За детето ви светът е непознато място, а вие сте

За детето ви светът е непознато място, а вие сте единственият му източник на информация. Малчуганът се пробва да откри смисъла на всичко, което вижда. Не мислете, че единствено огромните деца задават въпроси. Изненадващите питания ще дойдат още щом детето проговори. Да си хлапак е като да си възрастен в изцяло непозната страна – всичко ти се коства непознато. Обикновено 2-годишните стартират въпроса си с “Какво”. По този метод те обогатяват речника и познанията си за света. Постоянно ще чувате “Какво е това?”... Отговаряйте изчерпателно, с цел да може мъничето да получава колкото може повече информация за света в близост.

С повишаването на възрастта обаче, въпросите стават доста по-сложни и даже неуместни.

Децата към този момент виждат физическите разлики сред девойките и момчетата и ще стартират да се интересуват на какво се дължат те. Започват да любопитстват от къде се появяват бебетата и още ред други неща.

Истината е, че подрастващите нямат нужда от доста подробна информация за сексуалността, в случай че стартираме доста да обясняваме, те ще гледат с недоумение и ще не престават да задават още неуместни въпроси. Но не трябва и да бягаме от неуместните въпроси, да прехвърляме тематиката на диалог и да се тормозим да отговорим на детето. Добре е да отговаряме простичко и обикновено с точни и ясни пояснения без да увъртаме.

Опитайте се да не изглеждате неспокойни или смутени, отговаряйте с подготвеност на въпросите. Щом детето пита, значи има потребност да разбере, значи е време да му се изясни част от истината в позитивен аспект. Не е нужно да се караме на детето и да му внушаваме позор от въпросите си, а да задоволим любознанието му с достоверна, само че не цялостна информация.

Много е значимо да създадем атмосфера на доверие още до момента в който децата са дребни, по този начин ще ги предразположим умерено да задават въпроси през идните години, когато действително ще се нуждаят от информация на тази тематика.



Така, че не неуместните въпроси, би трябвало да тревожат родителите, а неналичието на такива. Ако ви се случи да не знаете отговора, признавайте си. Не е срамно да кажете на детето, че не сте академик, а елементарен човек. Добавете, че ще прочетете по въпроса и ще го осведомите.

Не забравяйте, че връзката с вашите деца е едно от най-важните неща, изключително в пубертета, когато те са най-крехки и уязвими и се нуждаят най-вече от поддръжката на фамилията. Затова разговаряйте с тях.
Спомнете си какво ви е интересувало, когато вие сте били на тяхното място, какви въпроси сте задавали, по какъв начин ви е било отговаряно, и се постарайте да се подготвите добре за любознанието на вашите деца по този начин, че да не ви се сторят неуместни въпросите им.