Парижки истории – дом на сънищата
За никого тук не е загадка моята пристрастеност към модата и по тази причина няма да е изненада, че след горното поетично заглавие следва моята история за магазините на Париж. Разбира се, парижките магазини са впечатляващи даже за най-неизкушения екскурзиант, а аз, както стана въпрос, надалеч не съм от равнодушните. Ето за какво, напълно почтено към себе си и заслужено към Париж, отделих на магазините съвсем същото внимание каквото и на останалите забележителности на града.
Мога да разделя магазините в Париж на три типа – всеобщите фешън магазини по огромните улици, типично френските магазинчета по дребните улици и по този начин наречените flagship stores на огромните фешън къщи. В интерес на истината единствената high street марка, чиито магазини към момента навестявам когато пътувам е H&M, всички други към този момент са показани в България. За страдание невисоките цени в H&M от ден на ден подхождат и на много ниско качество на продукцията и стеснен избор от продукти, тъй че този път си потеглих от там с празни ръце. Затова пък за първи път видях магазин на Uniqlo и влязох да прегледам, изпълнена с любознание. Тази фамозна японска марка, за която до скоро работеше Джил Сандер, постоянно ми е била забавна, само че по този начин и не съм виждала техен магазин отвън интернет. Определено не съм разочарована! Семпло спретнат и без впечатляващо огромен избор, магазинът предлага пуловери и жилетки от прекрасен кашмир на напълно рационални цени и – което е най-важното – в безусловно всевъзможни цветове! Също за отбелязване са и неповторимо леките якета, създадени по специфична технология, тъй че всяко се побира безусловно в шепа.
За втория тип магазини – дребните парижки бутици – несъмнено не се отнася тази част с рационалните цени. Повечето неща в тях ми се костват безпричинно скъпи, само че това се компенсира частично от разнообразието на концепциите и въображението на притежателите. От галериите за бижута, направени от всевъзможни материали, до магазинчетата за чанти, в които можете сами да изберете модел или да комбинирате чанта с разнообразни дръжки към нея или даже ръкохватка с разнообразни чанти към нея… на никое място няма повтарящи се модели и на всички места общително и търпеливо ни демонстрират всичко без да натрапват помощта си още от вратата.
И най-после, само че не и по значимост, магазините на стилните къщи. Не, не е вярно да ги назовавам магазини, тъй като те са истински домове – нали въпреки всичко Париж е стилната столица на света, естествено е модата да откри дома си там. Диор, Шанел и Вютон имат не просто магазини, а цели големи здания, в които живеят дизайнерите им и се обитават офисите им и които преднамерено са оставени да наподобяват на дом – с входна врата със звънци и антре или с ограда с дребна градинка начело пред магазина. Така човек има възприятието, че влиза не просто да пазари, а на посетители в доста изтънчен и хубав дом. И в действителност – тъкмо по този начин е. Внимателни и учтиви, консултантите в магазините са подготвени да покажат всичко изложено, даже в случай че е общо взето ясно, че нищо няма да купите. Не и сега, само че в никакъв случай не се знае по кое време една жена в припадък на полуда ще даде три заплати за една чанта и всеки магазин държи това да бъде точно тяхна чанта! За мен визитите в тези магазини са същинско угощение на сетивата, тъй като всяко нещо там е направено с такова съвършенство, че е като произведение на изкуството. Колкото и от близко да го преглеждам, няма нито един минус, също така е особено осветено и е неповторимо – тъкмо като в музей. Разходката по авеню Montaigne е като хубав сън за мен – осъществен в Париж. Разбира се, изключвам часовете, в които японските туристи посещават Шанел и Вютон и вътре наподобява на разкриване на софийски Лидъл.
И най-после, персоналното ми изобретение е сбирката на Кристиян Лакроа за Desigual. Никога не съм си представяла, че мога да владея нещо от един от най-любимите си couture дизайнери, а не щеш ли това е реалност. Купувам си единствено едно нещо за спомен от това пътешестване, само че то е красиво, неповторимо и подписано от популярен гений – нищо по-малко не съм очаквала от Париж! Сега с изключение на красиви сънища, имам и красиви спомени…
Мога да разделя магазините в Париж на три типа – всеобщите фешън магазини по огромните улици, типично френските магазинчета по дребните улици и по този начин наречените flagship stores на огромните фешън къщи. В интерес на истината единствената high street марка, чиито магазини към момента навестявам когато пътувам е H&M, всички други към този момент са показани в България. За страдание невисоките цени в H&M от ден на ден подхождат и на много ниско качество на продукцията и стеснен избор от продукти, тъй че този път си потеглих от там с празни ръце. Затова пък за първи път видях магазин на Uniqlo и влязох да прегледам, изпълнена с любознание. Тази фамозна японска марка, за която до скоро работеше Джил Сандер, постоянно ми е била забавна, само че по този начин и не съм виждала техен магазин отвън интернет. Определено не съм разочарована! Семпло спретнат и без впечатляващо огромен избор, магазинът предлага пуловери и жилетки от прекрасен кашмир на напълно рационални цени и – което е най-важното – в безусловно всевъзможни цветове! Също за отбелязване са и неповторимо леките якета, създадени по специфична технология, тъй че всяко се побира безусловно в шепа.
За втория тип магазини – дребните парижки бутици – несъмнено не се отнася тази част с рационалните цени. Повечето неща в тях ми се костват безпричинно скъпи, само че това се компенсира частично от разнообразието на концепциите и въображението на притежателите. От галериите за бижута, направени от всевъзможни материали, до магазинчетата за чанти, в които можете сами да изберете модел или да комбинирате чанта с разнообразни дръжки към нея или даже ръкохватка с разнообразни чанти към нея… на никое място няма повтарящи се модели и на всички места общително и търпеливо ни демонстрират всичко без да натрапват помощта си още от вратата.
И най-после, само че не и по значимост, магазините на стилните къщи. Не, не е вярно да ги назовавам магазини, тъй като те са истински домове – нали въпреки всичко Париж е стилната столица на света, естествено е модата да откри дома си там. Диор, Шанел и Вютон имат не просто магазини, а цели големи здания, в които живеят дизайнерите им и се обитават офисите им и които преднамерено са оставени да наподобяват на дом – с входна врата със звънци и антре или с ограда с дребна градинка начело пред магазина. Така човек има възприятието, че влиза не просто да пазари, а на посетители в доста изтънчен и хубав дом. И в действителност – тъкмо по този начин е. Внимателни и учтиви, консултантите в магазините са подготвени да покажат всичко изложено, даже в случай че е общо взето ясно, че нищо няма да купите. Не и сега, само че в никакъв случай не се знае по кое време една жена в припадък на полуда ще даде три заплати за една чанта и всеки магазин държи това да бъде точно тяхна чанта! За мен визитите в тези магазини са същинско угощение на сетивата, тъй като всяко нещо там е направено с такова съвършенство, че е като произведение на изкуството. Колкото и от близко да го преглеждам, няма нито един минус, също така е особено осветено и е неповторимо – тъкмо като в музей. Разходката по авеню Montaigne е като хубав сън за мен – осъществен в Париж. Разбира се, изключвам часовете, в които японските туристи посещават Шанел и Вютон и вътре наподобява на разкриване на софийски Лидъл.
И най-после, персоналното ми изобретение е сбирката на Кристиян Лакроа за Desigual. Никога не съм си представяла, че мога да владея нещо от един от най-любимите си couture дизайнери, а не щеш ли това е реалност. Купувам си единствено едно нещо за спомен от това пътешестване, само че то е красиво, неповторимо и подписано от популярен гений – нищо по-малко не съм очаквала от Париж! Сега с изключение на красиви сънища, имам и красиви спомени…
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ