Един фотоалбум за историята
За да останат персони, събития и взаимовръзки в общата ни памет, някой би трябвало да ги документира. Качеството на паметта зависи от качеството на документа. Попитахме петима изявени български фоторепортери за няколко техни фотоси и за персоналните им разбирания за публицистиката. Кадрите им, също като хиляда думи, са задоволителни да забележим и почувстваме прочувствената като естрадна ария българска политическа история през последните 20 години.
Започваме с една сцена от топлите месеци на 2003 година (заглавната снимка). В софийско кафене са седнали няколко костюмирани другари на междинна възраст. Изглеждат като съидейници, тъй като всичките пият водка с доматен сок. Мъжете са генерали, началници на разнообразни звена във вътрешното министерство и други силови структури. В момента на фотографията един от тях, тогава основен секретар на министерството, в бъдеще кмет и министър председател, заплаща сметката. Снимката е на Ани Петрова.
" В президентството, където имаше среща (Консултативен съвет по национална сигурност - б.р.), фотосите бяха на маса, с президента Първанов, нищо изключително. Бях съвсем сигурна къде ще намеря генералите по-късно. От дългата ми процедура във фоторепортерството съм открила, че към самото събитие се случват доста по-интересни неща. Не е наложително постоянно да е в механа, просто тогава по този начин се случи ", споделя Ани Петрова.
И още един миг, запечатан от нея: Църква-костница в Гюешево. Тленните остатъци на починали в Междусъюзническата и Първата международна войни стоят под стъклен капак. Върху похлупака виждаме букет цветя и отражението на индивида, който ги сервира - тогавашен министър председател и бивш цар.
" Друго значимо нещо (във фотожурналистиката) е да си постоянно в точния момент. Тогава обаче не преценихме пътя, отидохме в последния миг. Тогава имаше ужасно доста вестници и доста сътрудници. Всички към този момент се бяха позиционирали срещу тогавашния министър председател. Отзад имаше едно разпятие и всички си бяха разкадровали фотосите. Аз в последния миг влетях, клекнах пред един сътрудник. Не знаех апарата на какви настройки е и по тази причина направих тази фотография, на която Царя го няма, а там е единствено отражението му. Бях на скорост 1/60. Оказа се. че съм направила нещо по-интересно от това на събитието. "
Същият министър председател е воин в още две фотоси, които ще ви представим. На първата, някъде в курорта Боровец през 2003, той е събрал младежката организация на партията му. Участниците застават за общи фотоси. В един запечатан миг министър председателят се е обърнал и е погледнал към Бъдещето - по-точно към млад деятел, който някой ден ще се прочуе като народен представител от друга партия, предприемач, издател на вестници и временен началник на ДАНС - всичко това до 34-тата му година. Понастоящем глобен от американските управляващи поради корупционни дейности у нас. Веселин Боришев снима по какъв начин бъдещият млад и съумял мъж гледа с почит тогавашното момче цар.
" Помня почти събитието, бяхме в Боровец на командировка. Единственото нещо, което си припомням, е че безумно се напивахме вечерите. Един фоторепортер може да попадне на нещо, което да се окаже извънредно значимо години по-късно ", споделя Боришев. Подобни любопитни моменти от своите архиви той е събрал в страницата " ". От нея се роди и фотокнига със фотоси от последните 20 години, чието чисто ново издание излезе от щемпел преди дни.
Фоторепортерите постоянно плануват бъдещето. В друга фотография на Веселин Боришев от 2017 година, декор е обичайна постройка на Народното събрание. На фокус пред нея е тила на гологлав мъж с обеци. Такива бръснати тилове карикатуристите употребиха, за стереотипно изображение на хората, които назоваваме мутри. В случая, това е може би най-известната гола глава в страната - тази на прочут артист, музикант и ефирен водещ, тогава занапред навлизащ в политиката посредством един незачетен референдум.
" Снимах му тила, тъй като той по този начин беше седнал, че ми трябваше декор. Удачния декор беше Народното събрание. По някакъв метод, без да знам, съм направил нещо, което 4 години по-късно се оказва значимо - той управляваше Народното събрание посредством депутатите си и шефа на Народното събрание. Помня по какъв начин тогава колкото да ходеше, сложиха му столче, седна. "
Между времената на някогашния монарх и тези на телевизионния водещ, преживяхме и други огромни политически столетия. Първата и по-кратка е изцяло илюстрирана в единствено един фотографски кадър. На него, след сполучливи договаряния за сформиране на държавно управление, приказва новият министър председател - млад водач на социалистическа партия. Той е осветлен от слънцето. От двете му страни, в комфортна сянка, са се настанили колиционните му сътрудници - предшественикът-цар и настоящия почетен ръководител на демократична партия, бореща се за права и свободи. Кадърът е на Иван Стоименов.
" Събитието беше в резиденция Лозенец. Сядайки на поляната да приказват, пред тях имаше три масички, а над тях - два чадъра. Оказа се, че двамата са на сянка, а той е на слънце. Експонирах по този начин, че да излязат още по-тъмни, тъй като те дърпаха конците, а дребния, тъй като тогава той беше млад политик, трябваше да дава отговор на въпроси. Тогава работих за вестник " Дума ", само че съм правил и фотоси като за вестник " Демокрация ". Сега скърбя, че дадох 30 години от живота си, с цел да фотографирам политическа фотожурналистика. Хора, на които съм вярвал, на които съм разчитал и съм се опитвал да представям, тъй че хората да ги харесват и избират, по-късно са предавали и мен, и концепциите, и всичко " - думи на Иван Стоименов.
А след тройната коалиция пристигна дългогодишно ръководство, което като че ли също толкоз дългогодишно следва да дискутираме. Следващата история е за един протоколен миг от него - през май 2018 се състои среща в Кремъл сред съветския президент и българския министър председател. След срещата българският министър председател споделя, че огромният брат е дал прошка на дребния за прекъсването на един газопровод. Две години по-късно през българска територия е пусната друга тръба. На фотография от събитието двамата водачи гледат като че ли безизразно пред себе си. А езикът на тялото им издава немалка доза напрежение. Кадърът е на Цветан Томчев.
" Обичам да фотографирам известни политици - да вляза в душата им през лицето в наедрял проект. Винаги в такива случаи си нося дългофокусна опитка, тъй като човек не знае каква ще е дистанцията до значимите хора (по време на събитието). Следях израженията на двамата ръководители, тъй като с фотографията желаех да вляза в логиката на психиката на срещата, да науча освен това. Имам доста огромна изложба от портрети на Владимир Путин и към него бях насочил вниманието си. Беше извънредно раздразнителен. Едно напрежение, неспокойствие, повдига си крайници на пета, стиска ръцете. Бях извънредно сюрпризиран, тъй като знаем, че е беззвучен, овладян и квалифициран човек. Явно за него тази среща беше извънредно значима, по-късно се оказа, че фактически е било по този начин ", спомня си Цветан Томчев.
Последният от безбройните фрагменти на българските фотожурналисти, на който ще обърнем внимание, не е на политик, а на човек на управителен пост, чийто избор директно и непряко зависи от политици. Този съответен човек е към този момент някогашен шеф на националното радио, който под напън или напълно по лична виновност е попаднал на мъчно място. В този даден миг шефът ще дава пояснения пред Съвета за електронни медии за какво е спрял сигнала на стратегия " Хоризонт ", единствено ден след свалянето от микрофон на правосъдния кореспондент на радиото, известна с сериозното си отношение към сегашния и бъдещия основен прокурор. В последна сметка нито въпросния основен шеф, нито някой различен пое отговорност за прекъсването на сигнала или за опита за цензура. Но след въпросното чуване в Съвет за електронни медии, шефът беше отхвърлен. Този скръбен облик е снимал Денислав Стойчев.
" Виждаме един изтощен човек, изкривен над масата. Сякаш желае да се скрие. Журналисти си подават микрофони над него. Лично за мен, това лице споделя " Моля ви, оставете ме, дано да си потегли и това да не е било ". Най-основното умеене във фотожурналистиката е да се запечатват страсти, които по някакъв метод приказват за събитието и прибавят стойност и информация. Един изобретателен фотожурналист може от всяка злободневна тематика и втръснало ни лице да извади нещо забавно, което може и да остане в историята. " - Денислав Стойчев.
Започваме с една сцена от топлите месеци на 2003 година (заглавната снимка). В софийско кафене са седнали няколко костюмирани другари на междинна възраст. Изглеждат като съидейници, тъй като всичките пият водка с доматен сок. Мъжете са генерали, началници на разнообразни звена във вътрешното министерство и други силови структури. В момента на фотографията един от тях, тогава основен секретар на министерството, в бъдеще кмет и министър председател, заплаща сметката. Снимката е на Ани Петрова.
" В президентството, където имаше среща (Консултативен съвет по национална сигурност - б.р.), фотосите бяха на маса, с президента Първанов, нищо изключително. Бях съвсем сигурна къде ще намеря генералите по-късно. От дългата ми процедура във фоторепортерството съм открила, че към самото събитие се случват доста по-интересни неща. Не е наложително постоянно да е в механа, просто тогава по този начин се случи ", споделя Ани Петрова.
И още един миг, запечатан от нея: Църква-костница в Гюешево. Тленните остатъци на починали в Междусъюзническата и Първата международна войни стоят под стъклен капак. Върху похлупака виждаме букет цветя и отражението на индивида, който ги сервира - тогавашен министър председател и бивш цар.
" Друго значимо нещо (във фотожурналистиката) е да си постоянно в точния момент. Тогава обаче не преценихме пътя, отидохме в последния миг. Тогава имаше ужасно доста вестници и доста сътрудници. Всички към този момент се бяха позиционирали срещу тогавашния министър председател. Отзад имаше едно разпятие и всички си бяха разкадровали фотосите. Аз в последния миг влетях, клекнах пред един сътрудник. Не знаех апарата на какви настройки е и по тази причина направих тази фотография, на която Царя го няма, а там е единствено отражението му. Бях на скорост 1/60. Оказа се. че съм направила нещо по-интересно от това на събитието. "
Същият министър председател е воин в още две фотоси, които ще ви представим. На първата, някъде в курорта Боровец през 2003, той е събрал младежката организация на партията му. Участниците застават за общи фотоси. В един запечатан миг министър председателят се е обърнал и е погледнал към Бъдещето - по-точно към млад деятел, който някой ден ще се прочуе като народен представител от друга партия, предприемач, издател на вестници и временен началник на ДАНС - всичко това до 34-тата му година. Понастоящем глобен от американските управляващи поради корупционни дейности у нас. Веселин Боришев снима по какъв начин бъдещият млад и съумял мъж гледа с почит тогавашното момче цар.
" Помня почти събитието, бяхме в Боровец на командировка. Единственото нещо, което си припомням, е че безумно се напивахме вечерите. Един фоторепортер може да попадне на нещо, което да се окаже извънредно значимо години по-късно ", споделя Боришев. Подобни любопитни моменти от своите архиви той е събрал в страницата " ". От нея се роди и фотокнига със фотоси от последните 20 години, чието чисто ново издание излезе от щемпел преди дни.
Фоторепортерите постоянно плануват бъдещето. В друга фотография на Веселин Боришев от 2017 година, декор е обичайна постройка на Народното събрание. На фокус пред нея е тила на гологлав мъж с обеци. Такива бръснати тилове карикатуристите употребиха, за стереотипно изображение на хората, които назоваваме мутри. В случая, това е може би най-известната гола глава в страната - тази на прочут артист, музикант и ефирен водещ, тогава занапред навлизащ в политиката посредством един незачетен референдум.
" Снимах му тила, тъй като той по този начин беше седнал, че ми трябваше декор. Удачния декор беше Народното събрание. По някакъв метод, без да знам, съм направил нещо, което 4 години по-късно се оказва значимо - той управляваше Народното събрание посредством депутатите си и шефа на Народното събрание. Помня по какъв начин тогава колкото да ходеше, сложиха му столче, седна. "
Между времената на някогашния монарх и тези на телевизионния водещ, преживяхме и други огромни политически столетия. Първата и по-кратка е изцяло илюстрирана в единствено един фотографски кадър. На него, след сполучливи договаряния за сформиране на държавно управление, приказва новият министър председател - млад водач на социалистическа партия. Той е осветлен от слънцето. От двете му страни, в комфортна сянка, са се настанили колиционните му сътрудници - предшественикът-цар и настоящия почетен ръководител на демократична партия, бореща се за права и свободи. Кадърът е на Иван Стоименов.
" Събитието беше в резиденция Лозенец. Сядайки на поляната да приказват, пред тях имаше три масички, а над тях - два чадъра. Оказа се, че двамата са на сянка, а той е на слънце. Експонирах по този начин, че да излязат още по-тъмни, тъй като те дърпаха конците, а дребния, тъй като тогава той беше млад политик, трябваше да дава отговор на въпроси. Тогава работих за вестник " Дума ", само че съм правил и фотоси като за вестник " Демокрация ". Сега скърбя, че дадох 30 години от живота си, с цел да фотографирам политическа фотожурналистика. Хора, на които съм вярвал, на които съм разчитал и съм се опитвал да представям, тъй че хората да ги харесват и избират, по-късно са предавали и мен, и концепциите, и всичко " - думи на Иван Стоименов.
А след тройната коалиция пристигна дългогодишно ръководство, което като че ли също толкоз дългогодишно следва да дискутираме. Следващата история е за един протоколен миг от него - през май 2018 се състои среща в Кремъл сред съветския президент и българския министър председател. След срещата българският министър председател споделя, че огромният брат е дал прошка на дребния за прекъсването на един газопровод. Две години по-късно през българска територия е пусната друга тръба. На фотография от събитието двамата водачи гледат като че ли безизразно пред себе си. А езикът на тялото им издава немалка доза напрежение. Кадърът е на Цветан Томчев.
" Обичам да фотографирам известни политици - да вляза в душата им през лицето в наедрял проект. Винаги в такива случаи си нося дългофокусна опитка, тъй като човек не знае каква ще е дистанцията до значимите хора (по време на събитието). Следях израженията на двамата ръководители, тъй като с фотографията желаех да вляза в логиката на психиката на срещата, да науча освен това. Имам доста огромна изложба от портрети на Владимир Путин и към него бях насочил вниманието си. Беше извънредно раздразнителен. Едно напрежение, неспокойствие, повдига си крайници на пета, стиска ръцете. Бях извънредно сюрпризиран, тъй като знаем, че е беззвучен, овладян и квалифициран човек. Явно за него тази среща беше извънредно значима, по-късно се оказа, че фактически е било по този начин ", спомня си Цветан Томчев.
Последният от безбройните фрагменти на българските фотожурналисти, на който ще обърнем внимание, не е на политик, а на човек на управителен пост, чийто избор директно и непряко зависи от политици. Този съответен човек е към този момент някогашен шеф на националното радио, който под напън или напълно по лична виновност е попаднал на мъчно място. В този даден миг шефът ще дава пояснения пред Съвета за електронни медии за какво е спрял сигнала на стратегия " Хоризонт ", единствено ден след свалянето от микрофон на правосъдния кореспондент на радиото, известна с сериозното си отношение към сегашния и бъдещия основен прокурор. В последна сметка нито въпросния основен шеф, нито някой различен пое отговорност за прекъсването на сигнала или за опита за цензура. Но след въпросното чуване в Съвет за електронни медии, шефът беше отхвърлен. Този скръбен облик е снимал Денислав Стойчев.
" Виждаме един изтощен човек, изкривен над масата. Сякаш желае да се скрие. Журналисти си подават микрофони над него. Лично за мен, това лице споделя " Моля ви, оставете ме, дано да си потегли и това да не е било ". Най-основното умеене във фотожурналистиката е да се запечатват страсти, които по някакъв метод приказват за събитието и прибавят стойност и информация. Един изобретателен фотожурналист може от всяка злободневна тематика и втръснало ни лице да извади нещо забавно, което може и да остане в историята. " - Денислав Стойчев.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ