За физическите измерения на самотата в книгата Изкуството да обичаш

За физическите измерения на самотата в книгата „ Изкуството да обичаш себе си “ (Изд. Кибеа) на италианския режисьор, сценарист и дълготраен откривател на източната философия, надградил креативните си гении с впечатляващ опит като психолог и терапевт.

(Alone, 1896, by Henri de Toulouse Lautrec)

Рискът от самотата

Всеизвестен факт е, че човешките същества са обществени животни. В Древна Гърция наказвали отговорните в закононарушения против човечеството с остракизъм – отделяне на наказания от града и възбрана да се поддържа връзка с него. Изолираният от обществото злощастник бродел уединен далеко и най-често се разболявал и умирал. Гърците били наясно с тежестта на сходна присъда и с резултата от нея, въпреки и да не познавали аргументите.

Днес знаем, че самотата усилва съразмерно равнищата на стрес, заради което цялото тяло навлиза в положение, в което непрекъснато излъчва сигнал за паника. Усиленото произвеждане на хормони, провокирано от положението, и основаното напрежение в последна сметка отравят организма и предизвикат възпалителни процеси, сърдечносъдови затруднения, нарушавания в храносмилането и съня, заради което основават имунен стрес, а оттова понижават и отбраната против вируси и бактерии. Ситуация, в която не може да се живее дълго.

След като експериментирахме с спиране на физическия контакт с близките, с цел да избегнем болестта и заболяването, ще би трябвало да си дадем сметка, че ние не сме генетично програмирани да живеем разграничени едни от други.

Няма по какъв начин да чакаме с хилядолетия генетична разновидност, та да престане да ни изтезава неналичието на обятия – по тази причина ще би трябвало да намерим решение по какъв начин да съжителстваме с вируси и бактерии, защото физическият контакт не е просто пунктуация в граматиката на човешките връзки. Ефектът от него се разгръща с изключение на на духовно, по този начин и на биологично равнище и доближава до мозъка, като усъвършенства доста имунната реакция на организма към експанзията, идваща от околната среда.

Важно изследване, извършено в границите на 10 години върху 10 000 дами, лекувани и излекувани след диагноза рак на гърдата разкрива, че самотата усилва с 40% риска от рецидив, за разлика от случаите, в които е налице поддръжката на близки хора. Същото изследване изследва настрана пациентките с рецидив в интервала на наблюдаване и удостоверява, че неналичието на връзки и взаимоотношение с близки хора покачва риска от гибел с 60% при нарастване до 70% на други патологии, не безусловно свързани с рака.

В преклонна възраст самотата също играе решителна роля. Възрастните, които могат да разчитат на положително отношение в фамилията, връзки с деца и внуци и дейни другарства, се разболяват по-рядко и живеят по-дълго от самотно остаряващите. При дългогодишните двойки, имали щастието да се обичат и да остареят дружно, неведнъж гибелта на единия от двамата е последвана от гибелта на другия. Така се случи с актрисата Джулиета Мазина, надживяла брачна половинка си Федерико Фелини единствено с шест месеца. Толкова време измина и преди да почине Сандра Мондаини, откакто изгуби брачна половинка си Раймондо Вианело. В сходни случаи чувството за загуба и самотност наподобява основават имунодепресивно положение, което скоро довежда до болест и гибел.

И назад – скорошно изследване откри, че прегръдката – дадена или получена, съпроводена от откровено доброжелателно възприятие, подтиква хипоталамуса да отделя през хипофизата хормон, избран като хормон на щастието, а точно окситоцин. Той освен провокира приятни физически и умствени чувства, само че даже и ни прави по-умни.

Доказано е – в действителност, че с помощта на окситоцина, създаден от майчините грижи и милувки към новородените, се форсира развиването на значими зони в мозъка им. Вследствие на тези изследвания в родилните отделения от дълго време са въведени специфични масажни техники, прилагани от родителите, от профилиран личен състав и даже от доброволци, на прибързано родените бебета. Така на новороденото, изолирано в развъдник, се предава любов и убеденост и по този начин целият му организъм е впрегнат в по-бързо довеждане докрай на непълните етапи на развиване.

Така че, в случай че самотата не е плод на избор, първото деяние на любов към себе си е да преодолеем изолацията и да се опитаме да създадем връзки с други хора, които да ни дадат опция за шерване и общи прекарвания, страсти, усеща, като не подценяваме и физическия контакт, без значение дали ще са обятия, или ласки.

Макар и по медицински и обществени аргументи да се окажат нужни, наложената краткотрайна разлъка и фрапантното понижаване на физически контакти не трябва да траят дълго – не можем да се примирим да сме откъснати, без да се виждаме с никого, изключително когато стартираме да гледаме на близък като на зложелател и евентуален притежател на болест и гибел.

Виртуалните контакти не заместват физическите

Би било сериозна неточност да смесим човешките връзки, присъщи за нашия биологичен тип от хилядолетия, с онази съгласуваност и виртуална непосредственост, които намираме в интернет и в обществените мрежи. Те са симулатори на връзки и взаимоотношение, способни да излъжат мозъка, само че не задълго. В дълготраен проект неналичието на хормони, които ендокринната система създава единствено в наличие на действителен физически контакт – здрависване, прегръдка, целувка или полов акт, може да докара до имунодепресивно положение, сходно на провокираното от последна самотност.

Обичта и грижите, които да насочим на първо време към самите себе си, зависят и от осъзнатостта, че да обичаме себе си и другите, е деяние, което да правим в наш личен и наложителен интерес.

Следователно, за момента не трябва да забравяш да гледаш на другите като на запас, а не като на заплаха и когато събитията за теб и останалите са задоволително сигурни, в никакъв случай да не се отказваш от опцията да дариш или да получиш прегръдка. Би могла и да ти избави живота.

От: „ Изкуството да обичаш себе си “, Алберто Симоне, превод Вера Петрова, изд. „ Кибеа “, 2021 година
Картина: Alone, 1896, by Henri de Toulouse Lautrec; chinaoilpaintinggallery