6 години от смъртта на дядо Добри – човекът, който дари всичко
Днес се навършват шест години от кончината на Добри Добрев – индивидът, който мнозина нарекоха „ светецът от Байлово “. Скромен, спокоен и съвсем неосезаем в всекидневието си, той остави след себе си образец за добрина и мъжество, който продължава да въодушевява хиляди българи.
Живот, отдаден на другите
Дядо Добри е роден на 20 юли 1914 година в софийското село Байлово. Животът му минава през бурните години на войни и политически промени, а компликациите бележат ориста му още в ранна възраст. По време на бомбардировките над София през Втората международна война губи част от слуха си – тестване, което носи до края на дните си.
Въпреки тежките условия, той избира пътя на скромността. Десетилетия наред живее в дребна стаичка към църквата в родното си село, без непотребни улеснения и без предпочитание за материални придобивки. Облича се семпло, постоянно в саморъчно кърпени облекла, и се придвижва пешком или с градски превоз, даже в преклонна възраст.
Дарител без дом и без сметка
Най-впечатляващото в биографията му е неговата дарителска активност. Дядо Добри събира средства, заставайки пред храмове и публични места – не за себе си, а за църкви, манастири и нуждаещи се хора. С годините подарява десетки хиляди левове на разнообразни храмове в страната, в това число и на катедралата „ Св. Александър Невски “ в София.
Той в никакъв случай не задържа парите за персонални потребности. Живее с минимална пенсия и постоянно раздава даже нея на по-бедни от себе си. За него милосърдието не е жест, а метод на живот.
Човекът зад легендата
Макар медиите да го трансфораха в знак на добротата, дядо Добри остава надалеч от светлините на прожекторите. Не търси самопризнание и рядко приказва за себе си. Познатите му го разказват като преклонен, мил и надълбоко набожен човек, който не осъжда никого и постоянно намира дума на разтуха.
С времето обликът му се трансформира в самобитен честен ориентир – увещание, че същинската благотворителност не се мери в притежания, а в готовността да дадеш от себе си.
Наследството му през днешния ден
Години след гибелта му името на дядо Добри продължава да се загатва с почитание. Историята му се споделя в учебни заведения, обществени мрежи и документални филми, а за мнозина той остава образец за безкористност в свят, доминиран от материални полезности.
