За нея се твърди, че е един от най-големите архиви

За нея се твърди, че е един от най-големите архиви на класическото познание за античния свят, в нея са се държали книгите на всички времена. Построена е от гръцко-говорящите жители на Птолемейската династия на Египет през III век прочие н. е. Александрийската библиотека е съдържала стотици хиляди папируси (по думите на някои специалисти към 700 хиляди такива) и е била част от опита за събирането на всички познания на света.

Великите мозъци, които са се събирали и преподавали в Александрия – космополитната столица на Средиземноморието, учредена от самия Александър Македонски, на практика имала задача да пази знанията за идните генерации. Тук ще открием знанията на математици и географисти, както и записките на Аристаркус – първият астроном, който е допускал, че планетите се въртят към слънцето. Той и още доста други хора, са били считани за създателите на Александрийската библиотека и нейни най-страстни поддръжници. Това е мястото, където най-умните хора за това време са се наслаждавали на знанията от света и са поставяли основите на цивилизацията, която познаваме през днешния ден.

След това идва Юлий Цезар и публично подрежда изгарянето на този богат списък. Малко по-късно идва и падението на Римската империя, а това е и началото на тъмните епохи, които следват заради неналичието на знания за Западната цивилизация.

Тази сантиментална история сигурно наподобява красива и вълнуваща, само че идва с един необикновен въпрос: дали това е истина?

Легендите за Александрийската библиотека сигурно са впечатляващи и дават доста съществени изненади за всеки един същински обожател, само че има една доста значима детайлност, размерите на библиотеката, които са посочвани, на практика я вършат доста по-малка, в сравнение с е възхвалявана. Ако Александрийската библиотека е съществувала, споделя професора по история на античните библиотеки – Томас Хедриксън, то информацията за нея е доста нищожна. Дори легендата за нея е съумяла да въодушевява целия древен свят, затова би трябвало в действителност да се търси малко повече информация.

Цялата легенда стартира към III век прочие н. е. и се твърди, че Александрийската библиотека е имала максимален списък по това време. Мъж на име Аристеас изпраща писмо на своя брат Филократ и твърди, че е пощальон на владетеля на Египет – Птолемей II. В неговото писмо се споделя напълно за визията и хубостта на това създание на науката.

Писмото споделя по какъв начин Деметрус (директорът на библиотеката) получавал пари, с цел да може да събере всички книги, до които може да се добере. Аристеас е имал опция даже да го попита какъв брой тъкмо книги са налични, а шефът отвърнал, че най-вероятно минава сумата от 200 хиляди. В бъдеще желали да съберат близо 500 хиляди. Писмата на този гражданин, дават доста информация за самата библиотека и демонстрират нейната универсална стойност, събираща знанието на античния свят.

За Хендриксън това обаче е чиста форма на машинация. Повечето учени преглеждат писмото към век по-късно II век прочие н. е. и имат съществени подозрения по отношение на изявлението и първите писмени доказателства за съществуването на библиотеката. По думите на тогавашните откриватели, това е подправено писмо и „ еврейска “ агитация, която има за цел да покаже и смисъла на гръцкия превод на Староеврейската Библия. Писмото на създателя се пробва да увеличи размера и смисъла на библиотеката, в която Птолемей II упорства да се включи точно тази свещена книга и да бъде източник на всички познания за света.

Странното е, че даже някои антични писатели показват своето подозрение по отношение на наличието на Александрийската библиотека и нейните размери. Сенека написа през 49 година сл. н. е. и счита, че са изгорени към 40 хиляди книги, откакто Юлий Цезар подрежда нейното заличаване. Римският историк Амианус Марселинус ще напише, че са изгорени към 700 хиляди папируса, които са събрани на едно място и огънят им можел да се види доста надалеч. Римският физик Гален ще напише, че Птолемей II е съумял да събере такава огромна сбирка, тъй като предиздвикал всички идващи търговски кораби да дават своите книги, които носят на борда, с цел да бъдат преписани и по-късно да се върнат копията, до момента в който оригиналите остават в библиотеката.

Историкът Роджър Багнал счита, че 6-цифрената численост в действителност е впечатляваща, само че има един проблем, в случай че всеки един гръцки създател през III век прочие н. е. е съумял да напише по 50 папируса, това значи, че отново щяхме да имаме едвам 31 250 налични книги/папируси. За да се стигне до число като 200 или 700 хиляди пергамента, това значи, че в Антична Гърция към 90% от историците и учените би трябвало да основават стотици идентични копия на всеки текст, с цел да ги изпратят в библиотеката.

Никой не знае с акуратност размерите на архива, само че е ясно, че точно тази история разрешава на човечеството да стартира да събира книги и да основава библиотеки, в това число и модерната такава. Цезар се завръща в Рим с концепцията, че ще направи библиотека със същите размери, даже още по-голяма от тази на Птолемей, като по този метод ще успее да го подразни още повече. Октавиан Август също развива концепцията и стартира да строи библиотека. По-късно всеки римски държател ще се постарае да построи най-малко няколко такива, само че още веднъж не е ясно по какъв начин са функционирали и какъв брой от техните познания са изгубени.

Всяка една книга в античността е била с невероятна полезност, изключително откакто се написа на ръка. Римляните са ценели всичко това и постоянно са употребявали книгите като разменна монета. Има изказване, че библиотеките на Древен Рим са играели по-скоро ролята на музеи, в сравнение с архиви. И все пак ще открием, че Египет още веднъж печели в надпреварата с музеите. Първият подобен също е издигнат в Египет. Неговото име в дословен превод значи „ Столът на музите “.

Историците и до през днешния ден показват, че няма да се открие друга библиотека, унищожавана толкоз пъти, колкото Александрийската библиотека. Античните писатели и историци са се надпреварвали да демонстрират враговете-варвари, които са протегнали ръка на крепостта на знанието. Обикновено Юлий Цезар е в основата на всички беди, откакто наредил да се изгори. Истината е малко по-различна, Цезар подрежда да се възпламени пристанището на града, само че огънят съумява да стигне и да засегне самата библиотека.

Той не е единственият създател на съсипия, други римски императори също имат заслуга в унищожаването на Александрия. И дано не забравяме, че през 391 година християнските монаси са били виновни за унищожаването на Серапеум – дъщерната библиотека на Александрийската. В някакъв миг съвсем всеки зложелател на Птолемей е съумял да драсне клечката на историята на света. Горенето на книги в действителност е специфична акция, която печели вниманието, само че никой не има вяра и не може да подозира, че архивът в действителност е погубен. Възможно е просто да се е разпаднал във времето, както написа историкът Багнал.

Папирусите са били извънредно лесни за заличаване и нито един не е можел да се оправи с влажния климат до морето. Най-вероятно самата библиотека е можела да оцелее малко по-добре във вътрешността в Египет, където климатът е надалеч по-сух. За да се поддържа цялата информация, папирусите би трябвало да се преписват още веднъж и още веднъж, като това изисква ново копие на няколко години. Птолемей не оставя пари, с цел да се поддържа тази процедура и след неговата гибел, затова е допустимо този монумент на културата да е изгубил своя сексапил с времето си. Има задоволително историци, които имат вяра, че Александрия не е виновна за тъмните епохи, които предстоят, а и записаната информация най-вероятно няма по какъв начин да даде задоволително познания, с цел да се мине по-леко през тях. Истината е, че управниците на изток и запад не са имали волята и желанието да продължат или да запазят своите библиотеки.

Тази концепция ще се възкраси още веднъж през Ренесанса, когато човечеството поема нова стъпка и се стреми да разшири своите знания, а по-късно да сложи и основите на модерната епоха. И дано не забравяме, че Александрия оставя към 2000 антични папируса, които са били непокътнати по това време и по-късно са пренесени на несъмнено място. Избухването на Везувий ще успее да ги унищожи към 79 години по-късно. Останките са прегледани и дешифрирани доста по-късно от учени, които са употребявали рентгенова технология, с цел да разчетат най-старите налични на планетата.