Сезоните на любовта ~ Джон ГРЕЙ
За градината на любовта, която избуява напролет, постоянно изгаря под палещите лъчи на лятото, дава своите зрели плодове наесен и лекува болките си през зимата – препоръките на тънкия ценител на човешките връзки Джон Грей.
(The Lovers by John Atkinson Grimshaw (1836-1893)
Взаимоотношенията сред мъжа и дамата са като градина. Ако желаеме да цъфти, би трябвало да я поливаме постоянно. Да поставяме специфични грижи за нея, като отчитаме промяната на сезоните и непредсказуемите промени на времето. Да сеем нови семена и да почистваме плевелите. По същия метод, с цел да запазим жива магията на любовта, би трябвало да разберем кои са нейните сезони и да се грижим за специфичните й потребности.
Пролетта на любовта
Влюбването прилича на пролетта. Чувстваме се по този начин, като че ли постоянно ще бъдем щастливи. Не можем да си представим, че няма да обичаме колегата си. Това е времето на невинността. Любовта наподобява безконечна. Това е вълшебното време, когато всичко наподобява напълно и ни се отдава без всевъзможни старания. Нашият сътрудник, наподобява, ни подхожда идеално. Танцуваме дружно в красива естетика и благодарим на положителната орис.
Лятото на любовта
През лятото на нашата обич ние осъзнаваме, че сътрудникът ни не е толкоз идеален, колкото сме считали първоначално, и че би трябвало да работим върху взаимоотношенията ни. Не единствено осъзнаваме, че сътрудникът ни е от друга планета, само че и че той или тя е човешко създание, което позволява неточности и има дефекти.
Появяват се първите признаци на подтиснатост и разочарование; плевелите би трябвало да се изкоренят, а растенията да се полеят с още вода под горещото слънце. Става все по-трудно да дадем и да получим любовта, от конто се нуждаем. Откриваме, че не постоянно сме щастливи и не постоянно усещаме обич в сърцата си. Това не е нашата визия за любовта.
В такива моменти доста двойки изгубват вяра. Не желаят да работят върху взаимоотношенията си, защото неправилно чакат, че пролетта ще продължи през цялата година. Обвиняват сътрудниците си и се отхвърлят от връзката си с тях. Не осъзнават, че любовта не постоянно е лесна; от време на време са нужни доста старания под палещите лъчи на изгарящото слънце. През летния сезон на любовта би трябвало да се погрижим за потребностите на своя сътрудник и да желаеме да получим любовта, от която се нуждаем.Това не става автоматизирано.
Есента на любовта
Грижите, положени за градината през лятото, ни дават опция да пожънем резултатите от упорития си труд. Идва есен. Това е златно време — богато и признателно. Изпитваме по-зряла обич, която приема и схваща несъвършенствата на колегата, както и нашите лични. Това е време на признателност и шерване. След упоритата работа през лятото можем да се отпуснем и да се любуваме на любовта, която сме основали.
Зимата на любовта
Времето още веднъж се трансформира и идва зима. През студените безплодни зимни месеци цялата природа се затваря в себе си. Това е време за отмора, размисли и възобновяване. Време, когато изживяваме личната си неизлекувана болежка в сянката на личното ни „ аз “. Тогава капакът се повдига и освобождава накърнените ни усеща. Това е време на самотно израстване, когато би трябвало да се вгледаме повече в самите себе си, в сравнение с в сътрудниците си, с цел да намерим обич и задоволство. Това е изцелително време. Време, през което мъжете са в заспалост в „ пещерите “ си, а дамите потъват на дъното на своите „ кладенци “.
След като заобичаме и излекуваме себе си през тъмната зима на любовта, пролетта се завръща неизбежно. Отново изпитваме благословените усеща на вяра, обич и обилие от благоприятни условия. Благодарение на вътрешното си излекуване и душевни търсения по време на пътуването през зимата, ние още веднъж можем да отворим сърцата си и да почувстваме пролетта на любовта.
Не забравяйте сезоните на любовта. През пролетта постоянно е елементарно, само че през лятото би трябвало настойчиво да работите. През есента може да се почувствате прекомерно великодушни и задоволени, само че през зимата ще сте изчерпани. Познанията, които ще ви оказват помощ да преминете през лятото и да укрепите взаимоотношенията си, елементарно се не помнят. Любовта, която чувствате през есента, може елементарно да загубите през зимата.
През лятото на любовта, когато става все по-трудно и вие не получавате любовта, от която се нуждаете, може внезапно да забравите наученото в тази книга. В един момент то може изцяло да изчезне. Тогава стартирате да обвинявате колегата си и забравяте да се грижите за неговите потребности.
Когато навлезете в снежната пустота на зимата, може да изпитате възприятие на безизходност. Може да започнете да се самообвинявате и да забравите да обичате и да се грижите за себе си. Може да почнете да се съмнявате в себе си и в своя сътрудник. Да станете цинични и да сте склонни да се откажете от всичко. Всичко това е част от цикъла. Винаги е най-тъмно преди да се зазори.
От: „ Мъжете са от Марс, дамите - от Венера ”, изд. Хомо Футурус
Картина: The Lovers by John Atkinson Grimshaw (1836-1893), chinaoilpaintinggallery
