За хората с малки деца като мен едно от най-важните

За хората с дребни деца като мен едно от най-важните качества на един ресторант, с изключение на обслужването и качеството на храната и напитките, е съществуването на детски ъгъл. За страдание, малко заведения влагат в задоволително пространство и занимания за деца, измежду тях -  „ Виктория ” на Черковна, за която съм писала. Сигурна съм, че главната причина е неналичието на задоволително място, само че истината е, че не сещам за заведение, в което са отделили кътче за дребните си постетители и което е останало празно.

Spaggo e eдин от заведенията за хранене, които освен оферират детски ъгъл, само че в които грижата и отношението към децата е превърнато във философия. Спаго е толкоз прочут с детските си занимални, че изключително през зимата се трансформира в съществена дестинация на доста родители, които желаят да хапнат с другари, само че не желаят или не могат да се разделят с децата си. В новия ресторант Spaggo, който се намира в мол Сердика, също има детски ъгъл и той, представете си, заема съвсем толкоз пространство, колкото и главния салон. В него има няколко какички, облечени с униформа и проявяващи неподправено отношение към дребните човечета. Има и детска кухня, в която децата могат да сготвят нещо на игра, както и масички, на които могат да хапнат нещо от същинската кухня на заведението. Още две значими неща – първо, в менюто участват оферти за деца – чорба, паста, ризото и пица доколкото се сещам, и второ – при нужда какичките са подготвени да нахранят детето ви. Прекрасно!

Иначе за ресторанта – не мога напълно да се абстрахирам от обстоятелството, че се намира в мол, макар че през зимата това е напряко разкош. Кухнята предлага относително общоприети ястия, от които опитахме запечени пилешки филенца с пресни картофи и гъби, които бяха учудващо вкусни, както и ризото, което беше малко бледничко на усет. Интериорът е ярък и топъл, нещо като рустик, в който съвсем всичко си е на мястото, с изключение на индустриалният таван.

Последно – сега, в който седнахме, на масата ни се появи мъж, който се показа като притежателя на ресторанта, общително се поинтересува по какъв начин сме и ни остави визитка. Персоналът беше угодлив, без да досажда, и като цяло новият Спаго се обрисува като прелестен вид за неделен следобед със фамилията. Излишно е да споделям, че места обаче мъчно ще си намерите.