За да осиновиш дете, се иска голямо сърце. И още

За да осиновиш дете, се желае огромно сърце. И още по-голямо сърце за „ различно” дете. Следва една история, която ще обърне визиите ви за семейство и за обич, тъй като един уединен хомосексуален мъж направи света по-добро място за живеене на едно дете със Синдром на Даун.

Лука Трапанезе показва осиновената си щерка Алба пред Кристина Газиева и „ 120 минути”.

Преди 4 години в болница в Неапол едно момиченце поема първата си глътка въздух. Наричат я Алба. Тя е по-специална, тъй като е със Синдром на Даун. Но поради това, че е специфична, родната й майка я оставя. Така Алба стартира да чака своя нов родител, само че десетки двойки отхвърлят да я осиновят поради това, че е специална…

Преди 4 години в Неапол един 41-годишен мъж мечтае да стане татко на „ различно” дете, тъй като през целия си живот самият Лука бил считан за „ различен” – поради това, че е хомосексуален. Така, животът среща Лука и Алба, с цел да ги трансформира в едно „ различно”, само че същинско семейство, което разрушава стандарти и ни демонстрира, че щастието е допустимо там, където има… обич.

- Здравей, Лука, по какъв начин стартира историята ви с Алба? Трудно ли беше да я осиновиш, откакто си несемеен и с друга полова ориентировка ?

- Да, аз съм първия сходен случай в Италия, тъй като италианският закон не разрешава на неженен да осиновява, а като прибавим и това, че съм хомосексуален, става съвсем невероятно. Но има един член 44-и, който разрешава на несемейните да осиновяват… в доста специфични случаи.

Така, специфичният случай се появява – Алба не се вмества в визиите за осиновяване от обичайните двойки. Никой не я желае. Затова италианският съд взема решение да направи изключение – да даде опция на Лука да я осинови.

- Моето единодушие да осиновя Алба беше абсолютно и на мига. Да имам щерка като нея беше най-хубавият подарък, който животът можеше да ми предложи!

- Спомняш ли си първия път, когато прегърна Алба?
- Да, несъмнено! Първият път беше в болничното заведение, когато отидох да я взема. Тя беше там и ме чакаше… беше се родила преди 30 дни и лежеше в едно детско легълце. Сестрите ми я дадоха в ръцете и ми споделиха да я преоблека.

- Това, че тя е със Синдром на Даун не те ли разколеба най-малко за момент?
- Ще разделя отговора си на две – моето предпочитание за бащинство и желанието ми да имам дете беше обвързвано с това да бъда татко на дете с увреждане. Опитът ми в живота ме докара до убеждението, че уврежданията не са минус. И, че да бъдеш човек със заболяване не е минус, в противен случай – може да се трансформира във опция. Така че даже и да можех да се запиша в регистъра на естествените двойки, аз отново щях да желая дете с увреждане.

А за това си има пояснение. Когато е на 14 година, Лука губи своя най-хубав другар от рак. Това трансформира живота му и от този момент той е отдаден на бедните, онеправданите и другите. Затова идването на Алба в живота на Лука е повече от обикновено.

„ Аз мисля, че всичко е резултат от това, че от дребен пребивавам в света на другите и на хората със болести. Работил съм в Африка, придружавал съм заболели хора до Лурд. Имам асоциация, която се занимава с хора с увреждания. Възпитан съм да ги почитам, да им оказвам помощ. Така че, за мен индивидът с увреждания е преди всичко… Човек “, споделя Лука. Близките на Лука одобряват решението му да осинови Алба и бързо я одобряват като негова щерка и част от фамилията. Тя е единствено на 30 дни, когато той я прибира у дома.

- Това че над 20 фамилии са отказали да я осиновят… по какъв начин си го обясняваш?
- Мисля, че отводите тя да бъде осиновена са отводи на обществото, а не на тези фамилии. Обществото не е готово за Алба. То се възпитава в желания към съвършенството, към идеалното. А в Италия фамилията на дете с увреждания е изоставено. Отглеждането на подобен човек е доста мъчно. Няма я страната, която да каже: „ А, ти имаш дете със заболяване? Аз ще ти оказвам помощ, ще те поддържам, ще бъда до теб.” Така че… тези фамилии са били уплашени, те не са знаели нищо за Синдрома на Даун, били са неподготвени. Това е казусът.

Лука въпреки всичко признава, че е мъчно да отглежда щерка си самичък. Но това, което тя му дава, не може да се съпостави с нищо на света.

- Ако можеше с магическа пръчка да излекуваш Алба – би ли го направил?
- Нее… не бих я трансформирал за нищо на света! Защото тя е съвършена! Нужно е да разберем, че не всичко би трябвало да се лекува или трансформира. Трябва да отстъпим пред хубостта на живота и пред неговите недостатъци. Алба е хубава, каквато е! И макар положението й, тя просто е … Алба! Да я трансформира, би означавало да стане различен човек.

- Какво е Алба за теб?

- За мен Алба е…моята щерка! За мен е… все едно, че аз съм я основал. Сякаш е от моята плът и кръв. Тя е индивидът, който промени живота ми. Той към този момент е напълно извърнат към нейните потребности. Към това по какъв начин да я отгледам и по какъв начин да я направя щастлива. Това е най-хубавият подарък, който животът ми направи. 17:30 Алба е дете, което има мощно предпочитание за живот. Тя е щастливо дете. Буди се с усмивка и заспива с усмивка. Надявам се, обществото да гледа на Алба като на индивида Алба, а не като на индивида със Синдром на Даун. Тя е като всички останали - има потребност да бъде обичана, да има работа, да бъде независима, да има другари. Аз се надявам всичко това да й се случи и ще направя всичко по силите си тя да бъде призната в обществото.

Вече 4 години продължава общият път на Алба и Лука, на едно дете, което получи дом и татко. И на един мъж, който сбъдна фантазията си да има щерка.

- Кой беше е най-щастливият ти момент с нея до момента?
- Най-вълшебният ми миг беше, когато…тя ме назова „ татко”… Или когато заран се разсънва с усмивка, прегръща ме и ме целува. Имал съм доста прелестни моменти.

- Смяташ ли, че разруши стандарта за семейство?

- В момента, в който взех това решение, аз не мислех за това какъв съм. Очевидно е, че животът ми е цялостен с несъгласия - аз съм хомосексуален, вярващ… и от горната страна на това съм осиновил дете с увреждания! Това са поредност от неща, които в Италия се блъскат едно с друго. Отговорът ми е, че в последна сметка аз и Алба сме семейство.

Затова взех решение да се появя в обществените мрежи. Защото на първо място аз желаех да възпитам хората, давайки им образец, че един татко може да бъде семейство, че един мъж, преди да бъде гей, е първо човек.

- Липсва ли ти още нещо в живота или смяташ, че към този момент си имаш всичко?
- Аз съм късметлия. Смятам, че към този момент имам всичко. Може би, бих желал да имам приятел, с който да разделям Алба и това е нещо, което евентуално някой ден ще се случи. Но при всички положения аз съм един огромен късметлия!

- Какво е посланието ти към света с това, което правиш ти?
- Че не съществува думата „ нормален”, никой не може да си присвоява правото да дефинира кой е „ нормален”. Ние всички сме разнообразни, може би всички ние имаме увреждания. Всички ние имаме дефекти, само че точно те ни вършат неповторими. Те ни дефинират. Затова имам вяра, че не трябва да се боим от нашите дефекти, а да се гордеем с тях!

- А къде е Алба, можем ли да се срещнем с нея в този момент?
- Алба е в кухнята, тъй като се готвим за обяд. Искате да я поздравите ли?

- Да, несъмнено, бихме се радвали да й кажем „ Здравей”.
- Разбира се, мога ли да отида да я взема? Ето ни! Ето я Алба!

- Алба, здравей! Прекрасна е!
- Тя е малко смутена! Искаш ли да поздравиш, хайде да поздравим! Алба, кажи здравей на нашите другари, не бъди срамежлива! Ще ги поздравиш ли? Здравейте! Да! Махни и ти с ръка!

Историята на Лука и на Алба е история за положителното. За чистото сърце и за детската усмивка. Учи ни, че в случай че си подал ръка на другия, не си живял на вятъра. Че е нужна храброст да покажеш на света, „ че си различен”. И огромно сърце, с цел да посветиш живота си на беззащитния. И, че в последна сметка, едно семейство е същинско семейство, когато е основано с обич.