Преподавателската и научна работа на британския историк и писател Мерсия

Преподавателската и научна работа на английския историк и публицист Мерсия Макдермот е тясно обвързвана с България, където живее 27 години. Първото й посещаване у нас е през 1948 година, от 1958 до 1973 година тя е почетен президент на българо-английското културно сдружение за приятелско съдействие, чието седалище е в Лондон. От 1963 до 1964 година и от 1973 до 1979 година Макдермот преподава британски език в София, а през идващите 10 години история в СУ „ Св. Климент Охридски “. През 1967 година книгата й „ Апостолът на свободата “ е оповестена от авторитетното лондонско издателство „ Джордж Алън енд Ъндин “ на британски език. От 1970-та, когато е първото издание на български език, до през днешния ден „ Апостолът на свободата “ е преиздавана няколко пъти в превод на Иван Градинаров. „ За мен Левски не е персона, позната от най-ранните ми години, а ненадейно признание, ослепяваща светлина, която внезапно озари живота ми. Левски не е поетична небивалица - той е жив човек от плът и кръв. Малко са народите, които имат такива герои. “, споделя писателката, която през април ще навърши 96 години. Тя е задграничен член на Българска академия на науките от 1987 година и лекар хонорис идея на Софийския университет от 2007 година Автор е на книгите: „ A History of Bulgaria 1392-1885 “ (1962), „ Свобода или гибел. Биография на Гоце Делчев “ – на британски и български език (1978, 1979, 1980), „ За независимост и съвършенство. Биография на Яне Сандански “ (1987), „ Български национални традиции “ – на британски език (1998). 

Апостолът на свободата 

„ Чисто националният мъж дава всичко, па и себе си в жертва “ ~ Васил ЛЕВСКИ 

Още приживе Левски става легенда. Турците го назовават джин гиби – дух – хвъркат дух на нощта, който безпокоял империята и изчезвал безследно, щом посегнели да го уловят. И българите му дават свое име, което да изрази какво е представлявал той за тях: нарекли го Апостолът на свободата.

Тази вдъхновяваща купа дадена му от незнайни сътворители на песни и балади, му подхожда най-добре. Той бил живото олицетворение на националните очаквания, изпратен като че ли да „ даде хубост вместо пепел, елей на забавление вместо рев “ (цитат от библията, „ Исая “). Той превзема мислите и въображението на народа си, както никой преди или след него. Най-често използуваните прилагателни за характерност както тогава, по този начин и в този момент, са свързани с понятията за непорочност и светлина. Той навлиза в нощта на националните страдания – лъчезарен и сгряващ като слънце, витален и възпламеняващ като огън.

Образът на свободата надали би имал по-сполучливо въплъщение от този радостен, цялостен с живот млад въстаник с „ мускули на спортист и очи на вълшебник “ (описание на Левски от Ст. Заимов). Той имал всичко най-присъщо за един воин от вълшебните приказки: младост, външна хубост, сексапил, храброст, целенасоченост и една привидна дарба да минава незасегнат през самата паст на гибелта. Той съчетавал простотата на дете и властта на един избавител в едно свръхестествено единение, което внушавало доверие и принуждавало към смиреност.

Мнозина са гледали на него като на светец и виждали в неговото бездомие, в неговия аскетизъм и в отхвърли му да отдаде каквато и да било парченце от живота си единствено за себе си, същински белег на святост. Най-силно усещане правели очите му. Техният объркващ искра може да милва, да възпламенява или да изгаря, малко на брой можели да устоят целия огън на неговия взор. Той създавал у хората неуместното възприятие, че гледа разголените им души, и това ги принуждавало към безстрастна изповед, да претеглят на везните персоналните си егоистични ползи с тежестта на националното злощастие. Където и да отидел, той като че ли излъчвал невидими лъчи, които запалвали сърцата на заобикалящите го, с цел да продължат те започнатото дело до неговото наново завръщане.

Много от съвременниците му свидетелствуват за силата на неговата персона и завладяващите му качества. Според Каравелов, „ тоя човек умее освен да научи елементарния народ на разум и разсъдък, само че и да накара да го обичат и слушат... той мири ония братия, които се карат за бащината си рогозка, той мири мъжете с дамите им, той лечи децата от тресчица, и от „ сърце “, дава им кинина и някакви си капчици, той оказва помощ на дамите да сготвят вечеря (чисти пилетата, чисти ориз, пържи яйца и други такива) “.

…И въпреки всичко силата на неговото омагьосване би била много краткотрайна, в случай че не е един доста значим фактор: Левски не е самотна подранила лястовица, а същността на своето време. Той е олицетворение на най-хубавото у своя народ и на всичко най-възвишено в неговите копнения; той приказва на своя народ това, което хората желаят да слушат, и им сочи отговора на времето. Сам той доста добре е съзнавал взаимоотношението сред народ и политически условия, диалектическия развой, по който хората са по едно и също време творение на едно време и зидари на ново време. „ Ние сме във времето и времето е у нас, то нас обръща и ние него обръщаме “, написа той на Панайот Хитов. Това схващане за принадлежност към историята придава една съвършена естетика на неговия живот, който минава в стълкновения и бойни паники, тъй че въпреки пътят му да е брулен от нестихващи стихии, той сякаш не трепва от нищо, спокоен, невъзмутим.

И тъкмо тази естетика на неговия темперамент, а не някакво настрана качество, го основава като подобен несравним революционен водач. Тайната на неговия триумф се крие във обстоятелството, че всяко от неговите качества било тъкмо уравновесено с друго, видимо противоположно, само че в действителност допълващо първото. Бил е фантастично самоуверен и все пак в никакъв случай припрян, постоянно е знаел по кое време да избяга: рядко невъзмутим и въпреки всичко топъл и сърдечен в връзките си с хората; закален като стомана от несгодите и заплахите на своя живот, без да загрубее или да загуби присъщата си човечност. Той съчетава неотстъпчивост на характера с гальовен лиризъм, който прави не по-малко усещане от изумителната му храброст. Неговият радостен манталитет и жадност за живот съжителствуват с доброволното му мъжество и готовността му да одобри една ранна и жестока гибел. Той е роден лидер, със схващане за своята историческа роля и в същото време непретенциозен, без персонални упоритости. Той в никакъв случай не слага себе си над закона на организацията като цяло. Той е професионален бунтовник, човек, чийто живот е отдаден на задачата да отърси другите от страха и бездействието, на задачата да провежда въоръжено въстание. И въпреки всичко наред с неотложността на делото той има това, което е липсвало у множеството негови съвременници – самообладание, умеене да се изчаква и силата да противостои на изкушението за прибързани дейности. Той е удобен, с схващане както по въпроси от всекидневието, по този начин също и по комплицираните проблеми, свързани с организирането на целия народ за гражданска война. И до момента в който краката му стъпват крепко на земята, очите му са отправени към звездите – той е кадърен да разбуди и най-бездушния, сраснал се със земята селяндур и да разпали огън в най-затъпелите и страхливи души.

Това изискано комбиниране от стоманена неотстъпчивост и сензитивност, от пламък и лед, от безпощадност и състрадателност, от горделивост и примирение, от религия и липса на илюзии основава един темперамент с невероятна симетричност. Не инцидентно хората свързват облика му с визията за светлина, вместо да разказват характера му с по-определени прилагателни. Действителната трудност на неговия темперамент е прикрита от общата му естетика, която припомня хармонията на диаманта, където никоя от обособените стени не изпъква над другата, а цветните отражения на всяка една се сливат в кристалния искра на цялото.

Не е чудно, че Левски по този начин бързо се трансформира в легенда. За един народ, който всеки ден основава песни за действителни и мислени герои, Левски се оказва безусловно допустим водач. Навсякъде мечтан посетител, посрещан топло и благоговейно – това е повече от премия за заплахите и несгодите по пътя. Но, въпреки това, доверието на хората тежало върху плещите му като в допълнение задължение към неговата самота. Той постоянно е водил живот на отшелник и макар своята именита храброст и съобразителност си остава същият – срамежлив и сензитивен юноша, който рядко показва възприятията си и самичък се бори с персоналните си проблеми. А напрежението и тежестта, които е трябвало да понася, били надалеч по-големи от естествените, само че негов дълг било без значение от желанието му да прикрива възприятията си и да не дава тип, че му е тежко. Други биха могли да се разнежен и потърсят успокоение от другари, само че той е Апостолът, въплъщение на вярата и силата: колкото и изтощен или кахърен да е, неговата самоналожена задача е да въодушевява и да води. Ден след ден той раздава от своята религия, от своята плам, от своята наслада на всеки, с който се срещне, само че огорченията, тъгата и неприятностите му остават грижливо забулени за очите на близките.

Учудващата му нравствена мощ и физическа сила му разрешават да понася леко своето задължение. Хората виждали единствено пламъка в очите му и усмивката на устните му, само че надали са забелязвали постоянно явяващата се бледина върху лицето му. И фактически, неговото задължение напълно не било леко. С напредъка на организационната работа той бива изправен пред безбройни, непрестанно зараждащи проблеми и е трябвало да се бори на няколко фронта по едно и също време. Опасността от турската полиция, въпреки и непрестанен източник на умствено напрежение, била вероятно най-малката от всичките му грижи. Далеч пo-трудна е била битката със страха и робския нрав, които пречели на болшинството от народа да се посвети всецяло на интензивно присъединяване в делото, имащо всеобща морална поддръжка. Не по-малко мъчно било да се убедят старите войводи в нуждата от нов метод на работа и да се накара емиграцията да преглътне своята самонадеяност, като одобри концепцията, че епицентърът на революцията е в самата България.

Из: „ Апостолът на свободата “, Мерсия Макдермот, изд. „ Труд “, 2018 г. 
* Портрет на Васил Левски - Национален музей „ Васил Левски “ Карлово