За духовното възкресение на богатия селянин Бенони бар-Езер и християнската

...
За духовното възкресение на богатия селянин Бенони бар-Езер и християнската
Коментари Харесай

Злобата му бе станала хладнокръвна, защото бе решил да не прощава ♥ Бенони прокаженият

За духовното възкресение на богатия селяндур Бенони бар-Езер и християнската легена, разказана от Рачо СТОЯНОВ (1883-1951).

(1883 ~ 1951)

Бенони прокаженият (1941 г.)

В едно село, на два дни път северно от Ерусалим, живееше богатият селяндур Бенони бар-Езер. Неговата приветлива жена редеше чудесно дома му, а бе му родила и двама синове и три дъщери. Бенони бе благоверен, пазеше закона и въпреки че бе спестовен, услужваше със заеми на съселяните си. Тъй като бе раздал огромна част от парите си с рента по-ниска, в сравнение с вземаха лихварите в Ерусалим, той смяташе себе си за доста добър човек и даже за покровител.
След шумната и радостна женитба на първородния му наследник Елия, когато бе на върха на своето благоденствие, Бенони видя по тялото си бели петна. Повиканият духовник дефинира, че е болен от проказа. И след час на бунището в двора седеше Бенони бар-Езер, облечен във вретище, посипал главата си с пепел, удряше се с пестници по главата и викаше и ридаеше с думите на Йова: „ Да се провали денят, в който се родих, и нощта, в която рекоха: зачена се човек! ”.

След някое време дамата на Бенони и наследник му Елия, младоженецът, донесоха и сложиха пред клетника връхна дреха, сопа, торба с храна и дървен клопотар. Бенони даде последни директиви и потегли с покрита глава, като дрънкаше с клопотара и викаше с ужасяващ глас: „ Нечист! Нечист! ”. Минувачите бягаха стремително от него.

Той се настани в долината на прокажените, заобиколена със скали и цялостна със остарели, пусти гробници, които служеха за заслон на нещастниците. Отначало неговото обезсърчение бе толкоз мощно, че в случай че самоубийството не беше неразрешено от закона, той би разрушил главата си в скалите. Но малко по малко привикна, въпреки заболяването да напредваше и засягаше към този момент цялото му тяло.

Силно завързан към парцела си и дома си, той продължаваше да разпорежда от мястото на своето страдалчество, когато го посетеше някой от околните му. Но на втората година жена му се помина и в къщата му настана разкол. Първенецът му Елия онеправдаваше брата си и сестрите си и не водеше обективен живот. Той даже бе дал прошка някои дребни задължения на селяните без разрешението на татко си. Бенони бар-Езер бе налегнат от безпомощен яд срещу сина си. Той го проклинаше с немощна гняв и най-сетне реши, когато ще разделя парите, които благоразумно бе заровил в земята, каузи на Елия да подари на храма.

Тъкмо по това време на яд срещу сина му в долината на прокажените доближи мълвата за Назарянина. Тя изглеждаше невероятна. Че се явил някакъв нов преподавател, това не бе чудно: в Юдея ходеха доста учители. Но тоя лекувал заболели от всички заболявания единствено с една дума. Дори от дума нямало потребност, стигало да се допреш до полата на дрехата му, и към този момент ти се възвръщало здравето.

Един ден жена пристигна над долината да нагледа мъжа си и заяви, че на другия ден по прилежащия път ще мине чудният преподавател. Бенони бе един от първите, които се взеха решение да излязат да го причакат. Другите не пожелаха. Отчаянието бе ги по този начин сломило, че бяха се примирили и чакаха единствено гибелта. Но тия десетмина имаха още жизнеспособност в жилите си и вяра в сърцата си.

Наредени на едно сметище край пътя, те не чакаха дълго. Скоро видяха облак прахуляк, сякаш по пътя вървеше огромно стадо, а когато тълпата приближи, видяха и самия преподавател. Вървеше напред млад мъж, обут със сандали и облечен с дълга бяла дреха. Той пристъпяше добродушно и бе надълбоко умислен, та бе навел очи. Тълпата след него идеше с ням ромон от тихи гласове. Някои изтичваха напред, с цел да го погледнат, а след това, удовлетворени, отново оставаха обратно.

Когато той наближи толкоз, че можеше да ги чуе, десетмината прокажени, както бяха се наговорили, паднаха на колене, протегнаха ръце и завикаха с продрани гласове: „ Исусе, сине Давидов, смили се над нас! ”. Тълпата трепна сякаш я удариха с бич. „ Прокажени! Прокажени! ”- екнаха гласове на уплах и възмущение. Дръпнаха се обратно, събраха камъни и започнаха да хвърлят против прокажените. Напред остана единствено Иисус и дребна групичка от десетина индивида, вероятно негови близки възпитаници.

Иисус подвигна очи и погледна прокажените, които, все по този начин коленичили, продължаваха да викат. Той пристъпи няколко крачки към тях и тълпата спря да хвърля камъни. „ Какво желаете? ” – разнесе се спокоен, мил, само че явен глас. „ Господи, да се очистим! Да оздравеем! Исусе! Сине Давидов! Исусе, смили се над нас! ” - викаха нестройно прокажените. За няколко мига неговият взор се спря върху всяка от тези 10 двойки разплакани очи, цялостни с напрегната, буйна молба и вяра. „ Идете се покажете на свещеника ” – каза просто той и потегли отново по пътя си. Тълпата се юрна след него.

Това ли е всичко – гледаха се с неразбиране един различен прокажените. Бенони бе също по този начин отчаян и даже сърдит. Но до момента в който се гледаха по този начин, те започнаха да откриват в лицата на другарите си промени, които бързо настъпваха. Раните се затваряха, струпеите изчезваха и под тях се показваше чиста, свежа и здрава кожа. Как? Нима е допустимо? Нима е истина? Те се гледаха с възходяща радостна изненада, която скоро мина в буйно забавление, в скачане и рипане. Съблякоха дрипите си, оглеждаха се един различен и не можеха да се познаят: телата им се бяха очистили като тялото на сириеца Неемана, откакто се бе окъпал седем пъти в Йордан по съвет на оракул Елисея.

Бенони бар-Езер като другите свои осмина приятели хукна към родното си село.
Само един самарянин се завтече по пътя след отпътувалия преподавател, с цел да го настигне и да му благодари. Бенони бар-Езер не се сети за това. Първата му мисъл бе за парцела му, за дома му, за сина му.

А в дома му не го чакаше нищо радостно. Синът не бе към този момент кроткият и обуздан Елия. Отговаряше смело, пренебрежително, навикнал бе да заповядва и да разпорежда самичък след болестта на татко си и след гибелта на майка си. Още по-лошо бе, че бе спечелил с гощавки и дарове стареите на селото. Бенони не можеше да познае в този момент приятелите си, околните си родственици. Всички държаха страната на Елия. Освен това, види се, по козните на тоя нов Авесалом, на първородния му наследник Елия, в цялото село за Бенони ходеше мълва, че е бил неправдив и нечовечен към длъжниците си и че наследник му е същински доблестен човек. Бенони се сърдеше, караше се с приятелите и роднините си, укоряваше ги със мощни думи за измамата им, въобще се държеше по този начин, че напълно отчужди всички от себе си. И колкото повече се отчуждаваха от него приятелите и роднините му, толкоз повече се сърдеше той и толкоз по-нетърпим ставаше.

Най-после всекидневните свади с цялото село, а изключително със сина му, докараха Бенони до такова положение, че един ден той изгуби и последния излишък от здравомислие, причерня му пред очите, извади нож и погна сина си. Елия избяга на улицата, като викаше, че татко му е полудял и желае да го убие.
Хванаха Бенони бар-Езер и го затвориха в селския затвор: тъмна яма, цялостна с кал до колене, похлупена с дървен капак, отдето му спущаха храна. В тая яма Бенони се освести и се помъчи да укроти духа си, с цел да изобрети наказване за сина си и приятелите си. Злобата му бе станала в този момент невъзмутима, тъй като бе решил да не прости. Отмъщението трябваше да бъде ужасно. Беше по този начин надълбоко и ужасно засегнат, по този начин бе уязвена гордостта му, та каквото наказване да измисляше за тях – палеж, клюка, ликвидиране – всичко му се виждаше едва, с цел да го възмезди. Най-после, когато решението му бе взето, той се престори на обуздан и обуздан и изиска да го пуснат. Пуснаха го, тъй като наближаваше Пасхата.

През нощта той скрито изрови парите си, свърза ги в торба и потегли да търси Назарянина. Кроежът му бе елементарен и явен. Назарянинът, който можеше единствено с една дума да очисти 10 прокажени, бе оракул, по-голям от всички пророци, които бе имало в Израил. Бенони имаше безгранична религия в могъществото на парите. Ако тоя популярен оракул, комуто ще съобщи парите си, с цел да му се отблагодари за изцелението си, се съгласи да прокълне ония, които Бенони кълнеше с такова изтощение, тогава тия нещастници могат да получат това, от което го отърва Назарянинът – ще получат проказа. Какво по-страшно наказване?

Не прокле ли оракул Елисей личния си прислужник Геезий, та го хвана проказата, от която бе се очистил Нееман? Проказа, единствено проказа желаеше той на сина си и на приятелите си! Той трябваше да я измоли или да я купи от пророка!

Той потегли по мълвата, която следваше Назарянина, и дойде в Ерусалим. Нямаше потребност да разпитва: в устата на всички бе името му, тълпите се трупаха нататък, дето бе той. Бенони дойде на Голгота.

Безчовечна навалица се трупаше пред три кръста и ругаеше и плюеше против единия. С яките си селски плещи и гърди Бенони си проби път, излезе напред и видя, че разпнатият на междинния кръст е Исус. Нетърпелив, налегнат от своята болежка, която го правеше нечовечен, Бенони едвам не извика оная мисъл, която гореше душата му като огън: „ Вземи благосъстоянието ми като компенсация, само че прокълни със страшна клетва първородния ми наследник и приятелите ми! ”. Но в същото време Исус подвигна очи и промълви с явен глас: „ Отче, елементарни им, те не знаят какво вършат ”.

Думите на Бенони замряха в гърлото му. Сепна се, стори му се сякаш отдалече, от долината на прокажените, някой вика: „ Бенони! Бенони бар-Езер! Какво правиш ти? ”. Тогава сякаш за първи път се отвориха очите му, той видя и почувства покъртен ужаса на това, което ставаше пред него, видя Исуса кървясъл, с пробити ръце и нозе, отпуснат на кръста сред двама груби разбойници. Исуса, който го отърва от проказата и го избави от долината на отчаянието. Сърцето му се обърна ненадейно, торбата с парите натежа в ръката му като воденичен камък и той я изпусна на земята.

Паднал на колене, Бенони пропълзя до самия кръст, гдето бе разпнат Исус, и като впиваше разширените си от смут и неразбиране очи в кървавото лице на своя месия, зашепна: „ Исусе… Господи… защо… ”. Исус наведе очи и го погледна. Страдалческият му взор се впи в душата на Бенони и остана там вечно. Капка кръв се отрони от раната на дясната му ръка и падна върху челото на Бенони. Бенони бар-Езер изгуби схващане, а тълпата с пердах разграби парите му.

Опомни се извлечен надалече от кръстовете. Няколко души, на тип галилейски селяни, го пръскаха с вода, с цел да го свестят. Той позна сред тях неколцина от ония, които бяха покрай учителя при неговото изцерение.

На въпросите им кой е и за какво е пристигнал на това ужасно място с толкоз пари, които тълпата и стражите разграбили, той отговори:
– Аз бях Бенони бар-Езер. Вашият преподавател ме изцери от проказа. Сега не зная кой съм и какво съм. Зная единствено, че в гърдите ми се ражда една нова душа и че няма де да подслоня главата си.

Те се погледнаха безмълвно между тях, кимнаха с глави и един сподели:
– Тогава ела с нас.

Бенони бар-Езер потегли с учениците Христови, с цел да се научи по какъв начин да заживее нов живот.

* Публикувано в сп. „ Българска мисъл ”, 1941 г.; Литературен алманах „ Писатели-дряновци ” (Дряново, 1943 година, под ред. на Атанас Смирнов)
Снимка: Рачо Стоянов (1883-1951), Институт за литература – БАН; dictionarylit-bg.eu

Източник: webstage.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР