За много от нас вероятно организация с наименованието звучи като

За доста от нас евентуално организация с наименованието звучи като нещо, което няма особена връзка с нашия живот и нашето ежедневие и което е надалеч от действителните ни проблеми и дребните ни борби ден за ден.Управителят на организацията и един от учредителите ѝ Биляна Гяурова-Вегертседер обаче има образец, който опровергава това усещане: „ Обичам да споделям, че когато човек си отвори хладилника, не търси вътре господство на правото, нали? Само че нещата са доста тясно свързани – преди известно време гледах по малкия екран едно момче, което показа, че фантазията му е да стане лесовъд, тъй като обича планината и желае да я залесява. Чудесно, само че дано си представим, че някой от така наречен дървена мафия отиде и нелегално изсече залесеното от него. Ако  няма мощни, некорумпирани проверяващи органи, това закононарушение няма да бъде добре разследвано. Ако бъде разследвано, само че няма виновна прокуратура, нейният обвинителен акт няма да издържи в съда, и най-после, в случай че няма самостоятелен съд, то и най-добре направеният обвинителен акт няма да завърши с присъда. Този образец може да бъде планиран в други области и в последна сметка ще се окаже, че празният ледник има доста общо с това в страната ни да има господство на правото “.Биляна е родена в Русе и като ученичка взе участие в митингите против обгазяването на града. Още тогава взема решение, че желае да се занимава с нещо, с което да се преборва сходна неправда и безусловно убийствена индиферентност. След гимназията кандидатства и право, и публицистика. Приемат я и на двете места, само че тя избира правото, тъй като има вяра, че като правист все ще ѝ се удаде опция и да написа, а противоположното ще е по-сложно. Днес работата ѝ в действителност включва и писане на публикации за разнообразни медии. „ Освен това правото и публицистиката имат нещо общо – задаването на въпроси. И в двете е доста значимо по какъв начин и какъв въпрос ще бъде заложен “ – добавя тя.Заедно с група сътрудници и съидейници Биляна Гяурова-Вегертседер основава Българския институт за правни начинания през 2007 година – скоро след приключването на програмата на Американската асоциация на юристите за Централна и Източна Европа, където тя работи като старши юридически съветник. Приблизително две години по-късно от фондацията „ Америка за България “ се свързват с тях и по този начин стартира едно към този момент съвсем 15-годишно партньорство, което продължава и до през днешния ден.Малкото си свободно време тя запълва с четене на книги, като в последно време отдава желания на документална, а не на художествена литература. Като характерен представител на зодия Стрелец обича доста и да пътува. Пренасянето в различен свят, в друга просвета и в различен вид връзки ѝ работи зареждащо и освобождаващо. Понякога, в моменти на ентусиазъм, обича да написа и  стихове. Биляна, като се изключи че сте приключили право, вие сте учили и в Училище за политика „ Димитър Паница “. Как тъкмо се учи политическо дело, какво научихте там? Това са въпроси за няколко изявленията, само че ще се опитам да отговоря. Ценното в Българско учебно заведение за политика беше, че даде опция за среща и другарство сред партийни членове, някои от тях са към този момент съумели политици и представители на гражданския бранш. На неутралния терен на учебното заведение можехме да сблъскаме отзиви, хрумвания и причини в един добър диалог. Днес това е необичайност.Освен това нашият випуск имаше неповторимия късмет да се срещне и беседва с политици, които са формирали и форматирали политическия и публичен живот в страната от началото на прехода до момента – приказвам за хора като Ахмед Доган, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, Георги Първанов и други Това, което ми се коства значимо за асимилиране като умеене и което считам, че е недостиг в нашата политическа реалност, е умеенето да се вършат политики, без значение за коя сфера приказваме – правосъдна система, стопанска система, обучение, опазване на здравето. Правенето на политики изисква по-дългосрочно обмисляне, дарба да споделяш с разнообразни групи, да слушаш интензивно и да проявяваш схващане, без това да значи, че се съгласяваш. Това ми липсва и мисля, че също рефлектира отрицателно върху нашия политически живот. Другото е, че всичко се приема доста персонално. Когато човек стане народен представител или министър, внезапно стартира да се визира персонално и от най-малката рецензия или подигравка. Това съкратява хоризонта и е спънка да се вземат верните решения. Как съгласно вас могат да се изкоренят проблемите в политическия ни живот, какъв е пътят? Пътят – и това важи освен за политическия живот, си мисля – минава през обучение и предварителна защита. Образование, тъй като образованият човек е сериозен и не приема всичко за чиста монета, търсещ е и по-трудно може да бъде манипулиран. Превенция, тъй като дава опция проблемите да бъдат планувани и да се търсят способи за тяхното попречване още в най-ранен стадий. Ако единствено се реагира, то нормално към този момент е доста късно. От биографията ви излиза наяве, че познавате добре американската политическа и правна система. Кои са най-важните уроци, които можем да научим от нея? Най-напред – американците са прагматични. Освен това те са с доста мощно развито възприятие за принадлежност към страната, нацията и общността си. И на трето място – имат самочувствие, тъй като знаят, че страната стои зад тях. На нас ни липсват и трите, изключително второто. Сякаш годините на прехода раздраха тъканта на нацията и общността ни. Много ни липсва и самочувствие, само че не байганьовското „ булгар, булгар “, а самочувствието на жители, които идват от страна с многовековна традиция, страна, дала толкоз доста на света, само че като че ли оставаща невидима за него. В Америка също така има извънредно почитание към институциите, изключително към съда и правосъдната система, а и самите хора в тези институции и съдиите знаят, че са на тази позиция, с цел да служат на жителите. У нас си мисля, че към момента е тъкмо противоположното. Уроците са доста, само че един от най-важните е, че демокрацията е набор от правила, които би трябвало да бъдат спазвани от всички – от президента до бездомника на Пето авеню.