В света на дизелите съществуват два сценария за оцеляване на DPF-а
Зимата е същинско тестване за всеки дизелов елемент, само че най-голямата жертва на минусовите температури постоянно остава филтърът за твърди частици, по-известен като DPF. Докато през лятото тази система работи съвсем незабележимо, студеният въздух и характерният градски темп през януари и февруари могат да трансфорат екологичния съставен елемент в безценен призрачен сън за притежателя.
Всичко се свежда до термодинамика. За да може DPF да се самопочиства (процес, наименуван регенерация), той се нуждае от рискова горещина в ауспуховата система. Уви, зимното всекидневие диктува друго: мразовит старт, постепенно загряване и къси преходи в тапи, при които моторът едвам доближава работна температура. Резултатът? Саждите се натрупат пластове върху пластове, без късмет да бъдат изпепелени.
В софтуерния свят на дизела съществуват два сюжета за оцеляване. Пасивната регенерация е „ извънградският бонус “ – когато карате дълго и с непрекъсната скорост, топлината сама си прави работата. Активната регенерация обаче е насилствена мярка, при която софтуерът инжектира в допълнение гориво, с цел да „ напомпа “ градусите. Тук дебне и най-големият риск през зимата: в случай че паркирате и изгасите мотора тъкмо по средата на този цикъл, вие обричате филтъра на последователно задръстване с неизгорели частици.
Симптомите, че вашият DPF се предава под натиска на студа, мъчно могат да бъдат сбъркани. Автомобилът става ленив, разходът на гориво скача необяснимо, а на таблото светва онази позната оранжева лампа, която постоянно предвещава влизане в спешен режим. Пренебрегването на тези сигнали е сигурен път към сервиза за „ хирургическа “ интервенция или, в най-лошия случай, към цялостна подмяна на детайла.
Как да помогнете на своя „ дизел “, с цел да презимува сполучливо? На първо място, избягвайте безкрайното висене на място на луфт – това единствено генерира непотребни сажди. Поне един път седмично извеждайте колата на магистрално шофиране за трийсетина минути. Изключително значимо е и потреблението на характерни двигателни масла (стандарт ACEA C), които имат ниско наличие на пепел.
За тези обаче, които прекарват по-голямата част от времето си в градската джунгла, превантивната химия се оказва жизненоважен съдружник. И ма профилирани добавки работят като катализатор – те изкуствено контролират температурата, нужна за изгаряне на саждите. Така регенерацията се случва доста по-лесно и по-бързо, даже когато термометърът на открито е под нулата. Тази дребна инвестиция в горивото може да спести хиляди левове за поправки и да подсигурява, че вашата изпускателна система ще остане „ отпушена “ до пролетта.
