За добродетелите и пороците Прочее, трябва да се знае, че

Корени на всички страсти са любов към удоволствието, любов към славата, любов към парите ╫ Св. Йоан ДАМАСКИН

За добродетелите и пороците

Прочее, би трябвало да се знае, че човек, бидейки лицемерен формиран от душа и тяло, има и двойствени чувства и надлежно техните добродетели; като пет са душевните и пет телесните. А душевните усещания, които езическите философи ги назовават благоприятни условия, са следните: разсъдък, мисъл, мнение, визия и чувство. Телесните пък са: зрение, подушване, слух, усет и усещане. Откъдето двойни са и техните добродетели, двойни и пороците. Така че е нужно всеки човек да знае ясно какъв брой са душевните пристрастености и какви са телесните.

За душевните добродетели споделяме, че съществуват четири най-извисени, които са следните: геройство, разумност, здравомислие и правдивост, и от тях се пораждат душевни те добродетели: религия, вяра, обич, молитва, примирение, благост, дълготърпение, издръжливост на несгоди, добрина, негневливост, божествено знание, безстрастие, елементарност, безчувственост, непритворство, несуетност, невисокомерност, независтливост, безхитрие, несребролюбие, съчувствие, състрадание, дарителство, дръзновение, безпечалие, разкайване, достопочтеност, страх, предпочитание за бъдни добрини, блян към царството Божие, въжделение да бъдем осиновен и (от Бога).

Телесните добродетели са следните (или по-скоро средствата на добродетелите), получаващи се в познание и от Бога, водещи индивида вън от всяко лукавство и ласкателство, в напредъка на смирението, и към безстрастие. И това са: самоограничение, пост, жадуване, будуване, нощно стоене, непрекъснато коленичене, немиене, еднодрешие, ястие на сухоежбина, нищожно ястие, бързо ястие, пиянство на вода, а не на вино, лежане на постелка на земята, беднотия, безимотие, безстопанственост, некокетничене, несамолюбивост, усамотение, успокоение, седене у дома, оскъдица, самодостатъчност, безмълвие, извършване на дело със личните ръце и всякаква търпимост на зло, упражнение на тялото, всички от които са точно най-нужни и потребни, в случай, че тялото е крепко и когато е обезпокоявано от скотски пристрастености. А в случай че боледува и е оживяло с Божия помощ от тях, не са толкоз нужни, защото светото примирение и молитва изпълват всичко.

Длъжни сме впрочем да кажем и за душевните, и за телесните пристрастености. А душевните пристрастености са тези: давност, незнание, от тези точно пристрастености окото на душата, т.е. мозъкът, засенчен, се ръководи от всички пристрастености, каквито са тези: безбожие, погрешно мнение, т.е. всяка разкол, злословие, яд, гняв, жлъчност, несдържаност, човеконенавист, отмъстителност, клеветничество, осъдителство, безразсъдно отчаяние, боязън, страх, заядливост, ревнивост, злоба, празнодумство, възгордяване, лукавство, неистина, обезверение, предпочитание за повече, предпочитание за материални придобивки, користолюбие, обвързаност към земни неща, безразличие, свидливост, непризнателност, бърборене, пустославие, преднамереност, намусеност, фукане, славолюбие, усърдие да се харесаш на хората, шарлатанство, дебелоочие, безмилостност, хвалебствие, неестественост, присмиване, двуедушие, привикване с греховете на буйната част (на душата) и непрестанно занимаване с тях, лутане на мислите, обич към себе си родителка на всички злини; и коренът на всяко зло е сребролюбието, и проклетия и поквареност.

А телесните пристрастености са: алчност, охота, лукс, пиянство, скришно ястие, всякаква пристрастеност към удоволствия, блудничество, прелюбодейство, неукротимост, нравствена нечистота, блудничество, покваряване на деца, скотоложство, зли стремежи и всички противоестествени и срамотни пристрастености, кражба, обиране на светини, злодейство, ликвидиране, телесно разпределяне и приятност от щенията на плътта (когато тялото е по-здраво), гадателства, вълшебства, заклинания, птицегадателства, клеветничество, флиртуване, гласене с обеци, празни приказки, декорации, масаж на лицата, неоправдателно бездействие, лутане на мислите, хазарт, привързаност и корист със всемирски удоволствия, живот поради тялото, който затлъстява мозъка и го прави земен и скотски, и в никакъв случай не разрешава да се издигне към Бога и към рационализиране на добродетелите.

Корени на всички пристрастености и както някой би казал буйства са обич към удоволствието, обич към славата, обич към парите, от които се ражда всяко зло. Но не съгрешава човек в никакъв грях, в случай че преди този момент, както споделя най-мъдрият сред аскетите Марк, не са го надделели и подчинили тези могъщи гиганти; точно: забравяне, безгрижие и незнание. Тях ги поражда наслаждение и разпределяне, това да обичаш популярност измежду людете, подмазване. А примитивен извършител на всички тези и в качеството на най-зла майка, както се сподели към този момент, е самолюбието, или неразумна обич към тялото и мощната възбуденост, тъй като прахосване и освобождение на разсъдъка по смешки и срамнодумства са гостоприемници на доста несгоди и падения, като волнодумството и смеха.

Освен всичко това, би трябвало да се схваща какъв брой разнозначна и разновидна е буйната обич към удоволствия и че доста удоволствия мамят душата, когато не е трезва по Бога, не се държи от боязън Божи и от обич Христова, заета от труд върху добродетелите. Именно тъй като хиляди удоволствия се носят, като теглят очите на душата към себе си: тези са [удоволствия] на телата, на парите, на разкоша, на славата, на безгрижието, на гнева, на публичното състояние, сребролюбието, излишеството. И в измамността наподобяват с тип блестящ и угоден; способни са да привлекат тези, които гледат с респект такива неща и не обичат изключително добродетелта, и не устоят нейната неотстъпчивост. Всяка връзка с нещо земно и пристрастието към нещо от материалните неща провокира неефикасно и [дори] нездравословно наслаждение и приятност на пристрастения. Страстното либидо на душата у него демонстрира по какъв начин поради това (той), подтиснат заради отнемане от възжелаваното, се подмята на яд, гняв, горест и отмъстителност.

Но в случай че чрез пристрастието и от малко малко одобрен табиет, наподобява, че незабелязано и нелечимо човек се носи чак до края на неразумното користолюбие, което приготвя хванатия посредством скритото в себе си наслаждение. Защото, както се сподели по-рано, удоволствието, провокирано от предпочитание е разнообразно; и то освен с блудничество и с друга телесна приятност се възпълва, само че и с останалите пристрастености. Следователно да си умен не е единствено това да се въздържаш от блудничество и подстомашни удоволствия, само че и да бъдеш вън от останалите удоволствия. Поради тях обичащият парите, среброто и разкоша е ненаситен. Също както оня обича тялото, по този начин този парите. Но този е по-ненаситен, доколкото няма такава мощ от природата, която да го отблъсне.

Така че ние би трябвало ясно да разберем, че любовта към удоволствията не се заключава единствено в разхайтеност и приятност на телата, само че и във всеки метод и дело по персонален избор на душата поради користолюбие. Но с цел да се разбере по-ясно още за пристрастеностите съгласно тримерието на душата, взехме решение следното накратко да изложим.

За триделността на душата

Душата се разделя на три: рационална, чувствена и нагонова. Отразумната греховете са следните: обезверение, разкол, безразсъдство, клеветничество, непризнателност, и утвърждение на телесните грехове, които се пораждат от буйния дял (на душата). Лечението на тези несгоди е непоколебимата религия в Бога, истинните и твърди и православни догмати на благочестието, непрестанна грижа за помислите на духа, чиста и непрестанна молитва, както и причастяване пред Бога.

За чувствената

На чувствения дял греховете са следните: безволие, ненавист, безсърдечие, отмъстителност, злоба и ликвидиране, непрекъсната грижа за такива неща. Лечението и лечението на тези е великодушие, обич и добрина.

За нагоновата

На нагоновия дял греховете са следните: чревоугодие, алчност, щедро пиянство на вино, блудничество, прелюбодейство, нечистота, неукротимост, обич към парите, пристрастеност към празна популярност, и към злато и благосъстояние, и към скотски удоволствия. Тяхното лекуване е: пост, самоограничение, дълготърпение на несгоди, нестежание, разпределяне на персоналните средства на бедните, блян към тези бъдещи безсмъртни богатства, търсене на царството Божие и откровено предпочитание за осиновяване от Бога.

Нужно е да напишем нещо и за преценката на помислите, родени от пристрастеност, посредством които се прави всеки грях.

Осем са всички намерения, обхващащи злото: умисъл на чревоугодие, този на блудничество, на скъперничество, яд, горест, немарливост, пустославие, надменност.

Превод от старогръцки Светослав РИБОЛОВ