Иван Тимофеев: Военният сценарий е възможен при изостряне на обстановката в Донбас
За първи път от 22 години Русия не е публично показана на почналата през вчерашния ден в Мюнхен Международна конференция за сигурност . Това е показателно за степента на деградиране на връзките сред Русия и Запада през последните години. На конференцията през 2007-а Русия беше показана на най-високо ниво - от държавния глава Владимир Путин. И точно тогава той произнесе фамозната си Мюнхенска тирада , в която сложи под въпрос еднополюсния модел, разреши си да оспори световното водачество на Запада в лицето на Съединените щати и да се разгласи срещу разширението на НАТО.
" Мисля, че е явно - процесът на разширение на НАТО няма никакво отношение към модернизацията на самия алианс или към гарантирането на сигурността на Европа. Напротив - това е съществено дразнещ фактор, намаляващ нивото на взаимното доверие ".
15 години по-късно Владимир Путин изиска в ултимативна форма разширението на Алианса на изток да спре . И заплаши с " военно-технически " отговор, в случай че настояванията му бъдат подценени. Струпването на съветски войски по границата с Украйна и военните учения на територията на Беларус дадоха мотив на Съединените щати да обвинят Русия в подготовка на навлизане в Украйна.
Каква е вероятността това да се реализира? Възможно ли е Русия да зачеркне Минските съглашения и да признае независимостта на сепаратистите в Донбас? Има ли предпоставки за сериозен разговор сред Москва и Вашингтон по въпросите на сигурността или по-скоро би трябвало да чакаме продължение на борбата? Как Русия би могла да накара западните страни да изпълнят неизпълнимите за тях нейни претенции?
Отговорите даде Иван Тимофеев - програмен шеф на Руския съвет по интернационалните въпроси за предаването " Събота 150 ".
Тази нощ президентът на Съединените щати Джо Байдън за следващ път изрази разбиране, че Русия ще нападне Украйна. В четвъртък държавният секретар Антъни Блинкън описа в детайли пред Съвета за сигурност по какъв начин Русия може да оправдае нахлуването си. Как се възприема всичко това в Русия?
" Когато президенти или други високопоставени лица дефинират дати за започване на война, това провокира учудване. Смятаме, че това е контрапродуктивно. Тези оценки са, меко казано, повърхностни или противоречиви. За на нас главният знак е разминаването във възгледите на украинските и американските управляващи. Украинците споделят " не, няма да има война или в случай че ще има, дайте ни информация ". Американците дават отговор " сигурно ще има ".
Украйна се въздейства от американската политика. Американците я поддържат. Би трябвало да съответстват оценките им. А се получава, че Зеленски не желае война, само че американците непрекъснато му повтарят, че ще има такава и че няма да водят война на негова страна. Той се оказва в доста неприятна обстановка.
Още по-голямо учудване провокират оценките, свързани с времето - " руснаците ще атакуван тогава, когато замръзне земята ". Тези коментатори просто не познават географските и климатичните особености на тази околност. Ако следваме тяхната логичност, войната трябваше да стартира през декември. Защото най-студеният месец е януари. Сега времето се затопли. В Украйна стартира пролетта. Първо, това е несъстоятелно. И второ, актуалната войска може да води война при всевъзможни климатични условия.
Тези изказвания също провокират изненада. Когато ги вършат не някакви " диванни специалисти ", а първите хора в страната, това повдига въпроса до каква степен са готови и съответно осведомени те. Прокрадва се безпокойство, че в случай че осведомителната подготовка на тези хора е несъответстваща, значи те могат да подхващат също толкоз несъответстващи дейности. "
Руските управляващи настояват, че не възнамеряват навлизане в Украйна, само че и не отхвърлят изцяло сходен вид. При какви условия е вероятен военният сюжет?
" Мисля, че военният сюжет въпреки всичко е вероятен при изостряне на ситуацията в Донбас. Ако пламне Донбас, това може да ескалира до по-мащабни процеси, в това число замесване на Русия, признание на независимостта на Донецката и на Луганската национална република от страна на Москва и така нататък "
Каква е вероятността Русия да признае независимостта на сепаратистките републики?
" Не зная. Честна дума. Честна пионерска! Държавната дума направи предлагането, а президентът би трябвало да вземе дефинитивно решение. Мисля, че то ще зависи от обстановката на терен и че към момента не е взето ".
На фона на зачестилите през последните дни престрелки през вчерашния ден стартира евакуация на популацията на Донецката и Луганската национална република. Има ли заплаха от украинска военна интервенция против Донбас?
" Засега не виждам смисъл Украйна да стартира нахлуване против Луганската и Донецката национална република в миг, когато Русия организира в региона огромни учения. Това би било доста рисково. Самоубийствено. От друга страна Зеленски не може да се откаже в този момент от саботирането на Минските съглашения. Той счита, че не са налице изискванията, при които да каже, че ще ги съблюдава. За него това е огромен вътрешнополитически риск. Мисля, че Москва желае - не наложително с военни средства, само че посредством проява на мощ - да подтиква Зеленски да извърши споразуменията ".
Западните страни упорстват всички да се придържат към минските съглашения, в това число Русия. Тя обаче не попада на никое място в текста на документа. На какво се дължи това несъгласие?
" Съгласно Минските съглашения Русия не е страна в спора. Там не написа такова нещо. Западните сътрудници считат, че Луганската и Донецката национална република не са вероятни без Русия и че политиката им се управлява от Москва. Затова Русия би трябвало да извърши Минските съглашения. Но в отговор на това тя споделя: водете директен разговор с републиките.
Засега това е недопустимо за Киев. Мисля, че в случай че украинската страна го направи, това ще бъде огромен риск за управляващите. От външнополитическа позиция обаче не виждам различен път. Защото Украйна няма да може да си върне тези територии без разговор и без да работи с тези хора. Независимо от това по какъв начин се отнася към тях. Може да ги обича, да не ги обича, да ги признава, да не ги признава. Там обаче други хора няма ".
Тази седмица Русия съобщи на Съединените щати отговора си на американските оферти в границите на разговора по гаранциите за сигурност. Поправете ме в случай че бъркам, само че наличието на документа ме кара да мисля, че към момента сме надалеч от градивен разговор.
" Да, в действителност сме надалеч. На първо място бих отбелязал експулсирането на заместника на американския дипломат. Най-вероятно американците ще подхващат аналогично експулсиране, което утежнява връзките като цяло. Второ, отговорът демонстрира, че в Москва се опасяват, че американците и натовците ще забавят преговорите; че задачата им е да не отстъпват в този момент, само че в това време желаят да излязат от актуалната рецесия, след което да се върнат към нормалния режим на договаряния с Русия.
Мисля, че този отговор е значим, тъй като сподели, че няма да има взаимни отстъпки и че Москва няма да схване американския документ като базов сюжет. Т.е. още веднъж се връщаме на изходната позиция. Всъщност това е значима информация. И бих споделил значимо събитие. И то още повече наелектризира спешната обстановка.
Защо Русия упорства за дълготрайни правни гаранции, откакто всеки контракт може да бъде преустановен? Съединените щати излязоха от редица двустранни и многостранни съглашения: Договора за противоракетната защита, Договора за ракетите със междинен и по-малък обхват, Договора за намерено небе и иранската нуклеарна договорка.
Едно от мненията тук е, че това е първична позиция, като крайната цел е да се реализира по-мека дефиниция. Москва може да разчита на подобен документ. Чуха се оферти Русия и Съединените щати да дадат на Украйна гаранции за сигурност. Веднага се сещам за Будапещенския меморандум, с който сигурността на Украйна беше обезпечена от великите сили, само че който не беше прибавен на процедура. Смятам, че предлагането е рационално единствено по себе си. Въпросът е до каква степен устойчиви и изпълними ще бъдат тези съглашения даже и да бъдат реализирани, в което също се колебая ".
Главното искане на Русия е да получи гаранции, че Украйна няма да стане член на НАТО. Защо, откакто този въпрос въобще не е на дневен ред?
" И преди беше ясно, че никой няма да одобри Украйна в НАТО в средносрочна и даже дълготрайна вероятност. Москва желае да реализира обилни промени. Като цяло - да ревизира резултатите от Студената война в своя изгода. Мисля, че желанията й са такива. Въпросът е по какъв начин да ги реализира на процедура. Демонстрацията на мощ е един от дипломатическите способи ".
Има ли Русия други козове, с изключение на демонстрацията на мощ?
" Това, разбра се, е основен коз, само че има и други. Първо, има световен подтекст. Глобалният подтекст допуска задълбочаване на съперничеството сред Съединение щати и Китай. Очевидно е, че за Съединените щати Европа се трансформира във вторичен приоритет. Москва се пробва да се възползва от това и да си върне най-малко отчасти изгубените позиции. Това също е коз. Ако погледнете взаимното изказване на Путин и Си Цзинпин, ще видите, че китайците поддържат Москва политически. Те са съгласни, че настояванията й са законни, а това е доста значимо.
Освен това, Русия въпреки всичко е световен състезател. Тя не е междинна районна страна. Такива въпроси като иранската нуклеарна договорка не могат да бъдат решени без Москва. Ключова роля играят Съединените щати, само че и позицията на Москва не може да се подценява. Не може да се подценява ролята на Русия и в такива сфери като киберсигурността ".
За първи път от 1999 година Русия не е публично показана на Мюнхенската конференция по сигурността. Защо?
" Москва не желае да се окаже в обстановка, в която я подлагат на приятелски съд. А това е неизбежно. Ходил съм на Мюнхенската конференция. Например през 2015 година, когато Меркел дойде от столицата на Беларус незабавно след подписването на Минските съглашения. Украинската делегация освирка в залата нашия министър и другите публични лица. За какво ни е диалог сред глух и ням. Така или другояче никого в нищо няма да можем да убедим. Каквото и да кажем, все ще сме отговорни.
Може да има и друга позиция - че комплицираната обстановка изисква разговор. В нашата експертна общественост се среща и мнението, че може би си коства да се отиде в Мюнхен. На политическо ниво обаче е взето решение. Не мисля, че това е вечно. Мисля, че Москва ще се върне в Мюнхен. Може би още идната година. Засега обаче това е единствено прогноза, а не публична позиция ".
Преди 15 години президентът Путин взе участие във форума и произнесе фамозната си мюнхенска тирада. Какво не схванаха тогава западните политици?
" Мисля, че Западът не разбра, че Русия е подготвена да работи. Мисля, че това беше интерпретирано като бърборене на залязваща страна. Мнението тогава беше " дано си мърморят, не е належащо да им обръщаме внимание, дано не престават да загниват и така нататък " Оказа се обаче, че не е по този начин и че Русия е подготвена да работи. Направи го през 2008 година, през 2014-а и през 2015-а в Сирия. Сега това не може повече да бъде подценявано. 15-те години демонстрираха, че времето е било пропиляно ".
Още по тематиката в звуковия файл.
" Мисля, че е явно - процесът на разширение на НАТО няма никакво отношение към модернизацията на самия алианс или към гарантирането на сигурността на Европа. Напротив - това е съществено дразнещ фактор, намаляващ нивото на взаимното доверие ".
15 години по-късно Владимир Путин изиска в ултимативна форма разширението на Алианса на изток да спре . И заплаши с " военно-технически " отговор, в случай че настояванията му бъдат подценени. Струпването на съветски войски по границата с Украйна и военните учения на територията на Беларус дадоха мотив на Съединените щати да обвинят Русия в подготовка на навлизане в Украйна.
Каква е вероятността това да се реализира? Възможно ли е Русия да зачеркне Минските съглашения и да признае независимостта на сепаратистите в Донбас? Има ли предпоставки за сериозен разговор сред Москва и Вашингтон по въпросите на сигурността или по-скоро би трябвало да чакаме продължение на борбата? Как Русия би могла да накара западните страни да изпълнят неизпълнимите за тях нейни претенции?
Отговорите даде Иван Тимофеев - програмен шеф на Руския съвет по интернационалните въпроси за предаването " Събота 150 ".
Тази нощ президентът на Съединените щати Джо Байдън за следващ път изрази разбиране, че Русия ще нападне Украйна. В четвъртък държавният секретар Антъни Блинкън описа в детайли пред Съвета за сигурност по какъв начин Русия може да оправдае нахлуването си. Как се възприема всичко това в Русия?
" Когато президенти или други високопоставени лица дефинират дати за започване на война, това провокира учудване. Смятаме, че това е контрапродуктивно. Тези оценки са, меко казано, повърхностни или противоречиви. За на нас главният знак е разминаването във възгледите на украинските и американските управляващи. Украинците споделят " не, няма да има война или в случай че ще има, дайте ни информация ". Американците дават отговор " сигурно ще има ".
Украйна се въздейства от американската политика. Американците я поддържат. Би трябвало да съответстват оценките им. А се получава, че Зеленски не желае война, само че американците непрекъснато му повтарят, че ще има такава и че няма да водят война на негова страна. Той се оказва в доста неприятна обстановка.
Още по-голямо учудване провокират оценките, свързани с времето - " руснаците ще атакуван тогава, когато замръзне земята ". Тези коментатори просто не познават географските и климатичните особености на тази околност. Ако следваме тяхната логичност, войната трябваше да стартира през декември. Защото най-студеният месец е януари. Сега времето се затопли. В Украйна стартира пролетта. Първо, това е несъстоятелно. И второ, актуалната войска може да води война при всевъзможни климатични условия.
Тези изказвания също провокират изненада. Когато ги вършат не някакви " диванни специалисти ", а първите хора в страната, това повдига въпроса до каква степен са готови и съответно осведомени те. Прокрадва се безпокойство, че в случай че осведомителната подготовка на тези хора е несъответстваща, значи те могат да подхващат също толкоз несъответстващи дейности. "
Руските управляващи настояват, че не възнамеряват навлизане в Украйна, само че и не отхвърлят изцяло сходен вид. При какви условия е вероятен военният сюжет?
" Мисля, че военният сюжет въпреки всичко е вероятен при изостряне на ситуацията в Донбас. Ако пламне Донбас, това може да ескалира до по-мащабни процеси, в това число замесване на Русия, признание на независимостта на Донецката и на Луганската национална република от страна на Москва и така нататък "
Каква е вероятността Русия да признае независимостта на сепаратистките републики?
" Не зная. Честна дума. Честна пионерска! Държавната дума направи предлагането, а президентът би трябвало да вземе дефинитивно решение. Мисля, че то ще зависи от обстановката на терен и че към момента не е взето ".
На фона на зачестилите през последните дни престрелки през вчерашния ден стартира евакуация на популацията на Донецката и Луганската национална република. Има ли заплаха от украинска военна интервенция против Донбас?
" Засега не виждам смисъл Украйна да стартира нахлуване против Луганската и Донецката национална република в миг, когато Русия организира в региона огромни учения. Това би било доста рисково. Самоубийствено. От друга страна Зеленски не може да се откаже в този момент от саботирането на Минските съглашения. Той счита, че не са налице изискванията, при които да каже, че ще ги съблюдава. За него това е огромен вътрешнополитически риск. Мисля, че Москва желае - не наложително с военни средства, само че посредством проява на мощ - да подтиква Зеленски да извърши споразуменията ".
Западните страни упорстват всички да се придържат към минските съглашения, в това число Русия. Тя обаче не попада на никое място в текста на документа. На какво се дължи това несъгласие?
" Съгласно Минските съглашения Русия не е страна в спора. Там не написа такова нещо. Западните сътрудници считат, че Луганската и Донецката национална република не са вероятни без Русия и че политиката им се управлява от Москва. Затова Русия би трябвало да извърши Минските съглашения. Но в отговор на това тя споделя: водете директен разговор с републиките.
Засега това е недопустимо за Киев. Мисля, че в случай че украинската страна го направи, това ще бъде огромен риск за управляващите. От външнополитическа позиция обаче не виждам различен път. Защото Украйна няма да може да си върне тези територии без разговор и без да работи с тези хора. Независимо от това по какъв начин се отнася към тях. Може да ги обича, да не ги обича, да ги признава, да не ги признава. Там обаче други хора няма ".
Тази седмица Русия съобщи на Съединените щати отговора си на американските оферти в границите на разговора по гаранциите за сигурност. Поправете ме в случай че бъркам, само че наличието на документа ме кара да мисля, че към момента сме надалеч от градивен разговор.
" Да, в действителност сме надалеч. На първо място бих отбелязал експулсирането на заместника на американския дипломат. Най-вероятно американците ще подхващат аналогично експулсиране, което утежнява връзките като цяло. Второ, отговорът демонстрира, че в Москва се опасяват, че американците и натовците ще забавят преговорите; че задачата им е да не отстъпват в този момент, само че в това време желаят да излязат от актуалната рецесия, след което да се върнат към нормалния режим на договаряния с Русия.
Мисля, че този отговор е значим, тъй като сподели, че няма да има взаимни отстъпки и че Москва няма да схване американския документ като базов сюжет. Т.е. още веднъж се връщаме на изходната позиция. Всъщност това е значима информация. И бих споделил значимо събитие. И то още повече наелектризира спешната обстановка.
Защо Русия упорства за дълготрайни правни гаранции, откакто всеки контракт може да бъде преустановен? Съединените щати излязоха от редица двустранни и многостранни съглашения: Договора за противоракетната защита, Договора за ракетите със междинен и по-малък обхват, Договора за намерено небе и иранската нуклеарна договорка.
Едно от мненията тук е, че това е първична позиция, като крайната цел е да се реализира по-мека дефиниция. Москва може да разчита на подобен документ. Чуха се оферти Русия и Съединените щати да дадат на Украйна гаранции за сигурност. Веднага се сещам за Будапещенския меморандум, с който сигурността на Украйна беше обезпечена от великите сили, само че който не беше прибавен на процедура. Смятам, че предлагането е рационално единствено по себе си. Въпросът е до каква степен устойчиви и изпълними ще бъдат тези съглашения даже и да бъдат реализирани, в което също се колебая ".
Главното искане на Русия е да получи гаранции, че Украйна няма да стане член на НАТО. Защо, откакто този въпрос въобще не е на дневен ред?
" И преди беше ясно, че никой няма да одобри Украйна в НАТО в средносрочна и даже дълготрайна вероятност. Москва желае да реализира обилни промени. Като цяло - да ревизира резултатите от Студената война в своя изгода. Мисля, че желанията й са такива. Въпросът е по какъв начин да ги реализира на процедура. Демонстрацията на мощ е един от дипломатическите способи ".
Има ли Русия други козове, с изключение на демонстрацията на мощ?
" Това, разбра се, е основен коз, само че има и други. Първо, има световен подтекст. Глобалният подтекст допуска задълбочаване на съперничеството сред Съединение щати и Китай. Очевидно е, че за Съединените щати Европа се трансформира във вторичен приоритет. Москва се пробва да се възползва от това и да си върне най-малко отчасти изгубените позиции. Това също е коз. Ако погледнете взаимното изказване на Путин и Си Цзинпин, ще видите, че китайците поддържат Москва политически. Те са съгласни, че настояванията й са законни, а това е доста значимо.
Освен това, Русия въпреки всичко е световен състезател. Тя не е междинна районна страна. Такива въпроси като иранската нуклеарна договорка не могат да бъдат решени без Москва. Ключова роля играят Съединените щати, само че и позицията на Москва не може да се подценява. Не може да се подценява ролята на Русия и в такива сфери като киберсигурността ".
За първи път от 1999 година Русия не е публично показана на Мюнхенската конференция по сигурността. Защо?
" Москва не желае да се окаже в обстановка, в която я подлагат на приятелски съд. А това е неизбежно. Ходил съм на Мюнхенската конференция. Например през 2015 година, когато Меркел дойде от столицата на Беларус незабавно след подписването на Минските съглашения. Украинската делегация освирка в залата нашия министър и другите публични лица. За какво ни е диалог сред глух и ням. Така или другояче никого в нищо няма да можем да убедим. Каквото и да кажем, все ще сме отговорни.
Може да има и друга позиция - че комплицираната обстановка изисква разговор. В нашата експертна общественост се среща и мнението, че може би си коства да се отиде в Мюнхен. На политическо ниво обаче е взето решение. Не мисля, че това е вечно. Мисля, че Москва ще се върне в Мюнхен. Може би още идната година. Засега обаче това е единствено прогноза, а не публична позиция ".
Преди 15 години президентът Путин взе участие във форума и произнесе фамозната си мюнхенска тирада. Какво не схванаха тогава западните политици?
" Мисля, че Западът не разбра, че Русия е подготвена да работи. Мисля, че това беше интерпретирано като бърборене на залязваща страна. Мнението тогава беше " дано си мърморят, не е належащо да им обръщаме внимание, дано не престават да загниват и така нататък " Оказа се обаче, че не е по този начин и че Русия е подготвена да работи. Направи го през 2008 година, през 2014-а и през 2015-а в Сирия. Сега това не може повече да бъде подценявано. 15-те години демонстрираха, че времето е било пропиляно ".
Още по тематиката в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ