Не потискайте емоциите си“, Позволете си да се ядосвате“, Не

„ Не потискайте страстите си “, „ Позволете си да се ядосвате “, „ Не можете да потиснете възприятията си. Тези хрумвания са станали толкоз постоянно срещани, толкоз обсъждани и разнищвани, че мнозина са спрели да се питат - в действителност ли щастието зависи от това какъв брой свободно човек показва страстите си?

Да, само че не напълно

Проблемът е, че постоянно ние даже не разбираме какво претърпяваме. Можете да крещите мощно, да обвинявате другите, да се нахвърляте нападателно, тъй като вярвате, че това е тип почтеност и прочувствена независимост. Но това не значи, че човек в действителност се е свързал с претърпяното. Много по-често експанзията прикрива боязън, беззащитност, позор, самотност, отменяне или дълбока болежка.

И противоположното. Можете да мълчите, да не повишавате глас, да не създавате драми и все пак да сте изцяло наясно с възприятията си, да ги преживявате и да избирате по какъв начин да ги изразите.

Сдържаността не постоянно е зложелател на душeвността

В психоаналитичната традиция съществува концепцията за сдържането. Това е способността да издържате на вътрешно напрежение, без да унищожавате нито себе си, нито другия човек до вас. В последна сметка не всеки подтик изисква незабавни дейности. Ако човек се усеща сърдит, това не значи, че би трябвало незабавно да стартира да крещи на колегата си. Ако се появи злоба, това не значи безусловно разрушение на връзката. Ако желаете да избягате, не постоянно е належащо да се откажете незабавно.

Психическата зрялост не се демонстрира в неналичието на усеща или неконтролираното им изложение. Тя се демонстрира в способността да толерирате страстта, да разбирате смисъла ѝ и едвам по-късно да решавате какво да вършиме с нея.

Емоциите са езикът на несъзнаваното

Те оповестяват, че нещо значимо се случва вътре в нас. Но човек би трябвало да се научи да си превежда този език. Понякога човек показва яд с години, без да осъзнава, че през целия си живот се е опитвал да реализира обич. Някои са непрекъснато раздразнени от околните си, до момента в който в реалност скърбят за неосъществени упования. Други безпределно се сблъскват с началниците си, като неведнъж се озовават във взаимоотношения с вътрешната фигура на сериозен родител.

Следователно, самото изложение на усеща не прави човек по-щастлив. Ако вътрешният спор остане необяснен, страстите ще се връщат още веднъж и още веднъж, като една и съща непрочетена глава. Има и друга прекаленост - култът към искреността. Сякаш всичко, което чувстваш, би трябвало да бъде изразено пред другите. Но човешката душeвност е по-сложна Не всяко възприятие изисква неотложно изложение.

Някои усеща изискват размисъл. Други - печал. Трети - приемане. А някои въобще не принадлежат на сегашния миг, а на от дълго време отминалото детство.

Когато възрастен каже на колегата си: „ Просто почтено показвам страстите си “, това не значи, че е във връзка със себе си. Може би това е неговото уплашено вътрешно дете, което приказва, дете, което в миналото не е било чувано.

По-щастливи хора не са тези, които престават да се сдържат

По-щастливи хора са тези, които са се научили да разграничават вътрешните си положения. Тези, които са способни да виждат освен гнева си, само че и какво се крие зад него. Тези, които престават да бъдат пандизчии на личните си страсти и последователно се трансформират в основатели на вътрешния си живот.

Парадоксът е, че колкото по-дълбоко човек схваща себе си, толкоз по-малко е належащо да потвърждава нещо принудително на света. Истинската прочувствена независимост не е живот без вътрешни ограничавания. Това е способността да не се страхувате от възприятията си, да не бягате от тях, да не ставате техен пленник и да не държите другите виновни за съществуването си. Може би точно тази независимост се трансформира в една от най-надеждните основи за благополучие, написа b17.

Снимки: Magnific