Мъжът като украса ~ Станислав СТРАТИЕВ
За дамата като декорация, дето не дои крави, не се разболява, не бяга, но и заплата не получава. И мъжът…
Комшията си е купил гумена жена и Паскал мисли по въпроса.
Жената си има всичко, можеш и да преспиш с нея, и дори да ти приказва през това време, само че кравата не може да издои.
И печката не може да възпламени, да постави на прасетата, да насече дърва и да докара брашното от мелницата.
Комшията разправя, че можеш да си я правиш по усета – можеш мека, а можеш и по-твърда.
Само й пускаш малко повече въздух.
И по-гореща става.
Има си реотани.
– Това е един плюс – казва си обективно Паскал. – Каквото и да приказваме.
Той не е от хората, дето споделят на бялото черно.
Плюс е и това, дето не се разболява.
– Обаче – мисли си Паскал – в подмяна на това не получава заплата.
Ако съседът беше тука, щеше да му каже – то пък една заплата…
Съседа обаче го няма, бори се с гумената си жена, спуснал е всички завеси.
Събираше за кола, само че бензинът безценен, па и ги крадат, и предишния петък се яви с гумената жена.
Днеска е сряда, а той не е излизал на никое място.
Добичетата мучат гладни в обора и кучето се скъса да обикаля към стълбите, обаче резултат никакъв.
– Сигурно разучава схемата – казва си Паскал, – той още от учебно заведение не можеше да разчита схеми.
Обели още един панер царевица, само че мисълта му все в гумената жена.
На комшията дамите все му бягаха, три му избягаха до момента, гумената обаче не може.
Което е още един плюс.
– Паскале, какво се замисли над кочаните! – вика жена му откъм сайванта. – Айде носи тая царевица, че ще замръкнем!
– И не може да приказва – мисли си Паскал, – което е четвърти плюс.
През това време вратата на комшията проскърцва, комшията излиза зашеметен на стълбището, от главата му се подвига пара.
– Страшна работа, ти споделям, Паскале! – казва той на Паскал. – Досега не сме знаели какво е жена!…
– На добичетата обаче фураж не може да хвърли! – казва му Паскал. – И да омеси не може. За какво ти е такава жена?…
– Как защо?!?! – чуди се комшията. – Ти чуваш ли се какво приказваш?!?
– Кажи де! – казва му Паскал. – Аз се слушам, да те чуем тебе!…
– Ми за декорация! – казва му след зрял размисъл комшията. – И… нали ме разбираш?…
– За декорация е мъжът! – отсича Паскал. – А дамата би трябвало да си е жена!…
Из: Вавилонска хроника, Станислав Стратиев, ИК Жанет-45
Снимка: Станислав Стратиев, © Фотограф Георги Кьосев,
