Лена Бориславова фалшифицирала документи заедно с Никола Минчев. Неприятен скандал,

Лена Бориславова фалшифицирала документи дружно с Никола Минчев. Неприятен скандал, комфортно вдигнат по време на предизборната акция, откакто до оня ден се сглобяваха във властта. Политическа партия се хващат за това „ за какво в този момент “, а не разясняват „ за какво са фалшифицирали “. Истината е, че водачите на Политическа партия се държат безобразно откогато са попаднали във опцията за ръководство на страната. И е обикновено политическите им врагове да ги погнат с техните наглости по техните глави. За Политическа партия Конституция, закони, документи, право и правила нямат значение.
Те са способни на всякаква ПОДМЯНА. Но всичко стартира още от декларацията за поданството на Кирил Петков! Където съдействаше новият другар на ГЕРБ и Движение за права и свободи (след като копринката потърка колене на килимчето пред Доган, поклони се доземи и даде обещание да слугинства до края на живота си) – мистър Кеш! Нека не забравяме причинно-следствените връзки. В началото бе самозабравилият се новопостъпил в политиката, който разрушаваше без да знае какво и по какъв начин ще гради! И което коства на страната цялостно оглозгване и дестабилизация за години напред. Ударът против Минчев може да му попречи като претендент за евроизборите и да подкрепи Демократична България във вътрешната им съдружна драма. Ясно се вижда, че ГЕРБ и Движение за права и свободи щадят Демократична България в процеса на мелене, трябват им за легитимиране в едно бъдещо партньорство.
Интересно е, че преди две години Демократична България се усещаха в по-слаба позиция по отношение на Политическа партия, в този момент е противоположното: Политическа партия ще имат незабавна потребност от Демократична България. И единствено от Демократична България зависи какво ще се случи с Политическа партия. Случаят с Политическа партия е пример по какъв начин може да пропилееш цялата мощ, която са ти дали, просто тъй като не притежаваш просветеност за саморегулацията и нямаш мярка в алчността да получиш ВСИЧКО от обстановката на живота. Никой в никакъв случай не получава всичко. Ако пък получава, то е за малко и бързо идва отнемането. Ако бяха по-умни в сравнение с алчни, Политическа партия можеха да реализират доста, а не да изгубят всичко.
Политическа партия са злокобният персонаж от политическия трилър, тъй като са с хлапашки темперамент, който притегли фена за доверие, а в действителност са неконтролируеми в ръководството на ракетата, и непридвидими в пакостите по унищожаването на страната. Те не просто ръководят, все едно че не могат да ръководят. Те ръководят, като унищожават стените, разрушават прозорците, чупят мебелите, основават КОЧИНА НА ХАОСА И БЕЗДЪРЖАВНОСТТА. Лошото е, че Политическа партия сътвориха тази атмосфера на разрешена безобразност в политиката, на непристойно грабене (заедно с Радев и неговите кабинети) и неуместно я подариха на своите врагове – да се употребяват от нея, до момента в който е мътно. Сега се пробват да изясняват, че са наивни и че мафията е решила да ги смачка. И има някакви хора, които им се връзват, очевидно още по-глупави и от тях.
Срещу мощна войска не се излиза с идиоти, любовници, фалшифицирани документи, баща Петко, „ едни другари ми споделиха “, „ един конгресмен ще пусне данни за Магнитски “ и прочие Да се надценяваш, да манипулираш и да надуваш изкуствено своя „ имидж “ е най-хубавият път към злополуката. Sic transit gloria mundi (Така отминава международната слава). Комбинацията от детска некадърност, която унищожава без да може да построява, и в това време необективна визия за действителността е взривоопасна! Така страната беше взривена. Не реформирана, не изменена, а просто взривена. Сун Дзъ има една класическа фраза: „ Този, който знае по кое време може да се бори и по кое време не може, той ще е спечелилият. “ Видяхме истината зад тези думи през последните няколко години. Помним цялостната площадна победа на революционерите, ще запомним и последващия стратегически неуспех на Политическа партия. И не от доверчивост. Наивността звучи честно. От неблагоразумно наглеене. От главозамайване. От това, че си присвоиха ролята на най-силните и прекалиха.
Голяма неволя е да не те бива за нищо, само че още по-голяма неволя е да си въобразиш, че си най-хубавият във всичко, че си в неопровержимо предимство. Така играчът с справедлива преценка се снабдява с голямо преимущество против всички пуяци с фикция (независимо от моментната им мощ), които случайността е домъкнала на политическата сцена. Разсъдливостта е щит, самонадеяността – заплаха.
От Facebook профила на журналистката Калина Андролова