визии на новия президент за енергетиката. Ако Петро в действителност ограничи добива на нефт и въглища в страната, тогава Европа ще загуби още един евентуален източник на " диверсификация " на енергийните запаси.
Симбиоза?
Въпросът е единствено каква политика ще води Густаво Петро. На първо място, във връзка с Съединени американски щати.На пръв взор може да наподобява враждебно. Густаво Петро не просто излезе с антиамерикански лозунги – той се биеше против Съединени американски щати като част от М-19 (една от най-известните леви размирен групировки в страната – някои даже я считат за втора по значимост след ФАРК). Петро към този момент сподели, че има намерение да предоговори комерсиалните съглашения на Колумбия със Съединени американски щати - той даде знак, че желае " по-равноправни " връзки сред двете страни. Вашингтон обаче не бие паника.
„ Сътрудничеството сред Съединените щати и Колумбия докара до възстановяване на здравните и екологичните системи, възстановяване на стандарта на живот и по-силна господство на закона както в нашите страни, по този начин и в целия район. Очакваме с неспокойствие да работим с новоизбрания президент Петро за в допълнение подсилване на връзките сред Съединени американски щати и Колумбия и напредване на нашите нации към по-добро бъдеще “, се споделя в изказване на Държавния департамент.
„ Избирането му провокира ужас измежду консерваторите и някои умерени политици в Съединени американски щати. Но към този момент чиновниците на администрацията на Байдън наподобява подхождат внимателно и се пробват да намерят общ език. „ Съветът за национална сигурност и чиновниците на Държавния департамент преглеждат изменението на климата (Петро интензивно води акция за понижаване на въглеводородите) и използването на спокойно съглашение сред колумбийското държавно управление и бунтовниците на ФАРК като две области, в които Байдън и Петро могат да намерят тези общи точки.
И има редица аргументи за оптимизъм. По-специално, прословутата битка за изменението на климата. " Зеленият " дневен ред на Петро намира схващане и състрадание измежду " прогресивните ", които сега са на власт в Съединени американски щати. Вицепрезидентът Франсия Маркес, черна феминистка, екоактивист и правозащитник, също ще помогне за построяването на общ език с демократическата администрация.
Основните аргументи обаче не са персонални, а въпреки всичко стратегически. Колумбия има потребност от богата Америка. А Америка има потребност от лява Колумбия. Петро, макар бойния си генезис, не е водач на махленски митинг или ляв популист. По-скоро наподобява на ляв технократ.
„ Ние ще развиваме капитализма в Колумбия не тъй като го почитаме, а тъй като първо би трябвало да преодолеем изостаналостта, феодализма и новите форми на иго “, споделя президентът Петро. И за това му трябват пари – американски пари.
„ Ако той може да изясни проекта си на Съединени американски щати и да преодолее дълбокото разделяне сред градските и селските региони, което от дълго време е най-големият проблем на Колумбия, тогава връзките може да не бъдат на конфликт “, сподели Кевин Уитакър, някогашен дипломат на Съединени американски щати в Богота.
Няма място за предизвикателство
В същото време Густаво Петро няма да хвърли никакво „ световно предизвикателство “ към Съединени американски щати – той просто няма вътрешни запаси за това. Сегашният хайлайф на страната, забележителна част от бюрокрацията и генералите са свързани със Съединени американски щати от цяла мрежа от финансови и персонални отговорности. Не би трябвало да приказваме и за някаква необятна поддръжка на антиамериканските хрумвания измежду народа – Петро, припомняме, завоюва изборите с дребна разлика. В Народното събрание лявата коалиция Исторически пакт за Колумбия, образувана от сегашния президент, завоюва едвам 17% от гласовете на изборите през март. Той има 28 (от 188) места в Камарата на представителите и 20 (от 108) места в Сената.
Разбира се, някой ще назова възобновяване на връзките с Венецуела предизвикателство (според президента на Венецуела Николас Мадуро той към този момент е разискал с новия си колумбийски сътрудник въпроса за отварянето на границата).
Някои специалисти към този момент назовават това решение надали не предизвикателство за цялата районна политика на Съединени американски щати, които от няколко години не признават властта на Николас Мадуро и се пробват да трансфорат Венецуела в нещо като държава-изгнаник. Но – и това е четвъртото – венецуелската посока на политиката на президента Петро може да не е проблем, а избавление за Вашингтон.
Американците признават, че венецуелската им линия е стигнала до задънена улица. Режимът на Мадуро, макар всички наказания, оцеля. Освен това американците се нуждаят от режима на Мадуро, по-специално, с цел да донесат нови количества венецуелски нефт на пазарите и да понижат общата цена на черното злато. Вашингтон обаче по политически аргументи не може да се съгласи на дипломатическо и икономическо съдействие с Каракас – тъй като тогава ще би трябвало да признае грешката си и провалянето си. Тук на помощ идва Густаво Петро като самобитен медиатор и проводник на американското „ рестартиране “ на връзките с Венецуела.
И в бъдеще – и с цялата левица на Латинска Америка. С всички водачи на розовия прилив, които Съединените щати желаят да трансфорат в системналевица. Проамерикански леви технократи.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ