Лесна война на медийната сцена или кризисният пиар на Москва
За медиите и хората
Трудно е да се каже по кое време тъкмо медиите са почнали да играят дейна роля в отразяването на значими политически събития и военни спорове. При всички случаи първоначално това е ставало епизодично, вестите са достигали до публиката постепенно, а самата орис на вестоносците постоянно изобщо не е била за завиждане – тях или са ги убивали (ако информацията не се е нравела на този, за който е била предназначена) или са умирали от безсилие (според легендата за воина Фидипид, който пробягал дистанцията от бойното поле при Маратон до Атина, с цел да заяви на жителите на града радостната вест за успеха в битката).
Може ли да считаме Фидипид за боен сътрудник или дори за човек, който интензивно разгласява в обществените мрежи? В прочут смисъл – да. Има, обаче, и някои нюанси и те изобщо не са от софтуерно естество. Работата е там, че в антична Гърция се е смятало за изключителна чест да придобиеш правото да донесеш на съгражданите си новина за победа и тя се е полагала единствено на най-достойните воини. И малко прочут факт е, че с изключение на Фидипид към Атина по съшия маршрут са се устремили още неколцина смели мъже, чиято пот е била смесена с кръвта и прахта от борба. Просто Фидипид е съумял да ги надбяга, заплащайки за това с живота си. И по този начин останал вечно в историята.
Пиша всичко това, тъй като тази седмица за пръв път от началото на войната действителните събития на бойното поле бяха засенчени от медийните изяви на някои от главните участници в тях, които, от своя страна бяха в допълнение форсирани от мненията на трети лица за въпросните медийни изяви. Имаше безусловно от всичко – и бомбастични изявления, и още по-бомбастични изявленията, и контра-анализи на въпросните изявления и изявленията. Интернетът за следващ път се самонапомпа до спукване, а в телевизионните студия (предимно в Москва) стана мъчно за дишане, много избухливо и най-много истерично.
В сряда съвсем по едно и също време излязоха изявленията на двамата най-влиятелни мъже в Украйна сега, президента Зеленски и военачалник Залужни, надлежно в Time и The Economist. И двамата се демонстрираха като загрижени и чувствителни към ориста на другите персони, а с откровените си отговори със несъмнено са спечелили още поддръжници за идеята, в която имат вяра и за която се борят.
В четвъртък вечерта каналът HBO излъчи филм за нобелиста Дмитрий Муратов, което бе още един мотив да си напомним трагичната орис на Политковская, Навални и най-много за бруталното очистване на самостоятелните медии в Русия. Като прибавим към това и депортирането от страната ни на следващия съветски жител за осъществяване на действия несъвместими с публично заявената му специалност (която по подигравка на ориста е журналист), то умерено може да кажем, че преживяхме една в действителност „ медийна “ седмица.
Един най-обикновен фашистки понеделник
Всичко сякаш се отприщи в последните часове на неделя, когато разярена навалица от антисемитски настроени дагестанци окупираха летището в Махачкала в търсене на „ евреи “ в идващите самолети. Искрата, обаче, бе подпалена от авторитетен локален Телеграм-канал, което още един път ни кара да се замислим за ролята на обществените медии в днешния свят и най-много за тяхното на моменти много пагубно въздействие. На последвалото антикризисно съвещание в Москва в понеделник, пък, Путин съобщи, че мъчно сдържал сълзите си до момента в който гледал по какъв начин в Газа загивали палестински деца, само че не посочи дали е плакал като е научил какво са правили неговите „ денацификатори “ в Буча или когато следващата ракета улучва някой украински жилищен блок.
Случилото се в Дагестан навежда на някои много мрачни мисли за това какво може да се получи в случай че заради някакво злокобно стичане на събитията Путин успее да надделее в Украйна. Четвърт век е премного време да бъдат промити мозъците нацяло едно потомство и то вместо да тръгне по стъпките на бащите си и да се бори за независимост и самостоятелност, да прегърне концепциите на „ руский мир “ и по този начин да се трансформира в маша в ръцете на самозабравил се деспот.
Втората по мощ войска в света? Не, първата!
Също по този начин в понеделник едно от обичайно най-влиятелните и известни американски издания, U.S. News & World Report, малко извънредно с оглед настоящето развиване на нещата,. Супер-новината мигновено бе подхваната и в допълнение доукрасена от всякакви родни медии второкласен (и най-много такива, които разчитат на първосигнални инстинкти и примитивни страсти), а от там насетне обществените мрежи нямаха спирка. Това, което на процедура никой не си направи труда да посочи е, че въпросният текст не се основава на някакъв изчерпателен професионален разбор, а е основан на интернационална анкета извършена измежду респонденти в доста страни. И подчертава най-много на това, какви асоциации провокира споменаването на дадена страна у интервюирания. Самото издание си измива ръцете като го: Participants assessed whether they associated an attribute with a nation. В последна сметка играта на асоциации е нещо, което съвсем всеки от нас е играл в детството си, а показа като „ Франция = Айфелова кула “, „ Китай = доста ориз “ и „ Русия = матрьошки “ си е изцяло естествена за актуалните хора, даже и да имат единствено бегла концепция за въпросната страна. А в случай че сменяем „ матрьошки “ със непринудено изплувала картина на церемониал на Червения площад, то всичко си идва на мястото.
Ако се опитаме да понаучим нещичко за въпросното издание, то можем да открием някои много любопитни обстоятелства. Например, че от десетилетия то се е специализирало в организирането на всевъзможни анкети и ранглисти, като 10-те най-влиятелни американци, най-хубавата болница, най-хубавият университет, най-хубавия щат за живеене и така нататък С други думи, тези предприемчиви хорица преди време са напипали една златна жилка, оттогава насам бълват нон-стоп елементарно смилаемо наличие без искания за дълбока аналитичност. В света на маркетинга и огромните пари това се назовава пазарна ниша и профилиране.
Също по този начин би било редно да се спомене, че класацията не е една, а са две и в класирането за най-хубава страна на Русия е отредено нежеланото 37-мо място. Но това родните ватници раздухващи московската агитация изобщо не ги интересува, те по този начин или другояче не са се юрнали да се преселват в Сибир.
Шойгу и възприятието за комизъм
В сряда, пък, пристигна редът на министъра на защитата на РФ Шойгу да блесне на медийната сцена., че през октомври съветската Противовъздушна отбрана била свалила 37 украински самолета. Ни повече, ни по-малко... И че изобщо не се тормози от появяването на американските изтребители Ф-16 в украинското небе, тъй като при тези темпове количествата обещани от западните страни на Киев все още (около 20 бройки) щели да бъдат свалени за има-няма двайсетина дни.
Ще си призная почтено, че постоянно съм срещал проблеми да опровергавам неуместни от разумна позиция изказвания, тъй като носителите им нормално не са рационално мислещи хора, а зомбирани от някаква агитация индивидуми. Те, по предписание, нямат лични съждения, а с набожен жар повтарят това, което им е внушено. Ако вие смятате, че бъркам и предвиждате, че съветското супер Противовъздушна отбрана ще натроши американските „ играчки “ изпратени на Киев за не повече от три седмици, то ви предлагам, когато чуете че те най-сетне са влезнали в деяние, да си включите някакъв таймер и да следите дали откакто той отброи 20 дни те към момента ще бъдат споменавани. Ако пък въпреки всичко сте трезво разсъждаваща персона, която сериозно се отнася към обкръжаващия свят то долните редове са особено за вас.
Да стартираме с някои базови понятия. При всяка опция се пробвам да подчертавам, че обичайно един от най-сериозните проблеми на така наречен „ типичен “ руснаци е самозалъгването. Подобно на всички надълбоко комплексирани хора, те са всецяло захласнати от митовете, които сами измислят за себе си и след това постановат (често със сила) на близките. Често стигат до неуместно подменяне на историята си даже със задна дата. А всеки който не е склонен с тях автоматизирано бива обявяван за генетично съкрушен русофоб.
И няма безусловно никакво значение дали Шойгу е декларирал, че са били свалени 37, 370 или 3700 украински самолета за месец. Защото най-вероятно не се е случило. Не че украинските Военновъздушни сили (военно-въздушни сили) не търпят загуби, дори в противен случай. Все отново война е, и двете страни си нанасят мъчителни удари. Целият проблем е в тълкуването на обстоятелствата, тяхната интерпретация и намирането на доказателства за и срещу дадена теза.
А в този момент малко обстоятелства. Според мен най-важният от всички е, че упоменатите от Шойгу бройки дават отговор почти на настоящия авиационен парк на украинските Военновъздушни сили все още. Т.е. в случай че приемем думите му на доверие, то би трябвало бойната авиация на Киев към този момент да е прекратила съществуването си. На вас оставям окончателното умозаключение дали това е се е случило или не.
Каква е, обаче, е действителната обстановка? Няма по какъв начин да бъдат известни всички елементи, те са военна загадка и тях ги знаят едвам няколко души в Киев. Все отново оттук-оттам непрекъснато се промъква по малко информация която разрешава да бъде съединена що годе правдива картина. Генерал Залужни, да вземем за пример, преди няколко дни показа, че към началото на съветската инвазия Украйна е имала към 120 самолета, от които едвам към 40 са били в положение да летят. Миналата година евентуалните загуби се пресмятат на 62 машини, като те отчасти са обезщетени от доставените от съдружниците на Зеленски известни количества остарели руски модели. Освен това не би трябвало да забравяме, че всеки аероплан е на първо място машина и надлежно, загуби се търпят освен заради влияние на съперника, само че и заради чисто механически аргументи като произшествия и най-банално изхабяване.
Тази година се следи доста понижаване на загубите на украинските Военновъздушни сили, най-много поради добития скъп военен опит, а също и поради постъпилите съвременни радарни системи и авиционно въоръжение. за първите седем месеца на 2023 година Украйна е изгубила едвам седем бойни самолета, което едвам към 20% от загубите, които е претърпяла във въздуха през предходната година.
Акцентът на Кремъл върху войната във въздуха изобщо не е инцидентен, тъй като тъкмо там руснаците търпят най-големите си провали. От една страна, точно против някои от старите руски МиГ-29 пилотирани от украинци бяха изстреляни страховитите ракети Storm Shadow, които улучиха щаба на съветската 58-а войска в Запорожието, подвигнаха във въздуха няколко огромни хранилища за амуниции като този в Луганск, взривиха щаба на Черноморския флот в Севастопол и попиляха кораборемонтния цех в същия град, което в последна сметка принуди към момента изправните кораби да се пребазират по бързата процедура в пристанища в Кавказ. В допълнение към това, през последните три месеца бяха унищожени изцяло или отчасти няколко от изключително скъпите и прекомерно прехвалените съветски зенитни комплекси С-400 без самите московци да могат дейно да противодействат на това. Венецът на напъните на ЗСУ (украинските въоръжени сили) все още, обаче си остава двойният съвсем едновременен нощен удар против летищата в Бердянск и Луганск, което в действителност си беше бойният дебют на ракетите ATACMS в актуалната война. Резултатът - отчасти или изцяло унищожени цели 22 хеликоптера на окупаторите и принудата да държат главната част от ударните си въртолети отвън обсега на страховитите ATACMS-и (ок 160 км). А това доста ще редуцира помощта, която оказват на наземните войски.
Нямаше по какъв начин всички тези неуспехи на агресорите да останат скрити в цифровия свят, в който живеем и за това в Москва взеха решение да отвърнат на удара по единствения метод, по който умеят – пропагандния. Първо, предишният месец нападнаха с ракета някакво летище край Одеса и го оповестиха за „ ответен удар “. На фотосите, които бяха публикувани, обаче, ясно се виждаше че на пистите има единствено няколко престарели МиГ-21, които са били настоящи по времето на Виетнамската война и които дори не са включени в състава на украинските Военновъздушни сили просто тъй като към този момент не могат да летят. Тъй като тази явна операция не хвана дикиш даже вкъщи, се мина към идната фаза – скоростното заличаване на украинската авиация. Без всевъзможни доказателства, несъмнено. Първо бяха 24 самолета за пет дни, след това 37 за цялостен месец.
Основният мотив на Шойгу бе, че били подобрили успеваемостта и обсега на ракетите С-400, създали били радарите по-ефективни и какво ли още не. Но казусът е, че няма безусловно никакво удостоверение дори и за една от тези така наречен победи. Няма фотоси с остатъци на самолети, няма клипове по какъв начин някой от тях пада обзет в пламъци, няма погребения с почести на героичен починалите, няма цветя на надгробните плочи, няма некролози в обществените медии, няма съболезнования от сътрудници. Няма мнения, анализи и разбори на специалисти в Youtube. Просто няма нищо. Няма и да има тъй като най-вероятно в действителност нищо от това по този начин и не се е случило.
Едва ли познавате толкоз хора, които изследват бойната авиация колкото мен. За това се усещам длъжен да ви уверя, че те, без значение от персоналните и политическите си пристрастия, се кланят единствено на един господ – негово величество детайла. Вниманието към детайла е главно верую на всеки анализатор на войните във въздуха и едвам по-късно идва всичко останало. Не инцидентно сериозните откриватели на военно-въздушните сили отделят толкоз време и нерви с цел да създадат. Както не е инцидентен фактът, че тези които са наясно що е аероплан и в Русия, и в Украйна, просто се изсмяха на изказванията на Шойгу. Независимо, че се намират от двете страни на барикадата.
В Москва очевидно доста обичат да поразяват „ на едро “. Миналата пролет, да вземем за пример, се фукаха че били улучили някакъв щаб където сякаш се били събрали петдесетина украински генерали, макар че надали в цялото ЗСУ има толкоз, камо ли да се съберат на едно място. През май тази година, пък, сякаш били взривили някакъв център в Киев, където се намирали към четиридесет натовски офицери от разузнаването, и то в миг когато бе безусловно потвърдено, че нито една съветска ракета не съумява да порази какъвто и да е обект в украинската столица. Сега пък тези 37 самолета... Въобще за мен си остава безспорна мистерия за какво някой ще си губи времето да популяризира небивалици, на които най-вече да се върже някоя старица в Омск, която прекарва множеството от времето си седнала на дивана в компанията на отдалеченото и домашният си любим.
Извън обичайния агитационен ракурс май има и някой чисто стопански аргументи за това. Вече повече от десетилетие съветската страна промотира извънредно скъпата С-400 (целият комплекс коства над милиард долара) като най-хубавата Противовъздушна отбрана система в света. И най-много по-добра от американският й предходник „ Пейтриът “. Има към този момент и подлъгали се да бръкнат надълбоко в бюджетните портмонета – Китай, Алжир, Индия, Беларус и дори прилежаща нам Турция. Съмнения за успеваемостта й, обаче, се появиха още по време на потреблението й в Сирия. Но същинските провали настъпиха в Украйна. Оказа се, че С-400 пропущат по някоя друга украинска балистична ракета, а също така комплексът става безусловно неефикасен в случай че бъде извадена от строя радарната му станция. Съответно, украинците бързо налучкаха слабите им места и започнаха да унищожават освен пускови установки, само че дори и цели комплекси. За похлупак на всичко Шведската Агенция за отбранителни изследвания, че превъзнасяната съветска Противовъздушна отбрана система фактически има обсега деклариран от производителя (380 км) и най-вероятно поразява цели най-много на разстояние 150-200 км. За сметка на това сякаш отреченият „ Пейтриът “ продължава да си работи без неточност и откогато е на бойно дежурство към момента нито една съветска ракета не е съумяла да улучи цел в Киев.
Напълно разумно, неубедителното показване на С-400 досега породи много подозрения у тези, които към този момент се бяха наредили на опашка за нея, а някои като Саудитска Арабия и Египет дори изцяло се отхвърлиха да хвърлят неверни пари напразно. Това няма по какъв начин да не е провокирало паника у заинтригуваните фактори в Москва и евентуално за това са прибегнали до тази пиар акция с многото свалени украински самолети. Да не приказваме, че мнозина от тези които са възнамерявали да се превъоръжат с по-традиционни „ произведения “, като танкове, хеликоптери и артилерия, също са раздирани от подозрения за целесъобразността на възможните покупки като ги гледат по какъв начин те всеобщо се разрушават и горят по украинските бойни полета. Русия обичайно се слави по света с природния газ, нефта, оръжията и дългокраките русокоски. След неуспеха на нашествието в Украйна май високо ще продължат да бъдат ценени единствено русокоските.
Що се отнася до изтребителите Ф-16, то техният брой няма да е по-малко от 20, както твърди Шойгу, а сред 66 и 71. И сигурно няма да са толкоз лесни за събаряне.
Винаги съм бил изрично срещу безогледното фетишизиране на всевъзможни така наречен супер-оръжия, които единствено с появяването си ще вземат решение изхода на войната. В последна сметка едно оръжие е тъкмо толкоз положително, колкото е армията, която го употребява. Оръжието, било то „ супер “ или не, е нищо повече от един консуматив с избран витален цикъл. Много е значимо през този витален цикъл, т.е. интервалът в който то извършва функционалностите си по предопределение, да нанесе оптимален ущърб на съперника.
Тези от вас, които по-редовно наблюдават моите разбори, евентуално ще си спомнят че предходната година, когато стана ясно, че ЗСУ ще получи прочут брой немски и английски танкове „ Леопард “ и „ Челинджър “, заявих, че те не трябва да се надценяват и рано или късно фрагментите от бойното поле ще ни покажат част от тези машини обхванати в пламъци. Е, по този начин и се случи, само че пък украинските екипажи, които биват интервюирани оттогава до момента са безапелационни до един, че за нищо на света не биха се върнали назад в старите руски машини. Те също не пропущат да подчертават на това какъв брой доста човешки животи са били избавени с помощта на това, че западните танкове са конструирани на първо място с мисъл за хората воюващи в тях. А загубите, които те към този момент са нанесли на съветските нашественици занапред ще бъдат оценени. Просто за следващ път сякаш ставаме очевидци на опълчването освен на две политики, само че и на две разнообразни философии и визии за живота.
Трудно е да се каже по кое време тъкмо медиите са почнали да играят дейна роля в отразяването на значими политически събития и военни спорове. При всички случаи първоначално това е ставало епизодично, вестите са достигали до публиката постепенно, а самата орис на вестоносците постоянно изобщо не е била за завиждане – тях или са ги убивали (ако информацията не се е нравела на този, за който е била предназначена) или са умирали от безсилие (според легендата за воина Фидипид, който пробягал дистанцията от бойното поле при Маратон до Атина, с цел да заяви на жителите на града радостната вест за успеха в битката).
Може ли да считаме Фидипид за боен сътрудник или дори за човек, който интензивно разгласява в обществените мрежи? В прочут смисъл – да. Има, обаче, и някои нюанси и те изобщо не са от софтуерно естество. Работата е там, че в антична Гърция се е смятало за изключителна чест да придобиеш правото да донесеш на съгражданите си новина за победа и тя се е полагала единствено на най-достойните воини. И малко прочут факт е, че с изключение на Фидипид към Атина по съшия маршрут са се устремили още неколцина смели мъже, чиято пот е била смесена с кръвта и прахта от борба. Просто Фидипид е съумял да ги надбяга, заплащайки за това с живота си. И по този начин останал вечно в историята.
Пиша всичко това, тъй като тази седмица за пръв път от началото на войната действителните събития на бойното поле бяха засенчени от медийните изяви на някои от главните участници в тях, които, от своя страна бяха в допълнение форсирани от мненията на трети лица за въпросните медийни изяви. Имаше безусловно от всичко – и бомбастични изявления, и още по-бомбастични изявленията, и контра-анализи на въпросните изявления и изявленията. Интернетът за следващ път се самонапомпа до спукване, а в телевизионните студия (предимно в Москва) стана мъчно за дишане, много избухливо и най-много истерично.
В сряда съвсем по едно и също време излязоха изявленията на двамата най-влиятелни мъже в Украйна сега, президента Зеленски и военачалник Залужни, надлежно в Time и The Economist. И двамата се демонстрираха като загрижени и чувствителни към ориста на другите персони, а с откровените си отговори със несъмнено са спечелили още поддръжници за идеята, в която имат вяра и за която се борят.
В четвъртък вечерта каналът HBO излъчи филм за нобелиста Дмитрий Муратов, което бе още един мотив да си напомним трагичната орис на Политковская, Навални и най-много за бруталното очистване на самостоятелните медии в Русия. Като прибавим към това и депортирането от страната ни на следващия съветски жител за осъществяване на действия несъвместими с публично заявената му специалност (която по подигравка на ориста е журналист), то умерено може да кажем, че преживяхме една в действителност „ медийна “ седмица.
Един най-обикновен фашистки понеделник
Всичко сякаш се отприщи в последните часове на неделя, когато разярена навалица от антисемитски настроени дагестанци окупираха летището в Махачкала в търсене на „ евреи “ в идващите самолети. Искрата, обаче, бе подпалена от авторитетен локален Телеграм-канал, което още един път ни кара да се замислим за ролята на обществените медии в днешния свят и най-много за тяхното на моменти много пагубно въздействие. На последвалото антикризисно съвещание в Москва в понеделник, пък, Путин съобщи, че мъчно сдържал сълзите си до момента в който гледал по какъв начин в Газа загивали палестински деца, само че не посочи дали е плакал като е научил какво са правили неговите „ денацификатори “ в Буча или когато следващата ракета улучва някой украински жилищен блок.
Случилото се в Дагестан навежда на някои много мрачни мисли за това какво може да се получи в случай че заради някакво злокобно стичане на събитията Путин успее да надделее в Украйна. Четвърт век е премного време да бъдат промити мозъците нацяло едно потомство и то вместо да тръгне по стъпките на бащите си и да се бори за независимост и самостоятелност, да прегърне концепциите на „ руский мир “ и по този начин да се трансформира в маша в ръцете на самозабравил се деспот.
Втората по мощ войска в света? Не, първата!
Също по този начин в понеделник едно от обичайно най-влиятелните и известни американски издания, U.S. News & World Report, малко извънредно с оглед настоящето развиване на нещата,. Супер-новината мигновено бе подхваната и в допълнение доукрасена от всякакви родни медии второкласен (и най-много такива, които разчитат на първосигнални инстинкти и примитивни страсти), а от там насетне обществените мрежи нямаха спирка. Това, което на процедура никой не си направи труда да посочи е, че въпросният текст не се основава на някакъв изчерпателен професионален разбор, а е основан на интернационална анкета извършена измежду респонденти в доста страни. И подчертава най-много на това, какви асоциации провокира споменаването на дадена страна у интервюирания. Самото издание си измива ръцете като го: Participants assessed whether they associated an attribute with a nation. В последна сметка играта на асоциации е нещо, което съвсем всеки от нас е играл в детството си, а показа като „ Франция = Айфелова кула “, „ Китай = доста ориз “ и „ Русия = матрьошки “ си е изцяло естествена за актуалните хора, даже и да имат единствено бегла концепция за въпросната страна. А в случай че сменяем „ матрьошки “ със непринудено изплувала картина на церемониал на Червения площад, то всичко си идва на мястото.
Ако се опитаме да понаучим нещичко за въпросното издание, то можем да открием някои много любопитни обстоятелства. Например, че от десетилетия то се е специализирало в организирането на всевъзможни анкети и ранглисти, като 10-те най-влиятелни американци, най-хубавата болница, най-хубавият университет, най-хубавия щат за живеене и така нататък С други думи, тези предприемчиви хорица преди време са напипали една златна жилка, оттогава насам бълват нон-стоп елементарно смилаемо наличие без искания за дълбока аналитичност. В света на маркетинга и огромните пари това се назовава пазарна ниша и профилиране.
Също по този начин би било редно да се спомене, че класацията не е една, а са две и в класирането за най-хубава страна на Русия е отредено нежеланото 37-мо място. Но това родните ватници раздухващи московската агитация изобщо не ги интересува, те по този начин или другояче не са се юрнали да се преселват в Сибир.
Шойгу и възприятието за комизъм
В сряда, пък, пристигна редът на министъра на защитата на РФ Шойгу да блесне на медийната сцена., че през октомври съветската Противовъздушна отбрана била свалила 37 украински самолета. Ни повече, ни по-малко... И че изобщо не се тормози от появяването на американските изтребители Ф-16 в украинското небе, тъй като при тези темпове количествата обещани от западните страни на Киев все още (около 20 бройки) щели да бъдат свалени за има-няма двайсетина дни.
Ще си призная почтено, че постоянно съм срещал проблеми да опровергавам неуместни от разумна позиция изказвания, тъй като носителите им нормално не са рационално мислещи хора, а зомбирани от някаква агитация индивидуми. Те, по предписание, нямат лични съждения, а с набожен жар повтарят това, което им е внушено. Ако вие смятате, че бъркам и предвиждате, че съветското супер Противовъздушна отбрана ще натроши американските „ играчки “ изпратени на Киев за не повече от три седмици, то ви предлагам, когато чуете че те най-сетне са влезнали в деяние, да си включите някакъв таймер и да следите дали откакто той отброи 20 дни те към момента ще бъдат споменавани. Ако пък въпреки всичко сте трезво разсъждаваща персона, която сериозно се отнася към обкръжаващия свят то долните редове са особено за вас.
Да стартираме с някои базови понятия. При всяка опция се пробвам да подчертавам, че обичайно един от най-сериозните проблеми на така наречен „ типичен “ руснаци е самозалъгването. Подобно на всички надълбоко комплексирани хора, те са всецяло захласнати от митовете, които сами измислят за себе си и след това постановат (често със сила) на близките. Често стигат до неуместно подменяне на историята си даже със задна дата. А всеки който не е склонен с тях автоматизирано бива обявяван за генетично съкрушен русофоб.
И няма безусловно никакво значение дали Шойгу е декларирал, че са били свалени 37, 370 или 3700 украински самолета за месец. Защото най-вероятно не се е случило. Не че украинските Военновъздушни сили (военно-въздушни сили) не търпят загуби, дори в противен случай. Все отново война е, и двете страни си нанасят мъчителни удари. Целият проблем е в тълкуването на обстоятелствата, тяхната интерпретация и намирането на доказателства за и срещу дадена теза.
А в този момент малко обстоятелства. Според мен най-важният от всички е, че упоменатите от Шойгу бройки дават отговор почти на настоящия авиационен парк на украинските Военновъздушни сили все още. Т.е. в случай че приемем думите му на доверие, то би трябвало бойната авиация на Киев към този момент да е прекратила съществуването си. На вас оставям окончателното умозаключение дали това е се е случило или не.
Каква е, обаче, е действителната обстановка? Няма по какъв начин да бъдат известни всички елементи, те са военна загадка и тях ги знаят едвам няколко души в Киев. Все отново оттук-оттам непрекъснато се промъква по малко информация която разрешава да бъде съединена що годе правдива картина. Генерал Залужни, да вземем за пример, преди няколко дни показа, че към началото на съветската инвазия Украйна е имала към 120 самолета, от които едвам към 40 са били в положение да летят. Миналата година евентуалните загуби се пресмятат на 62 машини, като те отчасти са обезщетени от доставените от съдружниците на Зеленски известни количества остарели руски модели. Освен това не би трябвало да забравяме, че всеки аероплан е на първо място машина и надлежно, загуби се търпят освен заради влияние на съперника, само че и заради чисто механически аргументи като произшествия и най-банално изхабяване.
Тази година се следи доста понижаване на загубите на украинските Военновъздушни сили, най-много поради добития скъп военен опит, а също и поради постъпилите съвременни радарни системи и авиционно въоръжение. за първите седем месеца на 2023 година Украйна е изгубила едвам седем бойни самолета, което едвам към 20% от загубите, които е претърпяла във въздуха през предходната година.
Акцентът на Кремъл върху войната във въздуха изобщо не е инцидентен, тъй като тъкмо там руснаците търпят най-големите си провали. От една страна, точно против някои от старите руски МиГ-29 пилотирани от украинци бяха изстреляни страховитите ракети Storm Shadow, които улучиха щаба на съветската 58-а войска в Запорожието, подвигнаха във въздуха няколко огромни хранилища за амуниции като този в Луганск, взривиха щаба на Черноморския флот в Севастопол и попиляха кораборемонтния цех в същия град, което в последна сметка принуди към момента изправните кораби да се пребазират по бързата процедура в пристанища в Кавказ. В допълнение към това, през последните три месеца бяха унищожени изцяло или отчасти няколко от изключително скъпите и прекомерно прехвалените съветски зенитни комплекси С-400 без самите московци да могат дейно да противодействат на това. Венецът на напъните на ЗСУ (украинските въоръжени сили) все още, обаче си остава двойният съвсем едновременен нощен удар против летищата в Бердянск и Луганск, което в действителност си беше бойният дебют на ракетите ATACMS в актуалната война. Резултатът - отчасти или изцяло унищожени цели 22 хеликоптера на окупаторите и принудата да държат главната част от ударните си въртолети отвън обсега на страховитите ATACMS-и (ок 160 км). А това доста ще редуцира помощта, която оказват на наземните войски.
Нямаше по какъв начин всички тези неуспехи на агресорите да останат скрити в цифровия свят, в който живеем и за това в Москва взеха решение да отвърнат на удара по единствения метод, по който умеят – пропагандния. Първо, предишният месец нападнаха с ракета някакво летище край Одеса и го оповестиха за „ ответен удар “. На фотосите, които бяха публикувани, обаче, ясно се виждаше че на пистите има единствено няколко престарели МиГ-21, които са били настоящи по времето на Виетнамската война и които дори не са включени в състава на украинските Военновъздушни сили просто тъй като към този момент не могат да летят. Тъй като тази явна операция не хвана дикиш даже вкъщи, се мина към идната фаза – скоростното заличаване на украинската авиация. Без всевъзможни доказателства, несъмнено. Първо бяха 24 самолета за пет дни, след това 37 за цялостен месец.
Основният мотив на Шойгу бе, че били подобрили успеваемостта и обсега на ракетите С-400, създали били радарите по-ефективни и какво ли още не. Но казусът е, че няма безусловно никакво удостоверение дори и за една от тези така наречен победи. Няма фотоси с остатъци на самолети, няма клипове по какъв начин някой от тях пада обзет в пламъци, няма погребения с почести на героичен починалите, няма цветя на надгробните плочи, няма некролози в обществените медии, няма съболезнования от сътрудници. Няма мнения, анализи и разбори на специалисти в Youtube. Просто няма нищо. Няма и да има тъй като най-вероятно в действителност нищо от това по този начин и не се е случило.
Едва ли познавате толкоз хора, които изследват бойната авиация колкото мен. За това се усещам длъжен да ви уверя, че те, без значение от персоналните и политическите си пристрастия, се кланят единствено на един господ – негово величество детайла. Вниманието към детайла е главно верую на всеки анализатор на войните във въздуха и едвам по-късно идва всичко останало. Не инцидентно сериозните откриватели на военно-въздушните сили отделят толкоз време и нерви с цел да създадат. Както не е инцидентен фактът, че тези които са наясно що е аероплан и в Русия, и в Украйна, просто се изсмяха на изказванията на Шойгу. Независимо, че се намират от двете страни на барикадата.
В Москва очевидно доста обичат да поразяват „ на едро “. Миналата пролет, да вземем за пример, се фукаха че били улучили някакъв щаб където сякаш се били събрали петдесетина украински генерали, макар че надали в цялото ЗСУ има толкоз, камо ли да се съберат на едно място. През май тази година, пък, сякаш били взривили някакъв център в Киев, където се намирали към четиридесет натовски офицери от разузнаването, и то в миг когато бе безусловно потвърдено, че нито една съветска ракета не съумява да порази какъвто и да е обект в украинската столица. Сега пък тези 37 самолета... Въобще за мен си остава безспорна мистерия за какво някой ще си губи времето да популяризира небивалици, на които най-вече да се върже някоя старица в Омск, която прекарва множеството от времето си седнала на дивана в компанията на отдалеченото и домашният си любим.
Извън обичайния агитационен ракурс май има и някой чисто стопански аргументи за това. Вече повече от десетилетие съветската страна промотира извънредно скъпата С-400 (целият комплекс коства над милиард долара) като най-хубавата Противовъздушна отбрана система в света. И най-много по-добра от американският й предходник „ Пейтриът “. Има към този момент и подлъгали се да бръкнат надълбоко в бюджетните портмонета – Китай, Алжир, Индия, Беларус и дори прилежаща нам Турция. Съмнения за успеваемостта й, обаче, се появиха още по време на потреблението й в Сирия. Но същинските провали настъпиха в Украйна. Оказа се, че С-400 пропущат по някоя друга украинска балистична ракета, а също така комплексът става безусловно неефикасен в случай че бъде извадена от строя радарната му станция. Съответно, украинците бързо налучкаха слабите им места и започнаха да унищожават освен пускови установки, само че дори и цели комплекси. За похлупак на всичко Шведската Агенция за отбранителни изследвания, че превъзнасяната съветска Противовъздушна отбрана система фактически има обсега деклариран от производителя (380 км) и най-вероятно поразява цели най-много на разстояние 150-200 км. За сметка на това сякаш отреченият „ Пейтриът “ продължава да си работи без неточност и откогато е на бойно дежурство към момента нито една съветска ракета не е съумяла да улучи цел в Киев.
Напълно разумно, неубедителното показване на С-400 досега породи много подозрения у тези, които към този момент се бяха наредили на опашка за нея, а някои като Саудитска Арабия и Египет дори изцяло се отхвърлиха да хвърлят неверни пари напразно. Това няма по какъв начин да не е провокирало паника у заинтригуваните фактори в Москва и евентуално за това са прибегнали до тази пиар акция с многото свалени украински самолети. Да не приказваме, че мнозина от тези които са възнамерявали да се превъоръжат с по-традиционни „ произведения “, като танкове, хеликоптери и артилерия, също са раздирани от подозрения за целесъобразността на възможните покупки като ги гледат по какъв начин те всеобщо се разрушават и горят по украинските бойни полета. Русия обичайно се слави по света с природния газ, нефта, оръжията и дългокраките русокоски. След неуспеха на нашествието в Украйна май високо ще продължат да бъдат ценени единствено русокоските.
Що се отнася до изтребителите Ф-16, то техният брой няма да е по-малко от 20, както твърди Шойгу, а сред 66 и 71. И сигурно няма да са толкоз лесни за събаряне.
Винаги съм бил изрично срещу безогледното фетишизиране на всевъзможни така наречен супер-оръжия, които единствено с появяването си ще вземат решение изхода на войната. В последна сметка едно оръжие е тъкмо толкоз положително, колкото е армията, която го употребява. Оръжието, било то „ супер “ или не, е нищо повече от един консуматив с избран витален цикъл. Много е значимо през този витален цикъл, т.е. интервалът в който то извършва функционалностите си по предопределение, да нанесе оптимален ущърб на съперника.
Тези от вас, които по-редовно наблюдават моите разбори, евентуално ще си спомнят че предходната година, когато стана ясно, че ЗСУ ще получи прочут брой немски и английски танкове „ Леопард “ и „ Челинджър “, заявих, че те не трябва да се надценяват и рано или късно фрагментите от бойното поле ще ни покажат част от тези машини обхванати в пламъци. Е, по този начин и се случи, само че пък украинските екипажи, които биват интервюирани оттогава до момента са безапелационни до един, че за нищо на света не биха се върнали назад в старите руски машини. Те също не пропущат да подчертават на това какъв брой доста човешки животи са били избавени с помощта на това, че западните танкове са конструирани на първо място с мисъл за хората воюващи в тях. А загубите, които те към този момент са нанесли на съветските нашественици занапред ще бъдат оценени. Просто за следващ път сякаш ставаме очевидци на опълчването освен на две политики, само че и на две разнообразни философии и визии за живота.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ