За да получи облеклото завършен вид, то се нуждае от

За да получи облеклото приключен тип, то се нуждае от редица спомагателни детайли. Чантата е един от най-важните аксесоари на дамския тоалет в наши дни. Нейни прародители са тогавашните кожени торбички, които се закрепвали на колана.

Първите фактически дамски чантички се появяват през ХVIII век – шиели са се от луксозни тъкани или извънредно скъпа дантела. За продължителните и фешън тогава разходки дамите носели ръкавици, ветрила, шалове и наложително томче стихове, а това налагало чантата за тяхното прибиране. Тя е бродирана с бисери. Епохата на ампира (минималните по размер рокли) основава чантата под формата на лодка или старинна ваза върху картонена основа. Роклята дефинира размера на чантата и тя става по-обемиста. Едва през 30-те години на ХХ век чантата престава да бъде просто торбичка от плат и придобива неотстъпчивост, като стартира да се употребява кожа за нейното разработване. След 60-те години стартира огромният взрив на чантата и през днешния ден тя има невъобразими разновидности по форма и материали. Психолози настояват, че дамската чанта може да опише доста за притежателката си. За най-благоприятен вид през днешния ден се одобряват размери към 25х25см. Предпочита се да бъде кожена. Дръжката е дълга и се носи на лявото рамо, не на лакътя. Друг тип е театралната чантичка, чиито размери са по-малки. Тя има формата на плик и съдържа най-елементарно нужните движимости. Чантата може да бъде без ръкохватка и тогава се носи в ръка (под мишницата единствено когато ръцете са заети).

Психолози настояват, че дамската чанта може да опише доста за притежателката си. Така да вземем за пример немският аристократ и публицист Александър декор Шьонбург дефинира знаците, които дава с чантата английската кралица Елизабет II: на лявата ръка - „ доста ми е прелестно, само че не прекъсвайте “, на масата пред себе си - „ до края на срещата остават 5 минути и нито секунда повече “, на пода, вляво от себе си - „ спасете кралицата си неотложно “ (освободете я от наличието на госта). Освен това, редът и нещата вътре в чантата също са определящи по някакъв метод за характера на дамата. Например склонността да се носят ненужни предмети, остарели документи, бележки с отминала отминалост, продупчени билетчета... всичко това демонстрира специфичност на характера в посока задържане, оставане в остарялото излишно към този момент, липса на нареждане и изясненост в живота. Изключителната пък обраност – от рода на носене на ключове, портфейл и още нещо единствено, е знак за някакъв тип яловост, липса на богати страсти и прекарвания в живота на дамата. Може да се позамислим, като надникнем в личните си чанти и забележим какво и по какъв начин носим.:)

Деловата жена е принудена да носи „ две дини “, т.е. две чанти – едната е чисто дамска, а другата е предопределена за деловите документи и материали – така наречен „ аташе “ (тя може да бъде заместена с кожена папка). И в двата случая става въпрос за чанти от същинска кожа.