Мъж почина, след като чакал линейка над един час, а от `Пирогов` го отпратили
За нечовешко отношение и забавено лекуване, евентуално довело до гибелта на брачна половинка ѝ описа Евелина Добрева, която изпрати отворено писмо до здравния министър Николай Петров.
Жената разгласява информация за конфликта си със здравната система у нас на страницата си във Facebook.
Случаят е от 16 септември. Евелина се обадила на телефон 112, тъй като мъжът ѝ не можел да диша. Той има кардиологично заболяване и от година съвсем всеки месец му преливат кръв.
Линейката идва едвам след час и двадесет минути, като през това време мъжът се бори за всяка глътка въздух.
Спешният екип преценя, че най-близката болница е " Пирогов ".
В кардиологичния кабинет на болничното заведение обаче им споделили, че не е трябвало да го водят там, а да отидат в друга болница.
„ Защо ни го карате, той има ли сърдечно заболяване? Казах, че има „ сърдечна непълнота ”, носех подредена директория с всичките му епикризи, лабораторни проучвания, скенери, изводи на експерти и така нататък Обясних, че допреди ден е бил на кръвопреливане в УМБАЛ „ Св. Ив. Рилски ”. „ Ами, карайте си го там ” – беше отговорът. „ Може да му е паднал хемоглобинът, кой знае през вчерашния ден е бил 85, само че през днешния ден може да е 30. Не е за нас, вземайте си го, сътрудници! ” Лекарката от Бърза помощ възрази, че колата за спешна помощ им не е оборудвана и че пациентът няма да издържи до друго лечебно заведение и ще почине по пътя. Отговорът беше: „ Че при нас ли да умре… ”, споделя Евелина Добрева.
Откарват ги в " Александровска ", където обаче още веднъж се сблъскват с нечовешко отношение. След увещания на незабавния екип медиците почнали реанимация. Малко по-късно им споделили, че има пулс и дишане, по тази причина незабавният екип може да потегля.
Изпъдили дамата и щерка ѝ, като им споделили да отидат в другото крило.
" Няма да разказвам по какъв начин сме се лутали, какъв брой пъти се качвахме по стълби, вървяхме по коридори, търсейки от кое място да влезем до втора хирургия, нямаше жива душа, нямаше кого да попитаме. Случайно мина един чиновник, отивайки на идващия етаж, и ни отключи. Позвънихме на реанимацията и оттова ни креснаха: „ Ще чакате, какво звъните… ”. Чакахме… По едно време край нас, в чакалнята, някой бегом вкара в отделението уред на колела, чухме името на брачна половинка ми. Пак чакахме… Излезе един мъж, скърбя, само че никой, на никое място не носи баджове, с цел да знам кой кой е и какъв е, и простичко сподели: „ Моите съболезнования… ”. „ Но от какво - съумях да попитам? ” Отговор: „ Не знам, може би от емболия… ", продължава Евелина.
Ето и целия ѝ роман:
ДО
ПРОФ. Д-Р НИКОЛАЙ ПЕТРОВ,
МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
ОТВОРЕНО ПИСМО
от Евелина Добрева, София, ж.к. Лагера ”, бл. 12, вх. А, ап. 10
ХРОНОЛОГИЯ НА ЕДНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
Денят е 16 септември 2017г., събота следобяд. Съпругът ми Спас Добре получава рецесия – диша все по-трудно. Измервам кръвното му: 80 на 40, давам му айрян, кола, само че смяна няма. Наистина той има заболяване с хипотетична диагноза „ Миелодиспластичен синдром ” и от октомври 2016г. съвсем всеки месец му преливат кръв. Последно му приляха на 14 септември в УМБАЛ „ Св. Ив. Рилски ” и проучването на 15 септември показваше хемоглобин 85. Правя това конкретизиране, тъй като е обвързвано с последвалите събития.
В 16.20 се обадих на телефон 112, обясних, че брачният партньор ми не може да диша, споделих какъв брой е кръвното му налягане и помолих допустимо най- бързо да изпратят кола за спешна помощ. Стоях на балкона в очакване на екипа, имах вяра, че всеки миг ще пристигна... Съпругът ми се бореше за всяка глътка въздух. Бях безсилна и безпомощна. Чаках! След 20 минути – 16.40 позвъних още веднъж на 112. Отговориха ми, че е предадено на Бърза помощ и те към този момент ще решат по кое време да изпратят екип. Казах, че положението на мъжа ми се утежнява, че ужасно се мъчи, помолих да ме свържат с здравно лице. Отговориха, че те ще предадат. Отново чаках, брачният партньор ми пред очите ми умираше, водеше битка за всяка глътка въздух. В 16.55 позвъних още веднъж на 112, споделиха ми да очаквам да се свържат с Бърза помощ, само че след дълго слушане на мелодията ми дадоха отговор, че нямат връзка. В 17.06 минути позвъних и настоятелно желаех телефон на здравно лице, с цел да обясня, какъв брой тежко е положението на брачна половинка ми, молех се за помощ. Отговориха ми, че те не могат да ми дадат телефон, само че да запиша номер, откъдето е допустимо да ми дават подобен. Веднага позвъних, беше оператор на Виваком. Дадоха ми номер на Институт „ Пирогов ”. Свързах се незабавно, само че отговорът беше: „ О, ние нямаме коли за спешна помощ за домашни визити ”.
Не можех да допускам, че в столицата на България, в европейската столица София, в 21-ви век един човек се нуждае от незабавна помощ и няма кой да му я даде. Че можеш по този начин да умираш трудно без най-малко някой да направи опит да ти помогне. Сякаш участвах във филм на ужасите… Отново позвъних на 112: „ Хора, апелирам Ви, помогнете, изпратете екип, един човек умира в страшни страдания, борейки се за глътка въздух… Отново… „ Изчакайте на телефона, още веднъж музика… и отговорът: „ За страдание още не е ориентиран екип ”!
Последното ми позвъняване е в 17.30, час и 10 минути след първото, и тогава ми дадоха отговор, че екипът всеки миг ще тръгне. Отново чаках, не знам какъв брой, тъй като и аз към този момент умирах… Видях колата за спешна помощ, пристигна лекарката, незабавно разбра какъв брой съществено е ситуацията. Измери кръвното, очевидно напълно се стресна, опита се на няколко пъти да му постави венозна инжекция, само че не успяваше… Ужасът продължаваше.. сподели ми бързо да крещя хора да го смъкнем от третия етаж до линейката… Звънях по телефони, по звънци, лекарката – също… Обади се и на водача да пристигна да оказва помощ. В последна сметка той докара хора извън, качих ме го, само че тя не беше оборудвана за реанимация…
Благодарна съм и на лекарката, и на водача на колата за спешна помощ, и на непознатите хора за човещината. Тази човечност щеше да бъде последна за този ден и за идващите.
Ние живеем в ж.к. „ Лагера ” и екипът на Бърза помощ реши, че най-близкото лечебно заведение е „ Пирогов ”. Веднага го закараха в кардиологичния кабинет. Пред кабинета и вътре нямаше пациенти. Въпреки това ни посрещнаха с думите: „ Защо ни го карате, той има ли сърдечно заболяване? Казах, че има „ сърдечна непълнота ”, носех подредена директория с всичките му епикризи, лабораторни проучвания, скенери, изводи на експерти и така нататък Обясних, че до преди ден е бил на кръвопреливане в УМБАЛ „ Св. Ив. Рилски ”. „ Ами, карайте си го там ” – беше отговорът. „ Може да му е паднал хемоглобинът, кой знае през вчерашния ден е бил 85, само че през днешния ден може да е 30. Не е за нас, вземайте си го, сътрудници! ” Лекарката от Бърза помощ възрази, че колата за спешна помощ им не е оборудвана и че пациентът няма да издържи до друго лечебно заведение и ще почине по пътя. Отговорът беше: „ Че при нас ли да умре… ”
През цялото време брачният партньор ми със сетни сили молеше за помощ, за глътка въздух… Молех и аз… Съмнявам се, че въобще е регистриран като пациент. Няма човек – няма проблем… Това е най-хубавият метод да си спестиш обясненията за какво не си оказал помощ!
Изгониха ни от кардиологичния кабинет, а това беше „ Пирогов ”, това бяха лекари… Но сигурно не бяха ЧОВЕЦИ.
Отново на път… Закараха го в незабавно поделение на „ Александровска болница ”. И там не желаеха да създадат нищо, мен жестоко ме изпъдиха, съумях единствено да чуя, че мъжът ми помоли да му сложат инжекция да почине. След доста молби и увещания от страна на лекарката от Бърза помощ, започнаха реанимация или каквото е нужно. Не след дълго една здравна сестра, може би, излезе и сподели на екипа на Бърза помощ: „ Е, спасихте още един живот, има пулс и дишане, може да си тръгвате, а ние го качваме в реанимацията на втора хирургия. ” Към нас, към този момент беше пристигнала и щерка ни, - „ Това момче ще Ви заведе до реанимацията и там ще Ви кажат какво да донесете и в коя стая ще бъде ”.
Заведе ни момчето, вратата на реанимацията беше отворена, вътре нямаше други пациенти, с изключение на брачният партньор ми. Излезе една сестра и вместо „ Добър вечер ”се развика кой ни е пуснал през този вход, входът за близки е от другата страна… да се махаме, да излезем на открито, да мине през двора и в насрещното крило…
Това беше последният път, в който, въпреки и отдалеч, видях брачна половинка си жив, дишайки равномерно…
Няма да разказвам по какъв начин сме се лутали, какъв брой пъти се качвахме по стълби, вървяхме по коридори, търсейки от кое място да влезем до втора хирургия, нямаше жива душа, нямаше кого да попитаме. Случайно мина един чиновник, отивайки на идващия етаж, и ни отключи.
Позвънихме на реанимацията и оттова ни креснаха: „ Ще чакате, какво звъните… ” За прощален път ми идваше да изкрещя: „ Вие хора ли сте или фелдфебели? ”
Чакахме… По едно време край нас, в чакалнята, някой бегом вкара в отделението уред на колела, чухме името на брачна половинка ми.
Пак чакахме… Излезе един мъж, скърбя, само че никой, на никое място не носи баджове, с цел да знам кой кой е и какъв е, и простичко сподели: „ Моите съболезнования… ” „ Но от какво - съумях да попитам? ” Отговор: „ Не знам, може би от емболия… ”
До края на живота ми ще ме преследват няколко „ Ако ”-та:
Ако ЦСМП беше изпратил кола за спешна помощ в точния момент?
Ако колата за спешна помощ беше оборудвана за реанимация?
Ако в УМБАЛСП „ Пирогов ”, в незабавно кардиологично поделение екипът беше работил, вместо да ни изгони?
Ако в незабавно поделение на УМБАЛ „ Александровска болница ” не желаеха също да ни отпратят, а бяха подхванали ограничения незабавно?
Ако в реанимацията бяха положили съответни грижи, а не да карат инсталация отнякъде?
Въпросите са риторични, отговор не може да има!
Съпругът ми умря от Остра сърдечна и дихателна непълнота – по този начин написа в Известието за гибел. Но той в действителност умря от Остра непълнота на морал, на съвест и от цялостната липса на ЧОВЕЧНОСТ. Излишно е да приказвам за лекарски дълг, за Етичен кодекс, за Хипократова клетва, за Медицински стандарти и така нататък Те имат смисъл, в случай че има ЧОВЕЦИ!
Господин Министър, проф. доктор Петров, обръщам се към Вас като към ЧОВЕК!
Моля, не ми отговаряйте официално, не подписвайте отговор, квалифициран от чиновниците Ви, в който ще написа:„ Извършихме щателна инспекция, пожелаеме пояснение от екипите, взехме разпечатки… Установихме, че всички съзнателно са изпълнили професионалните си отговорности и са спазили условията на стандартите и на критериите за добра здравна практика…
Очаквам отговор с Вашата позиция и подхванати дейности! Не мисля, че с цел да има такива би трябвало безусловно да се намесва малкия екран. Срамно е единствено тогава институциите да реагират.
Направете нужното в името на достойнството на лекарската специалност, в името на престижа на най-престижните Университетски лечебни заведения в София и най-важното – в името на ПАЦИЕНТИТЕ!
Бъдете Министър на ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, не на ЗДРАВЕУБИЙСТВОТО!
С почитание:
Евелина Добрева
П.П. Знам, че отвореното ми писмото няма да стигне до Вас и да бъде прочетено от Вас, по тази причина ще го обявявам и в обществените мрежи.
Когато намеря сили и време ще продължа сагата за идващите дни при ваденето на документи. На тези, на които им следва това, ще кажа единствено: отделете си няколко часа, въоръжете се с волско самообладание и здрави нерви, все пак глътнете авансово някакво успокоително, обуйте си комфортни обувки, тъй като Ви чака доста бягане сред регистратура, незабавно поделение и Втора хирургия на „ Александровска болница ”, прочетете литература за интересуващия Ви документ, тъй като служителката на регистратурата може да Ви бъде потребна единствено по отношение на козметичните артикули в каталога, който с часове преглежда,и никой не знае кое къде се издава, в какъв брой екземпляра, кой ги носи от отделението до регистратурата, за къде са предопределени, кой подписва, извежда и подпечата… И когато въпреки всичко Вие свършвате всичко – попълвате екземпляри,носите ги за подписи, връщате се за щемпел, след това за произлязъл номер, се оказва, че образец от документа, за който сте отишли и подготвили самичък, за Вас няма.
Съвет: Не носете оръжие.Въпреки предварителната подготовка нервите Ви няма да устоят, тъй като се гаврят с Вас и или ще гръмнете някого, или ще застреляте себе си. Не си заслужава… Господ да им елементарни! Те не знаят какво вършат…
От Центъра за незабавна помощ изясняват, че в този ден е имало 12 дежурни екипа за 275 незабавни повиквания, а при повикването от страна на Евелина Добрева множеството случаи са били за инфаркти, инсулти и произшествия.
" Ние сме пренасочили първата освободила се кола за спешна помощ към адреса. Нашата лекарка и водачът са създали всичко допустимо, с цел да оказват помощ на този човек ", изясни представителят на Центъра Катя Сунгарска пред Българска национална телевизия.
Директорът на " Пирогов " Асен Балтов съобщи, че по случая е почнало вътрешно следствие.
Проверка по случая е почнала и от страна на Министерството на здравеопазването.
Жената разгласява информация за конфликта си със здравната система у нас на страницата си във Facebook.
Случаят е от 16 септември. Евелина се обадила на телефон 112, тъй като мъжът ѝ не можел да диша. Той има кардиологично заболяване и от година съвсем всеки месец му преливат кръв.
Линейката идва едвам след час и двадесет минути, като през това време мъжът се бори за всяка глътка въздух.
Спешният екип преценя, че най-близката болница е " Пирогов ".
В кардиологичния кабинет на болничното заведение обаче им споделили, че не е трябвало да го водят там, а да отидат в друга болница.
„ Защо ни го карате, той има ли сърдечно заболяване? Казах, че има „ сърдечна непълнота ”, носех подредена директория с всичките му епикризи, лабораторни проучвания, скенери, изводи на експерти и така нататък Обясних, че допреди ден е бил на кръвопреливане в УМБАЛ „ Св. Ив. Рилски ”. „ Ами, карайте си го там ” – беше отговорът. „ Може да му е паднал хемоглобинът, кой знае през вчерашния ден е бил 85, само че през днешния ден може да е 30. Не е за нас, вземайте си го, сътрудници! ” Лекарката от Бърза помощ възрази, че колата за спешна помощ им не е оборудвана и че пациентът няма да издържи до друго лечебно заведение и ще почине по пътя. Отговорът беше: „ Че при нас ли да умре… ”, споделя Евелина Добрева.
Откарват ги в " Александровска ", където обаче още веднъж се сблъскват с нечовешко отношение. След увещания на незабавния екип медиците почнали реанимация. Малко по-късно им споделили, че има пулс и дишане, по тази причина незабавният екип може да потегля.
Изпъдили дамата и щерка ѝ, като им споделили да отидат в другото крило.
" Няма да разказвам по какъв начин сме се лутали, какъв брой пъти се качвахме по стълби, вървяхме по коридори, търсейки от кое място да влезем до втора хирургия, нямаше жива душа, нямаше кого да попитаме. Случайно мина един чиновник, отивайки на идващия етаж, и ни отключи. Позвънихме на реанимацията и оттова ни креснаха: „ Ще чакате, какво звъните… ”. Чакахме… По едно време край нас, в чакалнята, някой бегом вкара в отделението уред на колела, чухме името на брачна половинка ми. Пак чакахме… Излезе един мъж, скърбя, само че никой, на никое място не носи баджове, с цел да знам кой кой е и какъв е, и простичко сподели: „ Моите съболезнования… ”. „ Но от какво - съумях да попитам? ” Отговор: „ Не знам, може би от емболия… ", продължава Евелина.
Ето и целия ѝ роман:
ДО
ПРОФ. Д-Р НИКОЛАЙ ПЕТРОВ,
МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
ОТВОРЕНО ПИСМО
от Евелина Добрева, София, ж.к. Лагера ”, бл. 12, вх. А, ап. 10
ХРОНОЛОГИЯ НА ЕДНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
Денят е 16 септември 2017г., събота следобяд. Съпругът ми Спас Добре получава рецесия – диша все по-трудно. Измервам кръвното му: 80 на 40, давам му айрян, кола, само че смяна няма. Наистина той има заболяване с хипотетична диагноза „ Миелодиспластичен синдром ” и от октомври 2016г. съвсем всеки месец му преливат кръв. Последно му приляха на 14 септември в УМБАЛ „ Св. Ив. Рилски ” и проучването на 15 септември показваше хемоглобин 85. Правя това конкретизиране, тъй като е обвързвано с последвалите събития.
В 16.20 се обадих на телефон 112, обясних, че брачният партньор ми не може да диша, споделих какъв брой е кръвното му налягане и помолих допустимо най- бързо да изпратят кола за спешна помощ. Стоях на балкона в очакване на екипа, имах вяра, че всеки миг ще пристигна... Съпругът ми се бореше за всяка глътка въздух. Бях безсилна и безпомощна. Чаках! След 20 минути – 16.40 позвъних още веднъж на 112. Отговориха ми, че е предадено на Бърза помощ и те към този момент ще решат по кое време да изпратят екип. Казах, че положението на мъжа ми се утежнява, че ужасно се мъчи, помолих да ме свържат с здравно лице. Отговориха, че те ще предадат. Отново чаках, брачният партньор ми пред очите ми умираше, водеше битка за всяка глътка въздух. В 16.55 позвъних още веднъж на 112, споделиха ми да очаквам да се свържат с Бърза помощ, само че след дълго слушане на мелодията ми дадоха отговор, че нямат връзка. В 17.06 минути позвъних и настоятелно желаех телефон на здравно лице, с цел да обясня, какъв брой тежко е положението на брачна половинка ми, молех се за помощ. Отговориха ми, че те не могат да ми дадат телефон, само че да запиша номер, откъдето е допустимо да ми дават подобен. Веднага позвъних, беше оператор на Виваком. Дадоха ми номер на Институт „ Пирогов ”. Свързах се незабавно, само че отговорът беше: „ О, ние нямаме коли за спешна помощ за домашни визити ”.
Не можех да допускам, че в столицата на България, в европейската столица София, в 21-ви век един човек се нуждае от незабавна помощ и няма кой да му я даде. Че можеш по този начин да умираш трудно без най-малко някой да направи опит да ти помогне. Сякаш участвах във филм на ужасите… Отново позвъних на 112: „ Хора, апелирам Ви, помогнете, изпратете екип, един човек умира в страшни страдания, борейки се за глътка въздух… Отново… „ Изчакайте на телефона, още веднъж музика… и отговорът: „ За страдание още не е ориентиран екип ”!
Последното ми позвъняване е в 17.30, час и 10 минути след първото, и тогава ми дадоха отговор, че екипът всеки миг ще тръгне. Отново чаках, не знам какъв брой, тъй като и аз към този момент умирах… Видях колата за спешна помощ, пристигна лекарката, незабавно разбра какъв брой съществено е ситуацията. Измери кръвното, очевидно напълно се стресна, опита се на няколко пъти да му постави венозна инжекция, само че не успяваше… Ужасът продължаваше.. сподели ми бързо да крещя хора да го смъкнем от третия етаж до линейката… Звънях по телефони, по звънци, лекарката – също… Обади се и на водача да пристигна да оказва помощ. В последна сметка той докара хора извън, качих ме го, само че тя не беше оборудвана за реанимация…
Благодарна съм и на лекарката, и на водача на колата за спешна помощ, и на непознатите хора за човещината. Тази човечност щеше да бъде последна за този ден и за идващите.
Ние живеем в ж.к. „ Лагера ” и екипът на Бърза помощ реши, че най-близкото лечебно заведение е „ Пирогов ”. Веднага го закараха в кардиологичния кабинет. Пред кабинета и вътре нямаше пациенти. Въпреки това ни посрещнаха с думите: „ Защо ни го карате, той има ли сърдечно заболяване? Казах, че има „ сърдечна непълнота ”, носех подредена директория с всичките му епикризи, лабораторни проучвания, скенери, изводи на експерти и така нататък Обясних, че до преди ден е бил на кръвопреливане в УМБАЛ „ Св. Ив. Рилски ”. „ Ами, карайте си го там ” – беше отговорът. „ Може да му е паднал хемоглобинът, кой знае през вчерашния ден е бил 85, само че през днешния ден може да е 30. Не е за нас, вземайте си го, сътрудници! ” Лекарката от Бърза помощ възрази, че колата за спешна помощ им не е оборудвана и че пациентът няма да издържи до друго лечебно заведение и ще почине по пътя. Отговорът беше: „ Че при нас ли да умре… ”
През цялото време брачният партньор ми със сетни сили молеше за помощ, за глътка въздух… Молех и аз… Съмнявам се, че въобще е регистриран като пациент. Няма човек – няма проблем… Това е най-хубавият метод да си спестиш обясненията за какво не си оказал помощ!
Изгониха ни от кардиологичния кабинет, а това беше „ Пирогов ”, това бяха лекари… Но сигурно не бяха ЧОВЕЦИ.
Отново на път… Закараха го в незабавно поделение на „ Александровска болница ”. И там не желаеха да създадат нищо, мен жестоко ме изпъдиха, съумях единствено да чуя, че мъжът ми помоли да му сложат инжекция да почине. След доста молби и увещания от страна на лекарката от Бърза помощ, започнаха реанимация или каквото е нужно. Не след дълго една здравна сестра, може би, излезе и сподели на екипа на Бърза помощ: „ Е, спасихте още един живот, има пулс и дишане, може да си тръгвате, а ние го качваме в реанимацията на втора хирургия. ” Към нас, към този момент беше пристигнала и щерка ни, - „ Това момче ще Ви заведе до реанимацията и там ще Ви кажат какво да донесете и в коя стая ще бъде ”.
Заведе ни момчето, вратата на реанимацията беше отворена, вътре нямаше други пациенти, с изключение на брачният партньор ми. Излезе една сестра и вместо „ Добър вечер ”се развика кой ни е пуснал през този вход, входът за близки е от другата страна… да се махаме, да излезем на открито, да мине през двора и в насрещното крило…
Това беше последният път, в който, въпреки и отдалеч, видях брачна половинка си жив, дишайки равномерно…
Няма да разказвам по какъв начин сме се лутали, какъв брой пъти се качвахме по стълби, вървяхме по коридори, търсейки от кое място да влезем до втора хирургия, нямаше жива душа, нямаше кого да попитаме. Случайно мина един чиновник, отивайки на идващия етаж, и ни отключи.
Позвънихме на реанимацията и оттова ни креснаха: „ Ще чакате, какво звъните… ” За прощален път ми идваше да изкрещя: „ Вие хора ли сте или фелдфебели? ”
Чакахме… По едно време край нас, в чакалнята, някой бегом вкара в отделението уред на колела, чухме името на брачна половинка ми.
Пак чакахме… Излезе един мъж, скърбя, само че никой, на никое място не носи баджове, с цел да знам кой кой е и какъв е, и простичко сподели: „ Моите съболезнования… ” „ Но от какво - съумях да попитам? ” Отговор: „ Не знам, може би от емболия… ”
До края на живота ми ще ме преследват няколко „ Ако ”-та:
Ако ЦСМП беше изпратил кола за спешна помощ в точния момент?
Ако колата за спешна помощ беше оборудвана за реанимация?
Ако в УМБАЛСП „ Пирогов ”, в незабавно кардиологично поделение екипът беше работил, вместо да ни изгони?
Ако в незабавно поделение на УМБАЛ „ Александровска болница ” не желаеха също да ни отпратят, а бяха подхванали ограничения незабавно?
Ако в реанимацията бяха положили съответни грижи, а не да карат инсталация отнякъде?
Въпросите са риторични, отговор не може да има!
Съпругът ми умря от Остра сърдечна и дихателна непълнота – по този начин написа в Известието за гибел. Но той в действителност умря от Остра непълнота на морал, на съвест и от цялостната липса на ЧОВЕЧНОСТ. Излишно е да приказвам за лекарски дълг, за Етичен кодекс, за Хипократова клетва, за Медицински стандарти и така нататък Те имат смисъл, в случай че има ЧОВЕЦИ!
Господин Министър, проф. доктор Петров, обръщам се към Вас като към ЧОВЕК!
Моля, не ми отговаряйте официално, не подписвайте отговор, квалифициран от чиновниците Ви, в който ще написа:„ Извършихме щателна инспекция, пожелаеме пояснение от екипите, взехме разпечатки… Установихме, че всички съзнателно са изпълнили професионалните си отговорности и са спазили условията на стандартите и на критериите за добра здравна практика…
Очаквам отговор с Вашата позиция и подхванати дейности! Не мисля, че с цел да има такива би трябвало безусловно да се намесва малкия екран. Срамно е единствено тогава институциите да реагират.
Направете нужното в името на достойнството на лекарската специалност, в името на престижа на най-престижните Университетски лечебни заведения в София и най-важното – в името на ПАЦИЕНТИТЕ!
Бъдете Министър на ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, не на ЗДРАВЕУБИЙСТВОТО!
С почитание:
Евелина Добрева
П.П. Знам, че отвореното ми писмото няма да стигне до Вас и да бъде прочетено от Вас, по тази причина ще го обявявам и в обществените мрежи.
Когато намеря сили и време ще продължа сагата за идващите дни при ваденето на документи. На тези, на които им следва това, ще кажа единствено: отделете си няколко часа, въоръжете се с волско самообладание и здрави нерви, все пак глътнете авансово някакво успокоително, обуйте си комфортни обувки, тъй като Ви чака доста бягане сред регистратура, незабавно поделение и Втора хирургия на „ Александровска болница ”, прочетете литература за интересуващия Ви документ, тъй като служителката на регистратурата може да Ви бъде потребна единствено по отношение на козметичните артикули в каталога, който с часове преглежда,и никой не знае кое къде се издава, в какъв брой екземпляра, кой ги носи от отделението до регистратурата, за къде са предопределени, кой подписва, извежда и подпечата… И когато въпреки всичко Вие свършвате всичко – попълвате екземпляри,носите ги за подписи, връщате се за щемпел, след това за произлязъл номер, се оказва, че образец от документа, за който сте отишли и подготвили самичък, за Вас няма.
Съвет: Не носете оръжие.Въпреки предварителната подготовка нервите Ви няма да устоят, тъй като се гаврят с Вас и или ще гръмнете някого, или ще застреляте себе си. Не си заслужава… Господ да им елементарни! Те не знаят какво вършат…
От Центъра за незабавна помощ изясняват, че в този ден е имало 12 дежурни екипа за 275 незабавни повиквания, а при повикването от страна на Евелина Добрева множеството случаи са били за инфаркти, инсулти и произшествия.
" Ние сме пренасочили първата освободила се кола за спешна помощ към адреса. Нашата лекарка и водачът са създали всичко допустимо, с цел да оказват помощ на този човек ", изясни представителят на Центъра Катя Сунгарска пред Българска национална телевизия.
Директорът на " Пирогов " Асен Балтов съобщи, че по случая е почнало вътрешно следствие.
Проверка по случая е почнала и от страна на Министерството на здравеопазването.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ