Онова, за което не може да се говори
„ За това, за което не може да се приказва, би трябвало да се мълчи “ споделя Лудвиг Витгенщайн. И моето семейство спазваше тази максима десетилетия наред. Но в този момент би трябвало да разкажа…
През 1944-та година, когато руската войска влиза в България, моят дядо – дедушка – към оня миг търговец на платове, а в предишното си царски офицер, е отведен в лагер в Сибир. Присъдата му е 10 години без право на преписка. Бабушка е добре образована стопанка, която не е работила в никакъв случай и единственото й умеене е да плете дантели. Продава ги и чисти по непознатите къщи и отглежда в бедност сина си, само че всяка седмица непроменяемо праща на мъжа си колет и писмо. Никога не получава отговор.
За тези неща у нас не се говореше в никакъв случай. На дедушка са му трябвали десетилетия, с цел да показа напълно малко за живота в лагера, постоянно сбит и постоянно, постоянно шушукайки. Той в никакъв случай не престана да се опасява. Казваше, че в случай че заран има какво да ощипе пазача по корема ти – не ти дава да ядеш. Трябва да си като скелет, с цел да получиш дажба – чорба от картофи с обелките. Той оживял, тъй като бил от прочут жанр и получавал писма от самия патриарх. Пазачите в лагера също са хора, и те имат боязън от Бога.
Върнал се тъкмо след 10 години, прекарани някъде надалеч, без писмо и без новина. Непрекъснато питах бабушка какво е изпитала в този миг – и до през днешния ден не мога да си показва възприятията й. Историята е, че тя и детето обядвали, дедушка влезнал и тя просто станала и му сипала да яде.
Това е от тези истории, които не могат да се опишат с думи. И по тази причина за тях се мълчи. Реших да опиша, тъй като попаднах на изложбата за ГУЛАГ в Берлин. И видях по какъв начин на тази дребна галерия хората са по този начин смразени от смут, че не могат да помръднат – седят пред витрините сковани и невярващо четат.
Знаете ли, че Беломор канал е издигнат с рабски труд – с труда на моя дедушка и десетки, стотици хиляди плебеи като него. В старите руски филми героите постоянно пушат цигари Беломор – както споделят откривателите на ГУЛАГ – това е все едно да пушат цигари Освиенцим.
Зад всичко това стои идеология и стои религия – никой не ги е осъдил и до през днешния ден. Защото е по-удобно да се не помни и да се мълчи. Да, за тези неща не може да се приказва, само че би трябвало. За да не хвърлят сянка на никое място, с изключение на в студените зали на историческия музей.
През 1944-та година, когато руската войска влиза в България, моят дядо – дедушка – към оня миг търговец на платове, а в предишното си царски офицер, е отведен в лагер в Сибир. Присъдата му е 10 години без право на преписка. Бабушка е добре образована стопанка, която не е работила в никакъв случай и единственото й умеене е да плете дантели. Продава ги и чисти по непознатите къщи и отглежда в бедност сина си, само че всяка седмица непроменяемо праща на мъжа си колет и писмо. Никога не получава отговор.
За тези неща у нас не се говореше в никакъв случай. На дедушка са му трябвали десетилетия, с цел да показа напълно малко за живота в лагера, постоянно сбит и постоянно, постоянно шушукайки. Той в никакъв случай не престана да се опасява. Казваше, че в случай че заран има какво да ощипе пазача по корема ти – не ти дава да ядеш. Трябва да си като скелет, с цел да получиш дажба – чорба от картофи с обелките. Той оживял, тъй като бил от прочут жанр и получавал писма от самия патриарх. Пазачите в лагера също са хора, и те имат боязън от Бога.
Върнал се тъкмо след 10 години, прекарани някъде надалеч, без писмо и без новина. Непрекъснато питах бабушка какво е изпитала в този миг – и до през днешния ден не мога да си показва възприятията й. Историята е, че тя и детето обядвали, дедушка влезнал и тя просто станала и му сипала да яде.
Това е от тези истории, които не могат да се опишат с думи. И по тази причина за тях се мълчи. Реших да опиша, тъй като попаднах на изложбата за ГУЛАГ в Берлин. И видях по какъв начин на тази дребна галерия хората са по този начин смразени от смут, че не могат да помръднат – седят пред витрините сковани и невярващо четат.
Знаете ли, че Беломор канал е издигнат с рабски труд – с труда на моя дедушка и десетки, стотици хиляди плебеи като него. В старите руски филми героите постоянно пушат цигари Беломор – както споделят откривателите на ГУЛАГ – това е все едно да пушат цигари Освиенцим.
Зад всичко това стои идеология и стои религия – никой не ги е осъдил и до през днешния ден. Защото е по-удобно да се не помни и да се мълчи. Да, за тези неща не може да се приказва, само че би трябвало. За да не хвърлят сянка на никое място, с изключение на в студените зали на историческия музей.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ