Легенда за любовта на Еньо и Стана ♥ ЕНЬОВДЕН
За обичта на двама млади, несбъдната нескрито, само че оживяла в националните обичаи с обичая „ Еньова буля “. Молитва за обич и благодат.
Художник: Любомир Кузманов, (илюстрация от книгата на Владимир Свинтила „ Длета и ружи “, изд. „ Народна юноша “, 1977 г.)
♥ Легенда за Еньо и Стана
Легендата споделя, че преди доста, доста години в едно село се залюбили двама луди млади. Това били Еньо и Стана. Непрекъснато мислели един за различен. Нито хлябът, нито гозбите им били сладки, в случай че не успеели да се видят денем. Но бащата на Стана бил намислил друго. Един ден той сгодил щерка си в далечно село.
Минало се време и уговорили сватбата. Дошли сватове и сватбари да вземат булката. Нямало по какъв начин, тръгнала девойката, че женитба обратно се не връща. Като стигнала огромния мост над Тунджа, Стана смъкнала булото и се хвърлила в реката. Като схванал за случилото се, обичаният й Еньо се поболял от тъга. Залежал се и цели девет години не станал от леглото. Постелите изгнили под него.
През всичкото това време капка дъжд не паднала от небето. Реката пресъхнала. Добитъкът и хората почнали да измират. Земята се напукала и всичко сухо. На десетата година сестрата на Еньо взела от тъкачния стан кроеното, сложила на кръст точилката и с детски повой ги обвила. Облякла го с женски облекла и го пребулила с бяло. Отишла тя при Еньо с куклата и му продумала:
– Стани, Еньо, стани, братко! Стани да видиш твоята Стана е пристигнала младоженка да ти стане!
Отворил необятно очи Еньо, усмивка грейнала на лицето му, протегнал ръце, надигнал се леко и умрял...
Изведнъж задухали мощни ветрове. От небето се изсипали проливни дъждове. Тревите и нивята се раззеленили. Заблеяли стада по полята. Момите запели любовни песни. Оттогава е останал обичаят на Еньовден да се прави Еньова буля. Пеят се песни за обич и благодат. Накрая надпяват пръстени на момите, с цел да видят какъв момък ще им се падне. Свири се и се пее през целия ден, празник е!
Художник: Любомир Кузманов, (илюстрация от книгата на Владимир Свинтила „ Длета и ружи “, изд. „ Народна юноша “, 1977 г.)
