За мен родното море никога не е било демоде. Всяка

За мен родното море в никакъв случай не е било демоде. Всяка година с боязън придвижвам работата си на плажа още през юни, а гледката от “офиса ” е в действителност вдъхновяваща. И макар че не всичко е наред, се пробвам да виждам оптимистично на летните си прекарвания на Черноморието. Опитвам да не се окайвам какъв брой са зле пътищата, какъв брой са кисели сервитьорките и какъв брой по-високи са цените в капанчето на плажа от качеството на предлаганото. Защото в действителност обичам родното море.



Не мога без плажовете със дребен пясък, които не бих заменила с каменистите. Не мога без нашето море, което е топло през целия сезон, а водата му не е безумно солена, въпреки и не постоянно кристално чиста. И не мога без приятелите, които постоянно се появяват с положително въодушевление и цялостни торби с покупки.

За мен лятото на морето е част от живота ми от години. На брега работя, сготвям, виждам деца и се веселя на живота измежду природата. Имам и положителни, и неприятни дни на плажа. Но за тези от нас, които чакат с боязън почивката на море за седмица или две, е напълно в реда на нещата да нямат неприятни дни, да бъдат по-взискателни към Черноморието, да изискват идеално обслужване, евтини шезлонги, чисти плажове, уютни хотели и рационални цени. И в случай че не получат това, да сменят дестинацията. Защото клиентът постоянно има право. 

И тук не става въпрос да се цупим и да подлагаме на критика правото на избор на туристите да не изберат българското.

Или да се усещаме разочаровани, когато опашката към Кулата е километрична, а плажовете у нас пустеят и питейни заведения и хотели се пълнят единствено за уикенда.

И още...