За изцелението на вътрешните ни разделения с думите на юнгианския

За изцелението на вътрешните ни разделения с думите на юнгианския психоаналитик, професор по филантропични науки и логика на психиката доктор Джеймс Холис от книгата му „ Живот в зоната на преход “ (Изд. „ Кибеа “)

(„ Poem of the Soul – The Ideal “, 1854, Louis Janmot)

Порастването

Порастването значи да продължим да работим за излекуване на вътрешните си разделения, до момента в който не стартираме да служим предпочитано на това, което желае да влезе в света посредством нас.

Не е работа на егото да избира призванията. Избрала ни ги е нашата природа или пък божественото (което и пояснение да си изберете). На егото се пада да реши какво да прави във връзка с вътрешните желания. Разделението, което носим, е изтощително, мъчително, регресивно и е способно да сковава или да тласка към всевъзможни палиативни тактики. Въпреки всичко обаче у нас има нещо, което постоянно знае какво е вярно. Настоятелното му предпочитание да откри израз ни държи будни нощем, гложди ни от вътрешната страна в най-натоварените моменти или ни кара да завиждаме на другите, когато забележим в живота им нещо, което не сме въвели в своя. Ако в действителност живеем живота си допустимо най-добре и поемаме риск за най-важните за нас неща, непознатият живот в никакъв случай няма да разсейва или да буди злоба. Няма и да се поддаваме на подозрението в себе си. Просто ще сме прекомерно заети да си вършим работата, че да се разсейваме с сходни неща.

Изцелението е дело на природата. Но можем да подпомогнем процеса, като зачитаме това, което желае да се изрази посредством нас, даже заобикалящият ни свят да не го прави. Не си мислете, както постоянно сме правили като деца, че в случай че този гръмък свят надделее над нас, значи нещо не ни е наред. Той просто има по-голям брой гласове. По целия свят за нашето внимание, глас и духовна религия се надпреварват всевъзможни безумци. Ако в миналото ще сме правилни на личния си глас, то би трябвало да е в този момент, до момента в който към момента има време.

Ако изцелението е акт на природата, с който тя ни поддържа, призванието е зовът на душата. Каква ли е огромната картина и опциите, които пропадат, когато не въплъщаваме това, което желае да се изрази посредством нас?

Както е написал един влъхва от Близкия Изток, все едно сме били изпратени на тази земя със задача от царя и в случай че единствено се туткаме и забравим задачата си, обезсмисляме повода, заради която сме тук. Всеки от нас би трябвало да помни, че сме били изпратени с дара на нашата персона и в случай че не успеем да я въплътим в света, сме провалили своята задача.

Пред каквито и спънки да ни изправи животът – обществени, физически, умствени, духовни, – душата постоянно се стреми да си проправи път през тях, сходно на тревата, която прораства през излетия върху нея бетон. Работата по изцелението стартира посредством вслушване в желанието на душата за изложение. Спомнете си, че думата психотерапия означава да слушаш душата или да присъстваш с нея. Ето за какво работата, която вършим, с цел да се вслушаме в желанието на душата, се нарича изцеление.

Призивът за отговорност за нашето лично излекуване от дълго време е получил самопризнание. Един изключително ослепителен глас, изразяващ такова предпочитание за излекуване, идва още веднъж от XIX в.: гласът на Матю Арнолд в неговото стихотворение, наречено напълно уместно „ Погребаният живот “:

Но постоянно, по най-претъпканите улици в света;
само че постоянно, измежду врявата на раздора,
поражда неизразимо предпочитание
за познание за нашия заровен живот;
жадност да вложим огъня и неспокойната си мощ,
с цел да открием същинския си, автентичен курс;
блян да изследваме
тайната на това сърце,
което бие толкоз диво, толкоз надълбоко в нас –
да знаем от кое място идва и накъде отива животът ни.

Погребаният живот е погребан, само че към момента жив. За нас остава да рискуваме да го изтеглим в зоната на съзнанието и действителното прекарване. Не сме имали думата по въпроса по какъв начин и за какво сме се разделили със себе си, само че сигурно имаме думата по въпроса по какъв начин още веднъж да се съберем.

От: „ Живот в зоната на преход “, Д-р Джеймс Холис, изд. „ Кибеа “, 2021 година
Картина: „ Poem of the Soul – The Ideal “, 1854, Louis Janmot, en.wikipedia.org