Повечето хора са функция на социалното огледало ♥ Стивън КОВИ
За силата на самоосъществяващите се пророчества и манталитета на изобилието, назаем от Стивън Кови и „ Седемте навика на високоефективните хора “ (Изд. Кибеа).
Вписване на другите в сюжети
Повечето хора са функционалност на общественото огледало. Те са предопределени от мненията, усещанията и парадигмите на хората към тях. Ние с вас, бидейки взаимозависими хора, изхождаме от парадигма, която с изключение на всичко друго включва и обстоятелството, че сме част от общественото огледало.
Ние сме в положение да изберем по какъв начин да отразим другите, дали да запазим облика им явен и неизкривен. Ние сме тези, които можем да затвърдим самодейната им природа, да се отнасяме с тях като с виновни хора, да ги дефинираме чрез общуването като кардинално насочени, ценностно обусловени, самостоятелни и стойностни персони. И в случай че притежаваме Манталитета на Изобилието, знаем, че да дадем позитивно отражение на другите в огледалото, не значи да затъмним личния си облик в него. Напротив, това усилва опциите ни за ефикасна взаимовръзка с самодейните хора.
Навярно ви се е случвало, когато сте били обзети от подозрения, някой в профил да ви поддържа с вярата си във вашите благоприятни условия. Оказало ли е влияние върху живота ви това установяване?
Какво би станало, в случай че сте човек, който утвърждава близките? Когато общественото огледало ги наставлява да се примирят с лъкатушещата пътека, вие ги вдъхновявате да поемат различен път просто тъй като им вярвате. Вие ги слушате с емпатия. Не ги освобождавате от отговорност, а ги окуражавате да бъдат самодейни.
Сигурно сте гледали мюзикъла „ Човекът от Ла Манча ". Той споделя историята на един феодален рицар, който среща улична жена, продажница. Тя била одобрена в своя поминък и методът й на живот бил еднопосочно общопризнат от всички. Но рицарят съзира в нея нещо друго, нещо примамливо и прелестно. Той открива в нея добродетелта и я утвърждава още веднъж и още веднъж. Назовава я с ново име - Дулсинея, име обвързвано с нова парадигма. Отначало тя се опълчва - старите сюжети си споделят думата. За нея той е просто един мечтател, който не заслужава внимание. Но рицарят е настойчив. Продължавайки да прави своите депозити от безусловна обич, той последователно смъква бронята й, допира се до същинската й природа и капацитета й. И тя стартира да откликва. Лека-полека трансформира метода си на живот. За учудване на всички към нея тя има вяра в новия си живот и работи от позицията на новата парадигма. По-късно, когато остарялата парадигма я повлича още веднъж, рицарят я извиква на смъртното си ложе, изпява й красивата ария „ Невъзможната фантазия “, поглежда я в очите и прошепва: „ Не забравяй, ти си Дулсинея “.
Една от класическите истории, разкриващи силата на самоосъществяващите се пророчества, е историята за един неправилно програмиран компютър в Англия. Била въведена информация, която заради неточност гласяла, че един клас „ умни “ деца са по-бавноразвиващи се и назад - хипотетичният клас с по-бавноразвиващи се деца бил избран като „ доста перспективен “. Докладът от компютъра бил основният аршин, съгласно който учителите определили парадигмите си и методите си на работа с учениците при започване на годината. Пет месеца по-късно, когато администрацията разкрила позволената неточност, решила, без да уведоми никого за станалото, още веднъж да подложи учениците на изпит. Резултатите били смайващи. „ Умните “ деца внезапно снижили резултатите си на теста за просветеност. Учителите се отнасяли с тях като умствено лимитирани, несхватливи и сложни за образование и учителските парадигми се трансформирали в самоосъществяващи се предсказания.
За сметка на това по-бавноразвиващите се деца повишили резултатите си. Учителите ги възприемали като умни и схватливи и те надлежно оправдали вложените от страна на учителите сила, оптимизъм и религия.
Учителите били запитани какво е било ситуацията в първите седмици на периода. „ В началото методите ни не бяха доста удачни - отвърнали те. - Затова ние последователно ги променихме. “ Съгласно информацията те изхождали от предпоставката, че работят с надарени деца. И в случай че нещата не вървели, това означавало, че казусът е в методите. И по тази причина ги трансформирали. Очевидно, в тази ситуация учителите били самодейни и работели в своя Кръг на Влияние. Ето по какъв начин неспособността за учене се оказва липса на учителска еластичност.
Какъв облик на близките отразяваме и какво въздействие върху живота им оказва това?
В положение сме да влагаме толкоз доста в Емоционалните Банкови Сметки! Колкото по-пълно успеем да забележим неизползвания капацитет на хората, толкоз повече можем да използваме въображението, а не спомените си, когато поддържаме връзка със брачната половинка, децата или сътрудниците си. Ще бъдем в положение да престанем да слагаме етикети на всичко и на всички и ще можем да ги виждаме в нова светлина всякога, когато сме дружно. Ще бъдем в положение да им помогнем да станат самостоятелни и приключени персони, способни на богати, дълбоки и продуктивни взаимоотношения с близките.
Гьоте е споделил: „ Да се отнесете към даден човек съгласно това, което демонстрира сега той ще си остане подобен, какъвто е в този момент. Отнесете ли се към него съгласно това, което той може и би трябвало да бъде, той ще стане подобен, какъвто може и би трябвало да бъде. “
От: „ Седемте навика на високоефективните хора “, Стивън Кови, изд. „ Кибеа “, 2010 година
Снимка: Prof. Stephen Covey; goodreads
