За филма, обвинен у нас в липса на художественост и

...
За филма, обвинен у нас в липса на художественост и
Коментари Харесай

„Маргарит и Маргарита” ♥ Най-яркият спомен на режисьора Николай ВОЛЕВ

За кино лентата, упрекнат у нас в „ липса на живописност ” и провокирал сълзи и овации в Кан – споделено от режисьора Николай Волев в автобиографичната му книга „ Девствената продажница ” (Изд. „ Колибри ”)

Кой е най-яркият спомен от живота ти дотук?

Прожекцията на „ Маргарит и Маргарита “ на Филмовия фестивал в Кан през май 1990-а.

– И какво чак толкоз те впечатли?

– Претъпканият киносалон. Макар и прелестно, бях много сюрпризиран, тъй като мой филм до момента не беше показван на най-прочутия кинофестивал в света. В същото време мъчително съзнавах, че български филми попадаха от дъжд на вятър в полезрението на тукашните ценители на седмото изкуство, чийто усет бе образуван от всепризнати майстори като Фелини, Бунюел, Реноар, Трюфо, Годар, Антониони, Куросава, Форман, Вайда, Копола, Кустурица, Алмодовар... Публиката в Кан беше общоизвестна със своята придирчивост и аз се потях щедро в тъмнината на залата. Слава богу, до мен седеше операторът Радослав Спасов, който ми стискаше палци.

Още през цялото време на прожекцията почувствах, че феновете реагират тъкмо по този начин, както бих желал. Сякаш не ставаше дума за ориста на двама непокорни български младежи през последните години преди рухването на комунизма в Източна Европа, а за тестванията пред младите бунтари на всички места по света. Полека-лека смехът, провокиран от безобразията в учебното заведение и фамилния обичай на героите, прерасна в някакво властно възприятие, сграбчило хората в салона крепко за гърлото. Филмът свърши и музиката на Джордже Замфир отзвуча върху крайните надписи. Последва злокобна тишина. Запалиха светлините и аз забелязах, че всички седят като приковани към столовете. Тук-там прозвучаха плахи ръкопляскания и тогава, ненадейно и неудържимо, залата като че ли се взриви от аплодисменти. Радослав ме потупа по рамото – по едно и също време слисан, весел и леко жегнат от неподозирано възторжения банкет на моя филм.

Селекционерът на Quinzaine des réalisateurs Пиер-Анри Дьоло се появи иззад кулисите и стартира да ме търси с очи. Когато ме видя, той се спусна към мен, хвана ме за ръка и ме изведе на сцената. Сякаш по команда, публиката се изправи на крайници. Бях виждал да вършат това в чест на огромни творци – като израз на поклонение пред дарбата им. Стана ми чудно за какво и аз бях почетен със същото. Та нали у нас филмът беше упрекнат в „ липса на живописност “. Изведнъж си дадох сметка, че фестивалната аудитория в Кан беше оценила в цялостна мяра смелостта ми да опиша за едни от най-отблъскващите прояви на комунистическата власт в България надалеч преди да падне Берлинската стена, когато сходна смелост се наказваше сурово. В този миг Пиер-Анри ме подвигна на ръце и ръкоплясканията станаха двойно по-силни.

На идващия ден учреденият от Жан-Пол Сартр вестник „ Liberation “ – един от трите най-големи френски ежедневника, разгласява на първата си страница окуражителен отзвук за моя филм. Цялото прекарване ми се видя по-вълнуващо даже и от бягството ми в Англия през есента на 1968-а.

– Толкова елементарно ли се превъзнасяш от аплодисменти?

– Бях по-скоро поласкан от гробното смълчаване, преди да избухнат – като следващото доказателство за истинността на това съобразително изказване: „ Музиката не е в нотите, а в тишината посред им “. Преди „ Маргарит и Маргарита “ сходно влияние върху публиката бе имал и документалният ми филм „ Дом № 8 “. Някои фенове бяха дотолкоз потресени, че бягаха стремително след прожекцията. Една изключително сензитивна дама ми описа по какъв начин изтичала в парка, завила главата си с палтото и плакала, до момента в който ѝ олекне. Едва тогава проумях за какво Гогол е бил толкоз изтерзан от възторжения банкет на неговия „ Ревизор “. Той се е надявал всички в залата да бъдат ужасени, отвратени от героите на пиесата, само че вместо това хората викали „ отлично “ и „ ура “. Възхищавали се на удивителното му умеене да разкрива уродливостта на заобикалящата го действителност…

От „ Девствената продажница ”, Николай Волев, Поредица „ Амаркорд ” на Изд. „ Колибри ”, 2018

* Ирини Жамбонас и Христо Шопов в фрагменти от кино лентата „ Маргарит и Маргарита ”, 1989 година, режисьор Николай Волев - nikotheafilm.com

Източник: webstage.net


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР