Неизвестността е най-непоносимото от всички мъчения | Алфред дьо МЮСЕ
За Истината аз копнеех
и за приятелка я желах,
само че откакто я опознах,
бях към този момент погнусен от нея.
От „ Тъга ” (Tristesse, 1840, превод от френски Пенчо Симов)
Поет, романист, драматург, есеист, книжовен критик. Един от най-ярките представители на френския романтизъм е роден в знатна, само че бедна парижка фамилия. Алфред дьо Мюсе е наследник на книжовник, а опитите му да учи право и медицина не се увенчават с триумф. Творческите му желания овреме свиват гнездо в колежанския книжовен кръжок „ Сенакъл ”(1824), в който се изявява и младият Виктор Юго. Отдаден на писане, редакторска и преводаческа работа, през 1829 година Алфред дебютира с поетичния алманах с трагични поеми „ Приказки от Испания и Италия ”. Първият му огромен триумф идва със „ Спектакъл в едно кресло ” (1832) – алманах с пиеси в стихове, включващ „ Чашата и устните ”, „ За какво мечтаят девойките ” и незавършената повест „ Намуна ”. Великолепните му произведения „ С любовта смешка не трябва ” и „ Венецианска нощ ” са оповестени две години по-късно. През 1836 година разгласява автобиографичния си разказ „ Изповедта на едно дете на века ”. Алфред дьо Мюсе напуща сцената на живота едвам 46-годишен.
(1810 ~ 1857)
Помни!
Спомни си, когато Зората свенлива
разтваря пред Слънцето своя дворец;
спомни си, когато нощта безмълвна
мечтателно бди в среброзвезден венец.
Зове ли те наслада и твойта гръд тръпне,
сън в здрача вечерни ли ти шъпне —
чуй там, зад гори, равнини,
глас скришен по какъв начин безшумно звъни:
Помни!
Спомни си, когато ориста жестока
навеки един ни от различен раздели,
и дълго, в заточение, тъга дълбока
разкъсва сърцето, което боли, —
спомни мойта скръбна обич, мойто сетно елементарни!
Що значат разлъка и време, когато обич в нас пламти?
Додето в гърди ми сърцето звъни,
то ще ти споделя през всичките дни:
Помни!
Спомни си, когато под хладната пръст
в сън безконечен сърцето ще спи разломено;
Спомни си, когато съгледаш смутена
моя гроб, прикрит в треви и цветя околвръст.
Не ще те аз повече видя; само че мойта безсмъртна
душа отново ще бъде при тебе, незрима, безплътна.
Чуй, по какъв начин из далечни страни
глас скришен измежду мрака звъни;
Помни!
(Превод от френски Гео Милев, 1922)
Неизвестността е най-непоносимото от всички мъчения.
И най-хубавата госпожица не може да даде повече от това, което има; и най-преданият другар не може да премълчи повече от това, което не знае.
Нито едно възприятие не се ражда по този начин бързо, както антипатията.
Какво общо имаме с названията, формите или догмите на вярата? Всичко, което служи на положителното, е свещено за нас. Как смеем даже да се допираме до Бога?
Чашата ми може и да не е огромна, само че пия от моята си чаша.
Ако вярваш в злото, значи че си го правил.
Всички неприятни неща, които най-злият зложелател може да ви каже в очите, са нищо спрямо тези, които най-хубавите ви другари приказват зад тила ви.
Жената обича да й хвърлят прахуляк в очите и колкото повече хвърлят, толкоз по-силно тя отваря очите си, с цел да попадне в тях допустимо най-вече.
Ако дамата желае да откаже, споделя „ не “. Ако се впуска в пояснения, значи желае да я убедите.
Може двадесет години да се колебаеш, преди да направиш някоя стъпка, само че когато я направиш, към този момент не можеш да отстъпиш обратно.
На този свят има девойки, на които положителният им манталитет и чисто сърце не им разрешава да имат по двама любовника едновременно.
Във всеки незабравим стих на същинския стихотворец се съдържа два-три пъти повече, в сравнение с е казано – останалото би трябвало да си го добави самият четец.
Картина (заглавна): Portrait of Alfred de Musset by Charles Landelle, 1854 - commons.wikimedia.org
Изображения: Onlipix, Pia Gallo Gallery | Fine Old Master and Modern Prints and Drawings
