Още емблематични сгради в Пловдив стават паметници на културата
За към 500 обекта ще бъдат готови режими за запазване, близо 40% от тях са нови оферти за включване в листата на недвижимите културни полезности след първия стадий на Териториалната стратегия на Националния институт за недвижимо културно завещание.
За тях е почнала процедурата за обявление или оповестяване – един от директните резултати от програмата, осъществена по едно и също време в Пловдив, Старинния Несебър, град Баня и селата Свежен и Скорците. Увеличението е с 5 пъти в съпоставяне със междинните 100 обекта, които институтът изследва годишно в разнообразни краища на страната.
Териториалната програмата слага скъпите обекти в подтекста на развиването на градоустройствената витална среда и възвръща историческия роман за обитаемото място и хората, които са оставили отпечатък върху него. Паметниците на културата образуват публичните показа, културна и историческа принадлежност и в това е най-голямото им значение, сподели шефът на НИНКН арх. Петър Петров при представянето на данните.
Програмата заменя метода от 1990-те години насам да се изследват обособени обекти из цялата страна на парче. Проучвания на цели територии с такива задания и от подобен мащаб се вършат за пръв път у нас.
Арх. Петров акцентира, че проучването е активността на НИНКН с максимален приоритет, само че и с най-голямо закъснение, което Териториалната стратегия наваксва. Списъкът на недвижимите културни полезности не е обновен повече от 30 години. Към днешна дата в него има близо 40 000 обекта, само че информацията за положението им не е настояща.
За голямата част от тях липсват наставления за запазване, каквото е условието на Закона за културното завещание. Те ще бъдат основани в идната фаза на програмата, с цел да дефинират ясни правила при съгласуването на плановете за намеси.
Около 10% от архитектурните мостри, проучени в петте обитаеми места, са необратимо унищожени, други 35% са в спешно положение, съобщи ръководителката на Дирекция „ Изучаване, регистри и народен държавен архивен фонд “ арх. Алис Исмаилова. С всяка разрушена остаряла красива постройка изчезва споменът за нея, за хората, които са живели там, и за историческите събития, с които е обвързвана. Загубата наизуст, в действителност е загуба на национална еднаквост.
Само 15% от паметниците на културата в 5-те изследвани исторически места са в положително положение със непокътната достоверност. 40% са в положително положение, само че с нарушен исторически образ.
Тези дялове евентуално ще останат в сходно съответствие и при идващите стадии на програмата, която последователно ще обхване цялата страна. А това значи, че недвижимото национално благосъстояние е в огромен риск.
В същото време при обходите по програмата са открити стотици здания от първата половина на 20-и век, които имат скъпи качества, само че още не са проучени. Само в Пловдив те са 608.
Експертите са събрали стотици архивни документи, карти, проекти, фотографии и исторически свидетелства. Въз основа на новата информация и на теренните изследвания са направени настоящи схеми и проекти на териториите, изследвани са образни връзки и пейзажи, степените на намеси върху обектите, непокътнатата и изгубената достоверност. Данните са систематизирани в GIS основана електронна платформа, тъй че да бъдат употребявани от необятен кръг специалисти за разбори и проекти за деяние.
Старинният Несебър стана първият български град, за който бе основан цифров двойник с цялостен размер данни. Колко огромна е изгодата от него се вижда сега – 3D копието на църквата „ Христо Пантократор “ (13-14 в. сл. Хр.) към този момент оказва помощ за възобновяване на фасадата ѝ. Събирането на цифрова база данни за всички монументи е дълготрайна цел на института, означи арх. Петров.
Над 50 външни специалисти – архитекти, урбанисти, инженери, историци и прочие, аплайваха за присъединяване в първата част от Териториалната стратегия. 36 от тях бяха включени в екипите под управлението на откривателите от НИНКН. По този метод институтът компенсира дефицита на щатни специалисти, чийто брой е сгънат през годините до неосъществим най-малко на фона на хилядите обекти, които се нуждаят от запазване и систематичен мониторинг.
Сред огромните заключения от програмата, почнала в края на 2022 година, е, че липсват цялостни концепции и проекти за развиване и запазване на културните полезности на територията на общините. Липсват и информация, финансова и логистична поддръжка за притежателите и ползвателите на скъпи обекти. Така се стига до конфликт сред заинтригуваните страни, вместо до сливане на напъните.
Смисълът на Териториалната стратегия е да помогнем на общинските управляващи и на локалните жители да схванат за какво е скъпо тяхното недвижимо културно завещание, за какво и по какъв начин да го опазват, разяснява арх. Исмаилова. С това институтът дава началото на по-широкия публичен диалог за смисъла на недвижимото културно завещание за развиването на обществото, ръководството на градските процеси и потреблението на скъпите обекти като запас с висока добавена стойност.
За тях е почнала процедурата за обявление или оповестяване – един от директните резултати от програмата, осъществена по едно и също време в Пловдив, Старинния Несебър, град Баня и селата Свежен и Скорците. Увеличението е с 5 пъти в съпоставяне със междинните 100 обекта, които институтът изследва годишно в разнообразни краища на страната.
Териториалната програмата слага скъпите обекти в подтекста на развиването на градоустройствената витална среда и възвръща историческия роман за обитаемото място и хората, които са оставили отпечатък върху него. Паметниците на културата образуват публичните показа, културна и историческа принадлежност и в това е най-голямото им значение, сподели шефът на НИНКН арх. Петър Петров при представянето на данните.
Програмата заменя метода от 1990-те години насам да се изследват обособени обекти из цялата страна на парче. Проучвания на цели територии с такива задания и от подобен мащаб се вършат за пръв път у нас.
Арх. Петров акцентира, че проучването е активността на НИНКН с максимален приоритет, само че и с най-голямо закъснение, което Териториалната стратегия наваксва. Списъкът на недвижимите културни полезности не е обновен повече от 30 години. Към днешна дата в него има близо 40 000 обекта, само че информацията за положението им не е настояща.
За голямата част от тях липсват наставления за запазване, каквото е условието на Закона за културното завещание. Те ще бъдат основани в идната фаза на програмата, с цел да дефинират ясни правила при съгласуването на плановете за намеси.
Около 10% от архитектурните мостри, проучени в петте обитаеми места, са необратимо унищожени, други 35% са в спешно положение, съобщи ръководителката на Дирекция „ Изучаване, регистри и народен държавен архивен фонд “ арх. Алис Исмаилова. С всяка разрушена остаряла красива постройка изчезва споменът за нея, за хората, които са живели там, и за историческите събития, с които е обвързвана. Загубата наизуст, в действителност е загуба на национална еднаквост.
Само 15% от паметниците на културата в 5-те изследвани исторически места са в положително положение със непокътната достоверност. 40% са в положително положение, само че с нарушен исторически образ.
Тези дялове евентуално ще останат в сходно съответствие и при идващите стадии на програмата, която последователно ще обхване цялата страна. А това значи, че недвижимото национално благосъстояние е в огромен риск.
В същото време при обходите по програмата са открити стотици здания от първата половина на 20-и век, които имат скъпи качества, само че още не са проучени. Само в Пловдив те са 608.
Експертите са събрали стотици архивни документи, карти, проекти, фотографии и исторически свидетелства. Въз основа на новата информация и на теренните изследвания са направени настоящи схеми и проекти на териториите, изследвани са образни връзки и пейзажи, степените на намеси върху обектите, непокътнатата и изгубената достоверност. Данните са систематизирани в GIS основана електронна платформа, тъй че да бъдат употребявани от необятен кръг специалисти за разбори и проекти за деяние.
Старинният Несебър стана първият български град, за който бе основан цифров двойник с цялостен размер данни. Колко огромна е изгодата от него се вижда сега – 3D копието на църквата „ Христо Пантократор “ (13-14 в. сл. Хр.) към този момент оказва помощ за възобновяване на фасадата ѝ. Събирането на цифрова база данни за всички монументи е дълготрайна цел на института, означи арх. Петров.
Над 50 външни специалисти – архитекти, урбанисти, инженери, историци и прочие, аплайваха за присъединяване в първата част от Териториалната стратегия. 36 от тях бяха включени в екипите под управлението на откривателите от НИНКН. По този метод институтът компенсира дефицита на щатни специалисти, чийто брой е сгънат през годините до неосъществим най-малко на фона на хилядите обекти, които се нуждаят от запазване и систематичен мониторинг.
Сред огромните заключения от програмата, почнала в края на 2022 година, е, че липсват цялостни концепции и проекти за развиване и запазване на културните полезности на територията на общините. Липсват и информация, финансова и логистична поддръжка за притежателите и ползвателите на скъпи обекти. Така се стига до конфликт сред заинтригуваните страни, вместо до сливане на напъните.
Смисълът на Териториалната стратегия е да помогнем на общинските управляващи и на локалните жители да схванат за какво е скъпо тяхното недвижимо културно завещание, за какво и по какъв начин да го опазват, разяснява арх. Исмаилова. С това институтът дава началото на по-широкия публичен диалог за смисъла на недвижимото културно завещание за развиването на обществото, ръководството на градските процеси и потреблението на скъпите обекти като запас с висока добавена стойност.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ