Какво празнуваме на 3 март
„ За нас 3 март не е единствено обещанието, това е постигнатото – основаване на българската страна. “ Тази позиция изрази пред БНР историкът доцент Лъчезар Стоянов от Нов български университет.
„ Сан Стефано ние го честваме тъкмо като гаранцията и контракта, с който в действителност се взе решение, че ще се сътвори и се основава българска страна. Сан Стефано се трансформира в Сан Стефански блян. Много хора в този момент желаят да загърбим, в това интернационално време, под напъна на по-либералните интернационални хрумвания, да загърбим този блян . Българите видяха на картата осъществена своята фантазия за основаване на българска страна, която да обгръща на практика всички области, където българите бяхме преобладаващото население. Тоест българите живеем под една единна държавна стряха. “
На 3 март честваме своя блян, избавление и принос в тези събития , безапелационен е доцент Стоянов.
Временната окупация е част от договорите – и Сан Стефанския, и Берлинския. Това е промеждутъчен интервал, с цел да се образува и провежда българската страна. Не може да се каже, че това е окупация с трайни цели , разясни Лъчезар Стоянов.
Българите платихме до последната стотинка, до последната рубла и копейка разноските на Руската империя в хода на войната , посочи той. По думите му до Първата международна война непрестанно сме изплащали този окупационен дълг.
„ Това, което се премълчава – и чисто финансово си платихме Освобождението. “
Българите са дали не по-малко от 30 хиляди жертви в Освободителната война. Постиженията на българската нация са основата , съобщи доцент Лъчезар Стоянов.
Този ден би трябвало да се прекръсти – това да е ден на българската държавност , заключи Стоянов.
„ Историята е огромно място, има най-различни събития, които може да се популяризират, да се ненавиждат. Въпросът е защо служи един народен празник. “ Това е позицията на културния антрополог проф. Ивайло Дичев.
„ Националният празник би трябвало да укрепва нашето почитание в самите себе си . Ние честваме нещо, което не сме създали сами – сключване на един кротичък контракт сред две империи, на който не е участвал нито един българин, кратковременен кротичък контракт “, стимулира мнението си Дичев, като назова това „ извънредно унизително “.
„ Трябва да изберем празник, който укрепва нашето възприятие, че сме самостоятелна, остаряла, горда нация . “
Първите 10 години датата 3 март е била чествана като възкачването на престола на Александър II, уточни културният антрополог.
„ Ние честваме един различен цар, чийто монумент издигат в София, с цел да добие нашата страна напълно колониален тип. “
„ Къде отиват хората днеска да честват? Отиват на Шипка, не отиват пред Руското посолство “, разяснява проф. Дичев.
Според него „ би трябвало да се засрамим от този неуместен празник, основан по колониални аргументи “.
На този празник ние благодарим на една друга страна, на една империя , счита Ивайло Дичев.
Цялото изявление слушайте в звуковия файл.
„ Сан Стефано ние го честваме тъкмо като гаранцията и контракта, с който в действителност се взе решение, че ще се сътвори и се основава българска страна. Сан Стефано се трансформира в Сан Стефански блян. Много хора в този момент желаят да загърбим, в това интернационално време, под напъна на по-либералните интернационални хрумвания, да загърбим този блян . Българите видяха на картата осъществена своята фантазия за основаване на българска страна, която да обгръща на практика всички области, където българите бяхме преобладаващото население. Тоест българите живеем под една единна държавна стряха. “
На 3 март честваме своя блян, избавление и принос в тези събития , безапелационен е доцент Стоянов.
Временната окупация е част от договорите – и Сан Стефанския, и Берлинския. Това е промеждутъчен интервал, с цел да се образува и провежда българската страна. Не може да се каже, че това е окупация с трайни цели , разясни Лъчезар Стоянов.
Българите платихме до последната стотинка, до последната рубла и копейка разноските на Руската империя в хода на войната , посочи той. По думите му до Първата международна война непрестанно сме изплащали този окупационен дълг.
„ Това, което се премълчава – и чисто финансово си платихме Освобождението. “
Българите са дали не по-малко от 30 хиляди жертви в Освободителната война. Постиженията на българската нация са основата , съобщи доцент Лъчезар Стоянов.
Този ден би трябвало да се прекръсти – това да е ден на българската държавност , заключи Стоянов.
„ Историята е огромно място, има най-различни събития, които може да се популяризират, да се ненавиждат. Въпросът е защо служи един народен празник. “ Това е позицията на културния антрополог проф. Ивайло Дичев.
„ Националният празник би трябвало да укрепва нашето почитание в самите себе си . Ние честваме нещо, което не сме създали сами – сключване на един кротичък контракт сред две империи, на който не е участвал нито един българин, кратковременен кротичък контракт “, стимулира мнението си Дичев, като назова това „ извънредно унизително “.
„ Трябва да изберем празник, който укрепва нашето възприятие, че сме самостоятелна, остаряла, горда нация . “
Първите 10 години датата 3 март е била чествана като възкачването на престола на Александър II, уточни културният антрополог.
„ Ние честваме един различен цар, чийто монумент издигат в София, с цел да добие нашата страна напълно колониален тип. “
„ Къде отиват хората днеска да честват? Отиват на Шипка, не отиват пред Руското посолство “, разяснява проф. Дичев.
Според него „ би трябвало да се засрамим от този неуместен празник, основан по колониални аргументи “.
На този празник ние благодарим на една друга страна, на една империя , счита Ивайло Дичев.
Цялото изявление слушайте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ