За онези, които помнят и вярват, че на този свят

...
За онези, които помнят и вярват, че на този свят
Коментари Харесай

Валентинов ден на Явор Гърдев

За тези, които помнят и имат вяра, че на този свят има единствено две неща – обич и обич, възражда един собствен остарял прелестен театър – " Валентинов ден " по Иван Вирипаев. Сентенцията за любовта е мотото на това зрелище, за което има безусловно заслужена премия " Аскеер " за сценография през 2008 година, а самият театър е с номинации в още три значими категории – за режисура, за постановка и за основна женска роля на Жорета Николова.

Валя има рожден ден и става на 60. Животът е минал като момент, а любовта е била едно дълго страдалчество – обичаният й мъж е бил женен за друга и е починал от дълго време. Валя се пробва да се върне към отминалите блестящи дни, обратно чак до детството, и излиза на сцената в гащеризон на точки и червен балон в ръка. Зад гърба й, като че ли от нейния мирис, се издигат декорите. След малко ще пристигна съседката Катя, както всяка година, и двете ще се напият, ще плачат и ще се карат. Валя и Катя – двете дами на един и същи мъж. Любовта им към него, спомените им за него са доста по-големи от самия Валентин (). Неслучайно той непрестанно цитира и преразказва думите на двете си дами – той е нещо като хранилище на тяхната обич.

Първата обич е тази на Валя и Валя – момчето и момичето. Двамата са родени един за различен и какво би могло да попречи на тази обич? Само едно нещо – друга обич. Така в комуналката в две прилежащи стаи заживяват Валя и Катя и Валя, тримата в един равностранен триъгълник, който даже гибелта няма да наруши. Жорета Николова като Валя е доста добра, само че Светлана Янчева в ролята на Катя е безусловно потресаваща. А двете дружно са монументални. Излишно е да се прибавя, че Валентин Ганев е заслужен сътрудник и на двете. Трябва да отбележа, че в съветските постановки другите възрасти на тримата герои се извършват от разнообразни артисти и в представлението вземат участие двадесет и един актьори! Нашите трима са толкоз положителни, че са предостатъчни. Страхотно подбрана музика, съвършено маркираща епохите, през които представлението минава.

Ако някой ден има машина на времето, сигурно едното нещо, което бих си поискала, е да се върна и да виждам някои от обичаните си театрални постановки в предишното. " Валентинов ден " е нещо като такова връщане във времето. Магическо.
Източник: momichetata.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР