,fit(480:270))
„В сайтовете за запознанства съпругът ми е с добра работа и собствено жилище, а всъщност е шофьор и живее в моя апартамент“ По женски
Със брачна половинка ми сме дружно от 12 години и неотдавна се сблъсках с негова невярност. Подобно нещо се случи и в самото начало на брака ни. Имаше някакви мимолетни девойки за секс, след което той дълго молеше за амнистия и споделяше, че обича единствено мен. Аз му простих. Пет години по-късно се роди синът ни, който той доста обича.
Вкъщи имаме положителни връзки, няма кавги и кавги, той се старае за семейството… Но със секса нещата са комплицирани – и по този начин беше през цялото време. Когато се оженихме, цяла година въобще нямахме интимни контакти. Съпругът ми споделяше, че не желае. Аз обаче допускам, че и тогава е имало изневери, само че също така той имаше и проблеми с работата – половин година не можеше да си откри.
Съпругът ми няма специалност и висше обучение. Израснал е в село, надалеч от града, а на 24 години се мести в столицата без нищо. Четири години по-късно се запознахме. И по този начин, половин година беше без работа, след което стартира като таксиметров водач. Работеше доста и печелеше добре. След това стана персонален водач на държавен чиновник, където работи и до през днешния ден: заплатата е по-ниска, само че за сметка на това работата е публична и постоянна.
Но го гризе фактът, че е водач. Той е упорит човек и се срами даже от работата си. Знам, че влиза в уеб сайтове за запознанства под непознато име и споделя на дамите, че има добра работа, че е от София и живее в личен апартамент. В реалност живее в моя апартамент, а свое жилище няма на никое място.
От самото начало сексът при нас е в една и съща поза, когато той е откъм гърба. Не желае да опитва нищо друго. Оралните милувки са неразрешени: не може да ми прави и изрично се опълчва да му върша. Не знам какво става с тези девойки, само че една от тях му изпраща откровени фотоси – в това число със секс играчки. Имам възприятието, че има раздвояване на личността. Че аз съм брачна половинка и майка, че не може да ме скапва със секс и да демонстрира желанията си към мен. А там има други, с които може.
Говорих, плаках, само че той не може с мен. Струва ми се, че в случай че имаме секс, то е единствено тъй като би трябвало. А на мен ми е тъжно до сълзи, аз съм за секса. Не съм грозна, имам женствена фигура, нямам наднормено тегло, грижа се за себе си. Мъжете на улицата ми обръщат внимание. Вече не знам какво да върша. Искам да запазя връзката, само че в случай че не намеря повода за тази безразличност към мен в секса, нищо няма да се промени. Той ще продължава да ми изневерява.
Катерина, 39 години Основният въпрос, който си задавате – „ по какъв начин да намеря повода “ – в действителност сочи към най-важното. Причината не е във вас. Тя се крие в неговата непримирима вътрешна война със самия себе си. Докато той не успее да одобри личната си история не като мотив за позор, а като факт от живота си, заслужаващ почитание, той ще продължи да бяга.
Той се нуждае от продължителна психотерапия и най-много от осъзнаване на проблемите и откровено предпочитание да се оправи с тях.
Какво можете да извършите вие? Преместете фокуса от неговите изневери към рецесията във вашата двойка. Задайте си почтени въпроси за цената, която плащате, с цел да поддържате тази връзка.
Предложете му терапия. Разговорите и сълзите тук са безсилни. Той се нуждае от професионална помощ. Терапията за двойки може да се трансформира в несъмнено пространство, където да говорите не за изневерите, а за това, което стои зад тях: за срама, страха, възприятието за „ противоречие “, за неосъществените стремежи – както вашите, по този начин и неговите.
Пишете, че желаете секс и се грижите за себе си. Това е вашият запас. Вашата задача е да не позволявате неговата вътрешна война да разрушава вашата лична стойност и правото ви на непосредственост.
Катерина, вие желаете да запазите връзката. Но може да бъде непокътнато единствено това, което фактически съставлява връзка. В момента вие сте част от система, в която брачният партньор ви бяга от самия себе си. Важно е не да го преследвате, а дружно или поотделно да намерите храброст да се изправите пред действителността, от която той бяга. Снимки: Freepik
Вкъщи имаме положителни връзки, няма кавги и кавги, той се старае за семейството… Но със секса нещата са комплицирани – и по този начин беше през цялото време. Когато се оженихме, цяла година въобще нямахме интимни контакти. Съпругът ми споделяше, че не желае. Аз обаче допускам, че и тогава е имало изневери, само че също така той имаше и проблеми с работата – половин година не можеше да си откри.
Съпругът ми няма специалност и висше обучение. Израснал е в село, надалеч от града, а на 24 години се мести в столицата без нищо. Четири години по-късно се запознахме. И по този начин, половин година беше без работа, след което стартира като таксиметров водач. Работеше доста и печелеше добре. След това стана персонален водач на държавен чиновник, където работи и до през днешния ден: заплатата е по-ниска, само че за сметка на това работата е публична и постоянна.
Но го гризе фактът, че е водач. Той е упорит човек и се срами даже от работата си. Знам, че влиза в уеб сайтове за запознанства под непознато име и споделя на дамите, че има добра работа, че е от София и живее в личен апартамент. В реалност живее в моя апартамент, а свое жилище няма на никое място.
От самото начало сексът при нас е в една и съща поза, когато той е откъм гърба. Не желае да опитва нищо друго. Оралните милувки са неразрешени: не може да ми прави и изрично се опълчва да му върша. Не знам какво става с тези девойки, само че една от тях му изпраща откровени фотоси – в това число със секс играчки. Имам възприятието, че има раздвояване на личността. Че аз съм брачна половинка и майка, че не може да ме скапва със секс и да демонстрира желанията си към мен. А там има други, с които може.
Говорих, плаках, само че той не може с мен. Струва ми се, че в случай че имаме секс, то е единствено тъй като би трябвало. А на мен ми е тъжно до сълзи, аз съм за секса. Не съм грозна, имам женствена фигура, нямам наднормено тегло, грижа се за себе си. Мъжете на улицата ми обръщат внимание. Вече не знам какво да върша. Искам да запазя връзката, само че в случай че не намеря повода за тази безразличност към мен в секса, нищо няма да се промени. Той ще продължава да ми изневерява.
Катерина, 39 години Основният въпрос, който си задавате – „ по какъв начин да намеря повода “ – в действителност сочи към най-важното. Причината не е във вас. Тя се крие в неговата непримирима вътрешна война със самия себе си. Докато той не успее да одобри личната си история не като мотив за позор, а като факт от живота си, заслужаващ почитание, той ще продължи да бяга.
Той се нуждае от продължителна психотерапия и най-много от осъзнаване на проблемите и откровено предпочитание да се оправи с тях.
Какво можете да извършите вие? Преместете фокуса от неговите изневери към рецесията във вашата двойка. Задайте си почтени въпроси за цената, която плащате, с цел да поддържате тази връзка.
Предложете му терапия. Разговорите и сълзите тук са безсилни. Той се нуждае от професионална помощ. Терапията за двойки може да се трансформира в несъмнено пространство, където да говорите не за изневерите, а за това, което стои зад тях: за срама, страха, възприятието за „ противоречие “, за неосъществените стремежи – както вашите, по този начин и неговите.
Пишете, че желаете секс и се грижите за себе си. Това е вашият запас. Вашата задача е да не позволявате неговата вътрешна война да разрушава вашата лична стойност и правото ви на непосредственост.
Катерина, вие желаете да запазите връзката. Но може да бъде непокътнато единствено това, което фактически съставлява връзка. В момента вие сте част от система, в която брачният партньор ви бяга от самия себе си. Важно е не да го преследвате, а дружно или поотделно да намерите храброст да се изправите пред действителността, от която той бяга. Снимки: Freepik
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ