За мъдростта на камъните и човешкото несъвършенство, споделено от руския

За мъдростта на камъните и човешкото несъвършенство, споделено от съветския публицист, публицист и японист, Владимир Цветов (1933-1993) в книга му „ Петнайсетият камък от градината на „ Рьоанджи “.

(Ryoanji temple Rock Garden by Ito Nisaburo, 1950)

Обръщение към читателя от градината на манастира „ Рьоанджи “

„ Градината с камъните ”, „ Философската градина ”, „ Градината на Рьоанджи “… Десетки имена има основната забележителност на японския град Киото и може би най-голямата му полезност. И по десетки способи се пояснява същността, която е вложил преди епохи мъдрият духовник Соами в петнайсетте необработени и разнообразни по величина черни камъка, пръснати по белия пясък.

Казах петнайсет камъка, тъй като толкоз са посочени в пътеводителя. А в реалност се виждат единствено четиринайсет. Петнайсетият не се вижда. Скриват го прилежащите. Правиш крачка по дървената изложба около пясъчния правоъгълник – от останалите три страни градината е заобиколена от каменисти манастирски стени - и още веднъж виждаш четиринайсет камъка. Петнайсетият – същият, който остава прикрит, в този момент се оказва измежду тях, а изчезва различен. Следваща крачка и гениално плануваният безпорядък още веднъж се вижда в друга комбинация от петнайсет камъка, единият от които е незабележим.

Едни ги съзерцаваха дълго и самовглъбено, настрана от екскурзионната навалица, по този начин както може би са правили преди време познатите ни от гравюрите на Хосукай хора, когато суетливо шумните екскурзоводи безусловно са щели да бъдат хвърлени живи във врящ казан. Други, покорявайки се на темпа на екскурзовода, на който на собствен ред не би му мигнало окото да свари живи враговете на всеобщия туризъм, въпреки всичко успяваха да снимат градината от галерията – добре че настоящето автоматизирано фокусиране разрешава да се щракне фотоапаратът даже от гъстата галопираща навалица. Отгоре на това имаха време и да преброят камъните, като че ли правеха инвентаризация на строителна площадка, която немарливите каменоделци бяха не запомнили да подредят. По галерията минаваха най-различни хора. Най-различни бяха и мислите, които градината  пораждаше у тях.

„ Градината с камъните “ може да бъде знак на самобитната икономическа конструкция на Япония, където канарите на монополистичния капитал се извисяват над морето от песъчинки – безбройните дребни и дребни предприятия. “ Тези думи съгласно мен са се родили сред две щраквания на автоматизирания фотозатвор. Безспорна асоциация, що се отнася до японската стопанска система, само че в „ Градините с камъните “ тя се възприема като стържене на гвоздей по ръждиво желязо.

„ Това е прегледен модел на познанието, научна метафора. Непременно нещо ще остане незнайно, непресметнато, несъобразено. Сигурни сме, че виждаме всичко, и не ни и идва мислено, че има още нещо, което не виждаме. “ – такива мисли спохождат в градината оня, който е имал задоволително воля и същински интерес към мъдрата хубост, с цел да анатемоса гръмогласния екскурзовод спринтьор и да се откаже за известно време от фотоапарата.

Но не са ли напразни опитите да се търси в самата градина смисълът на творението на Соами? Ами в случай че „ Градината с камъните “ е като тези въпроси гатанки, при решаването на които последователите на дзенбудизма са шлифовали способността си да откриват непредвидените страни на явленията?

Аз не съм последовател на дзенбудистките канони, само че белким просветлението е единствено техен прерогатив? Гледах цялостната с хора изложба от противоположната страна на градината. Те виждаха безусловно идентичен брой камъни. Но всеки виждаше своите четиринайсет камъка. Може би Соами е желал да каже, че работата не е в камъните, а в хората, които идват в градината? Може би смисълът на градината е в това, че хората възприемат едно и също нещо по друг метод, всеки – по собствен? И освен това на никой от източните хора не му идва мислено да твърди: аз виждам света вярно, а останалите – не. Може би ключът към заложената в „ Градината с камъните “ концепция е конституцията, формирана, както настояват японските летописи, от принц Сьотоку още през VII век, която и до ден сегашен поразява с дълбочината си?

„ Всеки човек има сърце. А всяко сърце има свои пристрастености. Той счита това за положително, а аз – за неприятно. Аз считам това за положително, а той – за неприятно. Но напълно не е наложително аз да съм влъхва, а той – простак. И двамата сме елементарни хора. “

От: „ Петнайсетият камък от градината на „ Рьоанджи “, Владимир Цветов, изд. Партиздат, София, 1987 година
*Ryoanji temple Rock Garden by Ito Nisaburo, 1950, Postcard