Сделката за ЧЕЗ даде на БСП преднина пред ГЕРБ
За първи път от повече от година социологическо проучване дава преднина на Българска социалистическа партия пред ГЕРБ. Макар и с една десета от % (24,7% против 24,6%), социалистите водят пред ръководещите при отговор на въпроса „ Коя партия показва позиции, най-близки до Вашите?”, заложен от Агенция АФИС в хода на национално представително изследване измежду 1010 пълнолетни българи, извършено в интервала 15-19 март.
Социолозите са безапелационни, че причина за това съществено разбъркване на политическите пластове е въпросът с ЧЕЗ и продажбата на сдружението на едва известната българска компания „ Инерком” с всички съпътстващи го съмнения за задкулисие.
АФИС в дълбоки детайлности проучва аргументите 62,4% от интервюираните да упорстват електрото да е държавна благосъстоятелност, а единствено 5% да поддържат частната благосъстоятелност (родна или чужда) и други 21% да упорстват за разбъркан модел, оповестява bTV. Според създателите на изследването в тази ситуация имаме прекосяване от непозната държавна благосъстоятелност към българска част, което не се приема от симпатизантите на всички партии и по този начин отпадат причините за ксенофобско отношение към вложителите, политическо заиграване и така нататък
„ Приватизацията, концесионирането, частно-публичните партньорства станаха международна мода едвам през 90-те години на предишния век и като всяка мода, и тази отстъпи на противоположната вълна. Въпреки съпротивата на спечелилите от приватизацията, от началото на века тече развой на връщане на енерго- и водоснабдяването, на ж.п. и метро превоза, на лечебните заведения и клиниките във притежание на публиката”, пишат от АФИС.
Те показват и претекстовете за тази смяна: „ Като предписание, частното стопанисване, за облага, на натурален монопол води до покачване на цените за бита или индустриалните консуматори, плюс неприятна поддръжка и обезценка. Многобройни разбори разкриват и аргументите. В тези области технологиите от дълго време са достигнали зрялост и надлежно няма поле за вложение в нови трайни активи. Няма и конкуренция. В резултат, към разноските по активността се прибавят рентиерски облаги във тип на годишни дивиденти за акционерите, великодушни бонуси за шефовете и високи лихви към банките. Всичко това влиза в сметките на абонатите”.
Така дори при партиите от Република България („ върху които исторически лежи отговорността за продажбата на българските държавни активи”) 41% упорстват за българска държавна благосъстоятелност на ЕРП. Подобни са данните и за Движение за права и свободи. При ръководещите от ГЕРБ, които в началото отказваха да се намесят в договорката, делът на поддръжниците на държавния метод е 55 на 100.
При останалите партии има дори по-ясно изразена поддръжка точно за този метод на развиване на енергийните сдружения.
Само при симпатизантите на „ Воля” концепцията за българско ЕРП, благосъстоятелност на непозната страна (т.е. както на процедура е сега обстановката с ЧЕЗ) има поддръжка от над 5 на 100. Любопитно е, че Република България и „ Обединени патриоти” са с близки проценти на поддръжка за частна благосъстоятелност (съответно 11% с акцент върху българския капитал и 9% с акцент върху чуждия).
Пренареждането на настройките визира надалеч освен двете водещи партии. Според АФИС на трето място към този момент са не „ Обединени патриоти” (със общ брой на „ Атака” от 2,4% поддръжка, Вътрешна македонска революционна организация – 2% и НФСБ – 0,6%), а Движение за права и свободи (6,5%). Позициите на „ Воля” са близки до едвам 1,6% от интервюираните, а непредставените в този парламент жители с визии в дясно-център има риск да си останат такива, в случай че Република България (2%), Съюз на демократичните сили (неясно за какво посочени настрана с 0,8%), „ Да, България” (0,6%), ДСБ (0,3%) и „ Зелените” (0,2%) не намерят общ език.
Редактор: Деница Райкова
Социолозите са безапелационни, че причина за това съществено разбъркване на политическите пластове е въпросът с ЧЕЗ и продажбата на сдружението на едва известната българска компания „ Инерком” с всички съпътстващи го съмнения за задкулисие.
АФИС в дълбоки детайлности проучва аргументите 62,4% от интервюираните да упорстват електрото да е държавна благосъстоятелност, а единствено 5% да поддържат частната благосъстоятелност (родна или чужда) и други 21% да упорстват за разбъркан модел, оповестява bTV. Според създателите на изследването в тази ситуация имаме прекосяване от непозната държавна благосъстоятелност към българска част, което не се приема от симпатизантите на всички партии и по този начин отпадат причините за ксенофобско отношение към вложителите, политическо заиграване и така нататък
„ Приватизацията, концесионирането, частно-публичните партньорства станаха международна мода едвам през 90-те години на предишния век и като всяка мода, и тази отстъпи на противоположната вълна. Въпреки съпротивата на спечелилите от приватизацията, от началото на века тече развой на връщане на енерго- и водоснабдяването, на ж.п. и метро превоза, на лечебните заведения и клиниките във притежание на публиката”, пишат от АФИС.
Те показват и претекстовете за тази смяна: „ Като предписание, частното стопанисване, за облага, на натурален монопол води до покачване на цените за бита или индустриалните консуматори, плюс неприятна поддръжка и обезценка. Многобройни разбори разкриват и аргументите. В тези области технологиите от дълго време са достигнали зрялост и надлежно няма поле за вложение в нови трайни активи. Няма и конкуренция. В резултат, към разноските по активността се прибавят рентиерски облаги във тип на годишни дивиденти за акционерите, великодушни бонуси за шефовете и високи лихви към банките. Всичко това влиза в сметките на абонатите”.
Така дори при партиите от Република България („ върху които исторически лежи отговорността за продажбата на българските държавни активи”) 41% упорстват за българска държавна благосъстоятелност на ЕРП. Подобни са данните и за Движение за права и свободи. При ръководещите от ГЕРБ, които в началото отказваха да се намесят в договорката, делът на поддръжниците на държавния метод е 55 на 100.
При останалите партии има дори по-ясно изразена поддръжка точно за този метод на развиване на енергийните сдружения.
Само при симпатизантите на „ Воля” концепцията за българско ЕРП, благосъстоятелност на непозната страна (т.е. както на процедура е сега обстановката с ЧЕЗ) има поддръжка от над 5 на 100. Любопитно е, че Република България и „ Обединени патриоти” са с близки проценти на поддръжка за частна благосъстоятелност (съответно 11% с акцент върху българския капитал и 9% с акцент върху чуждия).
Пренареждането на настройките визира надалеч освен двете водещи партии. Според АФИС на трето място към този момент са не „ Обединени патриоти” (със общ брой на „ Атака” от 2,4% поддръжка, Вътрешна македонска революционна организация – 2% и НФСБ – 0,6%), а Движение за права и свободи (6,5%). Позициите на „ Воля” са близки до едвам 1,6% от интервюираните, а непредставените в този парламент жители с визии в дясно-център има риск да си останат такива, в случай че Република България (2%), Съюз на демократичните сили (неясно за какво посочени настрана с 0,8%), „ Да, България” (0,6%), ДСБ (0,3%) и „ Зелените” (0,2%) не намерят общ език.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ