За кого гласуваха хората и кой е избирателят, търсещ промяна?

За кого гласоподаваха хората и кой е гласоподавателят, търсещ смяна?

Темите разяснява в “Нашият ден “ проф. Антоанета Христова , политически психолог и анализатор. 

" Трябва съществено да проучваме структурата на гласоподавателите, с цел да разберем техните избори и изборите въобще.  Процентът, на тези, които желаят смяна, е по-малък от % на тези, които са подкрепили статуквото. Грубата сметка демонстрира, че така наречен " партии на статуквото ", аз не бих ги нарекла по този начин, само че сега приказваме за официални категоризации – ГЕРБ, против които всички се изправиха, взима към 24%. Когато съберем трите от дълго време познати – ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи – прави 48%, жестоко събрано, гласоподаване за относителното статукво.  А гласоподавателите на Слави Трифонов, на Демократична България и на Мая Манолова събрани вършат 35%. "

48% против 35%, действително видяно – не митингът е победил, а статуквото

“ Да, в този момент резултатите вършат доста комплицирано сформирането на държавно управление – или пък на устойчиво държавно управление. Това е тематика на вътрешно математическо пресмятане. Това не е тематика на гласоподавателя . "


Профил на гласоподавателя, искащ смяна

" Избирателят, който е дал своя вот за смяна и за нещо ново – това са 35% от гласуващите. Най-важното е, че това са младежи до 29-годишна възраст от дребни и средноголеми обитаеми места и живеещите в чужбина.  Какъв е профилът на тези хора? Това са забравените хора – отвън вниманието на което и да е държавно управление.

Това са младежите, които са артикул на една тотално сбъркана просветителна система, която ги остави безсилни да си намерят съответна работа, а с рекламация, че са висшисти . Цялата тази тежка картина на неуважение на политическата класа или партиите на статуквото, сега ги удари, идвайки на власт нещо друго, най-много популистко.

Защото това, което идва, всички тези хора, този профил – млади – отдадоха гласа си за популизъм, който може да наподобява мощен и незаобиколим сега. Това се случи и в Италия, и в Испания, и в Германия, и в Англия в един миг. Но този популизъм не ти предлага бъдеще, той ти предлага говорене, внимание, отношение . 

А за партиите на статуквото е неналичието на нюх да схванат, че са изпуснали толкоз огромна и сериозна част от своите гласоподаватели. "

Хората, които не гласоподаваха

“Това са хора, които не харесаха никой. Те разбираха невъзможността и глупостта на избора да гласоподават за популистки партии и в това време виждаха грешките на ръководещите. “

Разговора можете да чуете от звуковия файл.