"Алфа Рисърч": За първи път от 20 г. се отчита икономически оптимизъм
За първи път от 20 години насам социолозите от " Алфа Рисърч " регистрират стопански оптимизъм. Това сподели пред " Нова телевизия " ръководещият сътрудник в социологическата организация Боряна Димитрова, която показа ново проучване.
На въпрос какви са упованията за идната година 55% са показали, че тя ще е по-добра, до момента в който 36 на 100 чакат да е същата. Едва 9% са споделили, че чакат 2018 година да е по-лоша. Димитрова регистрира, че за последно през 1998 година е имало по-позитивни упования за идната година. " Тогава гърмежът на очакванията беше вяра след рецесията, вяра след дъното ", сподели тя и означи, че по-късно песимистичните упования непроменяемо са били от 3 до 5 пъти по-високи от оптимистичните.
На въпрос за равносметката за миналата година 25.7% са показали, че тя е била по-добра, а 17.4 %– по-лоша. За 56.9% през 2017 година не е имало смяна. При оценката за миналата година през последните две десетилетия позитивизмът е още по-силно изразен, регистрират социолозите. " Това, до което стигаме през днешния ден, е резултат от дългогодишно струпване – пазарна стопанска система, непоклатимост от влизането в Европейски Съюз и възобновяване на европейската стопанска система, основаването на високоплатени работни места ", разяснява Боряна Димитрова.
Тя уточни, че измежду висшистите, т.е. хората на по-високоплатени работни места, положителна оценка за годината дават 41 на 100 против 12% негативни. " Образованието става решителен фактор ", добави социологът и уточни, че измежду хората с главно обучение към момента скептицизмът господства – едвам 13% считат, че годината е била по-добра.
Същевременно се регистрира и повишаване на потребностите на хората от по-добра среда на живот и по-добри закони. Все още болшинството (54.7%) показват, че имат най-голяма нужда от по-високи приходи, само че 28.6% са показали, че желаят по-добра среда, а 11.8% - по-добри закони. В огромните градове условията за възстановяване на средата на живот са по-високи (39%).
" Ако през идващите години, по този начин както има индикации, продължи плавното повишаване на приходите, няма просто да се върви по линията " желаеме по-високи приходи ", а ще се усили натискът за по-добро качество на живот, за по-добри обществени услуги ", сподели Боряна Димитрова. " Добрите упования не значат безкритичност. Когато човек реализира несъмнено ниво на своите приходи, той не просто желае повече от същото, той трансформира структурата на своите упования ", добави тя.
На въпрос какви са упованията за идната година 55% са показали, че тя ще е по-добра, до момента в който 36 на 100 чакат да е същата. Едва 9% са споделили, че чакат 2018 година да е по-лоша. Димитрова регистрира, че за последно през 1998 година е имало по-позитивни упования за идната година. " Тогава гърмежът на очакванията беше вяра след рецесията, вяра след дъното ", сподели тя и означи, че по-късно песимистичните упования непроменяемо са били от 3 до 5 пъти по-високи от оптимистичните.
На въпрос за равносметката за миналата година 25.7% са показали, че тя е била по-добра, а 17.4 %– по-лоша. За 56.9% през 2017 година не е имало смяна. При оценката за миналата година през последните две десетилетия позитивизмът е още по-силно изразен, регистрират социолозите. " Това, до което стигаме през днешния ден, е резултат от дългогодишно струпване – пазарна стопанска система, непоклатимост от влизането в Европейски Съюз и възобновяване на европейската стопанска система, основаването на високоплатени работни места ", разяснява Боряна Димитрова.
Тя уточни, че измежду висшистите, т.е. хората на по-високоплатени работни места, положителна оценка за годината дават 41 на 100 против 12% негативни. " Образованието става решителен фактор ", добави социологът и уточни, че измежду хората с главно обучение към момента скептицизмът господства – едвам 13% считат, че годината е била по-добра.
Същевременно се регистрира и повишаване на потребностите на хората от по-добра среда на живот и по-добри закони. Все още болшинството (54.7%) показват, че имат най-голяма нужда от по-високи приходи, само че 28.6% са показали, че желаят по-добра среда, а 11.8% - по-добри закони. В огромните градове условията за възстановяване на средата на живот са по-високи (39%).
" Ако през идващите години, по този начин както има индикации, продължи плавното повишаване на приходите, няма просто да се върви по линията " желаеме по-високи приходи ", а ще се усили натискът за по-добро качество на живот, за по-добри обществени услуги ", сподели Боряна Димитрова. " Добрите упования не значат безкритичност. Когато човек реализира несъмнено ниво на своите приходи, той не просто желае повече от същото, той трансформира структурата на своите упования ", добави тя.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ