За житейските сценарии, които хората режисират, назаем от видния психолог

За житейските сюжети, които хората режисират, назаем от видния психолог Ерик Бърн, създател на концепцията за сценарното програмиране и теорията на игрите. 

Echo and Narcissus (1627), by Nicolas Poussin

~ Знаеш ли какъв брой се старах!

Теза. В елементарната си, клинична форма това е игра за трима, която се играе от брачна двойка и психиатър. Съпругът (обикновено) напира за бракоразвод, макар че шумно твърди противното, до момента в който брачната половинка е по-искрена в желанието си да резервира брака. Той идва при психотерапевта принудително и приказва задоволително, с цел да показва пред жена си, че е сговорчив; най-често играе на психиатрия или правосъдна зала в мека форма. С течение на времето стартира да демонстрира към психиатъра или враждебна псевдоотстъпчивост, или войнствена свадливост. Вкъщи изначало демонстрира по-голямо схващане и въздържаност, само че най-после стартира да се държи по-зле от всеки път. След едно, пет или 10 визити, според от уменията на терапевта, той отхвърля повече да идва и вместо това потегля на лов или лов на риба. Тогава дамата е принудена да направи действия за бракоразвод. Съпругът е без всякаква виновност, защото жена му е поела самодейността, до момента в който той е засвидетелствал доброжелателността си, като е отишъл при терапевта. Намира се в преференциална позиция, от която може да съобщи пред всеки юрист, арбитър, другар или родственик: „ Знаеш ли какъв брой се старах! "

Антитеза. Съпрузите отиват дружно при терапевта. Ако единият от двамата - да кажем брачният партньор - безспорно играе тази игра, другият бива признат за самостоятелно лекуване, а играчът - изпратен да си върви по пътя под основателния претекст, че не е изцяло подготвен за терапия. Той отново може да получи бракоразвод, само че единствено като изостави позицията си, че фактически поставя старания. Ако е належащо, дамата може да направи действия за бракоразвод и позицията й ще е доста по-силна, защото тя фактически се е пробвала да избави брака. Благоприятният и мечтан излаз е брачният партньор - откакто играта му се е развалила - да изпадне в обезсърчение и да изиска да се лекува някъде другаде с откровена мотивация.

Във всекидневната си форма това се следи с лекост при деца като игра за двама с един родител. Играе се от едната от две позиции: безпомощен/а съм или нямам виновност. Детето се пробва да направи нещо, само че сбърква или не съумява. Ако то е Безпомощно, родителят би трябвало да го направи вместо него. Ако е Невинно, родителят няма забележими учредения да го накаже. Това разкрива детайлите на играта. Родителите би трябвало да открият две неща: кой от двамата е научил детето на тази игра; и какво вършат, с цел да я продължат.

Интересен, въпреки от време на време злокобен вид е: „ знаеш ли какъв брой се стараех “, който е в действителност по-твърда игра втора или трета степен. Тя може да се илюстрира със случая на интензивно работещ човек, болен от стомашна язва. Мнозина хора с физически премеждия поставят оптимални старания да се оправят със обстановката и могат да си обезпечат по изцяло легален метод помощта на фамилиите си. Тези условия обаче могат да се употребяват и за скрити цели.

Първа степен: мъж оповестява на жена си и на приятелите си, че е болен от язва. Освен това им дава да схванат, че ще продължи да работи. Това извиква у тях удивление. Човек с мъчително и неприятно страдалчество може би заслужава известна показност като дребна отплата за страданието си. Би трябвало да му се отдаде дължимото за това, че не играе на дървен крайник. Той заслужава също известна премия, че продължава да извършва дълга си. В този случай вежливият отговор на: знаеш ли какъв брой се старая е: „ Да, всички се възхищаваме от твърдостта и добросъвестността ти. “

Втора степен: оповестяват на мъж, че е болен от язва, само че той го държи в загадка от жена си и от приятелите. Продължава да работи и да се тормози колкото и преди и един ден рухва, до момента в който е на работа. Когато викат жена му, тя незабавно получава посланието: „ Знаеш ли какъв брой се стараех. “ Сега тя би трябвало да го оцени по този начин, както в никакъв случай до момента, и да съжали за всички злобни думи и действия, които е споделила и направила в предишното. Накратко, в този момент тя би трябвало да го заобича, откакто всичките му предходни способи да я завоюва са били несполучливи. За страдание, нейните прояви на обвързаност и угриженост в този миг се дължат по-скоро на възприятие за виновност, в сравнение с любов. Дълбоко в себе си е наранена, тъй като той ползва нечестни хватки против нея и също така е спечелил нелоялно преимущество, като е мълчал за заболяването си. Накратко, една гривна с диаманти е доста по-честен инструмент за ухажване, в сравнение с перфориран корем. Тя има свободата да хвърли бижуто в лицето му, само че при съществуването на язвата не може да го изостави. Внезапният конфликт с тежко заболяване може да я накара да се почувства по-скоро хваната в капан, в сравнение с извоювана.

Тази игра постоянно се открива незабавно щом пациентът научи, че има евентуално прогресиращо страдалчество. Ако играе играта, доста евентуално е тъкмо в този миг да му хрумне целият проект, който може да бъде открит посредством деликатен психиатричен обзор на обстановката. Това, което се открива, е тайното зложелателство на Детето в него, че има такова оръжие, като злорадството му е скрито от загрижеността на Възрастния за практическите проблеми, които пораждат заболяването му.

Трета степен: още по-зловещо и злобно е неочакваното самоубийство без предупреждение, провокирано от тежко заболяване. Язвата се изражда в рак и един ден жена му, на която в никакъв случай не е казвал, че нещо не е наред, влиза в банята и намира брачна половинка си мъртъв на пода. В бележката задоволително ясно написа: „ Знаеш ли какъв брой се стараех. “ Ако нещо сходно се случи два пъти на една и съща жена, тя би трябвало да откри какво тъкмо играе.

Анализ: 

Теза: Не могат да ме командват.
Цел: Оправдание.
Роли: Непоколебим, Преследвач, Авторитет
Динамика: Анална бездейност.
Примери: (1) Обличане на дете. (2) Съпруг/а, напиращ/а за бракоразвод.
Социална парадигма: Възрастен-Възрастен.
Възрастен: Време е (да се облечеш) (да отидеш на психиатър).
Възрастен: Добре, ще опитам. 
Психологична парадигма: Родител-Дете.
Родител: Ще те накарам (да се облечеш) (да отидеш на психиатър).
Дете: Няма да стане. Ходове: (1) Предложение - Съпротива. (2) Натиск - Отстъпване. (3) Одобрение - Неуспех.
Печалби: (1) Вътрешна психична - независимост от възприятие за виновност заради експанзия. (2) Външна психична - отбягване на домашен отговорности. (3) Вътрешна обществена - Виж какъв брой се старах. (4) Външна обществена - същата. (5) Биологична - замяна на войнствени реплики. (6) Екзистенциална - безпомощен/а съм (невинен, почтена съм).

Избрано от: „ Игрите, които хората играят ”, Ерик Бърн, изд. „ ТрансКарго “, София, 2008 година
Картина: Echo and Narcissus (1627), by Nicolas Poussin; chinaoilpaintinggallery