За любителите на науката и нейните безкрайни експерименти днес сме

За феновете на науката и нейните безкрайни опити през днешния ден сме подбрали една завладяваща история за ДНК-то на индивида.

През последното десетилетие изследванията на епигенетиката (в дословен превод - “контрол над генетиката ”) демонстрират, че формулата на ДНК, която се предава посредством гените, не е твърда и неизменима по рождение. Гените не дефинират ориста! Влиянието на околната среда, в това число храната, стресът и страстите могат да модифицират гените, без да променят главната им формула. Тези модификации, открити от епигенетиката, могат да се предават на бъдещите генерации също толкоз несъмнено, колкото и формулите на ДНК, чрез двойната серпантина.

Друга огромна изненада може би ще се окаже хипотезата, че генетичните кодове на организма напълно не се намират в молекулата на ДНК или най-малко освен там, написа quantumcristal.com. 

При един от описаните още през 1984 година опити, модел-образец на ДНК бил поместен в дребен кварцов резервоар. Пьотр Гаряев и неговите сътрудници облъчили контейнера с мек лазер и разкрили, че ДНК работи като гъба, поемаща светлината. По непонятен метод молекулата на ДНК поглъщала всички светлинни фотони, намиращи се на това място и ги съхранявала във тип на серпантина. Молекулата създавала ураган, привличащ светлината, само че в доста смален тип. Изследователите потвърдили, че се случва незнаен на науката развой, при който молекулата на ДНК всмуква фотони от пространството. ДНК основава нещо сходно на завихряне, което притегля светлината по метод, много сходен на действието на черна дупка, само че в доста по-малки мащаби.Гените не дефинират ориста!Ние не сме привикнали да мислим за светлината като за нещо, което може да бъде съхранявано. Прието е схващането, че тя се популяризира в пространството с голяма скорост. Ако светлината „ се застопори “ на едно място, следва да се чака, че с времето тя ще загуби от своята сила. С новите опити излиза наяве, че светлината може да се употребява като храна, която ще се пази в ДНК като ненарушим ресурс.

Ето и най-интересния резултат от странния опит. Учените прибрали молекулата на ДНК в кварцовото контейнерче, само че на мястото, където тя се е намирала преди, светлината продължавала да се завърта спираловидно, въпреки че физически ДНК там към този момент нямало. Някаква невидима мощ въобще не се нуждаела от молекулата на ДНК, с цел да е реалност. Единственото рационално научно пояснение било, че съществува енергийно поле, което е единно с молекулата на ДНК. Нещо като енергиен двойник на молекулата. Фантомът има същата физическа форма, само че в случай че ДНК се реалокира, дубликатът остава там, където доскоро е била молекулата. И продължава да прави работата си – да съхранява забележимата светлина. Фотоните се задържат на съответното място от енергийното поле.Човешкото тяло разполага с трилиони високо профилирани и структурирани молекули на ДНК. От това следва, че цялото ни тяло би трябвало да има енергиен двойник. И всеки един от нас на микробиологично равнище може би е следван по петите от незабележим препис. Това се връзва изцяло разумно с теорията от наблюденията на Александр Гурвич и други учени за съществуването на осведомително поле, диктуващо на клетките ни какво да вършат. Излиза, че най-важната задача на молекулата на ДНК е да съхранява светлината – както във физическото тяло, по този начин и в неговия енергиен препис.