За първи път в България никне пустинно растение
За първи път в България край Сандански засадиха ферма с над 20 декара шамфъстък.
Инвестицията е на софийски предприемач, осведоми Българска национална телевизия.
Първата годишна продукция се чака до 2-3 години.
Шамфъстъкът (Pistacia vera) е ниско храстовидно дърво, особено за планинските райони на Иран, Туркменистан и западен Афганистан. За първи път е обработен в западна Азия, по-късно е пренесен към Средиземноморието, а още по-късно към Калифорния и Австралия. Отглежда се поради вкусните си висококалорични ядки, богати на витамини и минерални вещества.
Дървото израства до 10 m височина. Листата му са перести, сезонно сменящи се с дължина 10–20 cm.
Шамфъстъкът е пустинно растение, което се отличава с високата си приемливост към солени почви.
Устойчиво е и на огромни температурни съмнения: от −10 °C през зимата до 40 °C през лятото. Предпочита безоблачен аспект и суха почва, не вирее добре в условия на висока влажност и кореновата му система е предразположена към гниене през зимата, в случай че получава прекалено много вода, която няма къде да се оттича. Плодът узрява най-добре при дълго и горещо лято.
Растението е двудомно, т.е. обособените екземпляри (дървета) са или мъжки, или женски. Цветовете са еднополови, без венчелистчета, съцветието е от вид „ метла “. Само женските дървета създават ядки и има цялостна годишна продукция през годината.
Плодът е с твърда белезникава костилка, съдържаща удължена ядка, която става за консумация. Ядката е с бледоморава външна ципа и светлозелено месо, има характерен мирис. Растящия шамфъстък се струпва на гроздове по дървото. Когато плодът узрее, черупката на ядката се разпуква с присъщ тон. На всеки две години дървото дава приблизително 50 кг ядки, към 50 000 на брой.
Шамфъстъкът е добър източник на фосфор, защото има основна роля в заздравяването на костите и зъбите, дружно с калция. Фосфорът играе и роля, обвързвана с енергийния метаболизъм и с разнообразни ензимни процеси в тялото.
Ядката е богата и на Витамин B1, който е целесъобразен за вярно действие на сърцето, нервната система и мускулите.
Инвестицията е на софийски предприемач, осведоми Българска национална телевизия.
Първата годишна продукция се чака до 2-3 години.
Шамфъстъкът (Pistacia vera) е ниско храстовидно дърво, особено за планинските райони на Иран, Туркменистан и западен Афганистан. За първи път е обработен в западна Азия, по-късно е пренесен към Средиземноморието, а още по-късно към Калифорния и Австралия. Отглежда се поради вкусните си висококалорични ядки, богати на витамини и минерални вещества.
Дървото израства до 10 m височина. Листата му са перести, сезонно сменящи се с дължина 10–20 cm.
Шамфъстъкът е пустинно растение, което се отличава с високата си приемливост към солени почви.
Устойчиво е и на огромни температурни съмнения: от −10 °C през зимата до 40 °C през лятото. Предпочита безоблачен аспект и суха почва, не вирее добре в условия на висока влажност и кореновата му система е предразположена към гниене през зимата, в случай че получава прекалено много вода, която няма къде да се оттича. Плодът узрява най-добре при дълго и горещо лято.
Растението е двудомно, т.е. обособените екземпляри (дървета) са или мъжки, или женски. Цветовете са еднополови, без венчелистчета, съцветието е от вид „ метла “. Само женските дървета създават ядки и има цялостна годишна продукция през годината.
Плодът е с твърда белезникава костилка, съдържаща удължена ядка, която става за консумация. Ядката е с бледоморава външна ципа и светлозелено месо, има характерен мирис. Растящия шамфъстък се струпва на гроздове по дървото. Когато плодът узрее, черупката на ядката се разпуква с присъщ тон. На всеки две години дървото дава приблизително 50 кг ядки, към 50 000 на брой.
Шамфъстъкът е добър източник на фосфор, защото има основна роля в заздравяването на костите и зъбите, дружно с калция. Фосфорът играе и роля, обвързвана с енергийния метаболизъм и с разнообразни ензимни процеси в тялото.
Ядката е богата и на Витамин B1, който е целесъобразен за вярно действие на сърцето, нервната система и мускулите.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ