Путин пак ще стане президент. Но това не е всичко
За да не сътворяваме ненужно напрежение, би трябвало да кажем следното: изходът от президентските избори в Русия през 2018 е явен занапред, макар че предизборната битка стартира преди броени дни. 23 претенденти са подали документи в ЦИК. Въпреки това най-после ще се наложи Владимир Путин, който ръководи Русия от 17 години. Тези президентски избори обаче оферират освен това от този съответен резултат. Ето какво още е значимо да се знае:
1. Путин, че кой различен!
65-годишният държавен глава Владимир Путин разгласи късно своята кандидатура за президентските избори. Наблюдателите спекулират, че Путин си е играл със страха на хората, карайки ги да си помислят, че "бащицата на нацията " няма да се кандидатира и може да ги изостави. След това обаче се случи предстоящото. За оповестяването на кандидатурата си Путин избра едно алегорично място - именития съветски авто цех ГАЗ на река Волга. Той съобщи пред елементарните служащи, които го поддържат, че на драго сърце ще опита шанса си още един път. Путин заобикаля типичните изборни изяви като телевизионни дуели. Той се показва за избавител на редки скотски типове, за смел ловджия или риболовец. И анкетите му дават право: за 75 до 83 % от жителите Путин е най-популярният политик в Русия. В интерес на истината би трябвало да кажем, че от встъпването му в служба през 2000 година Кремъл изтласква в периферията свободните и сериозни медии, потиска опозицията и не позволява възникването на никаква същинска опция. Путин не сподели огромно почитание към хората, които издигнаха кандидатурата му на 26 декември. Той даже не присъстваше на номинацията. Все отново внесе персонално документите си в ЦИК - като самостоятелен претендент.
2. Последен мандат?
За Путин това би бил четвърти мандат като президент. От 2000 до 2008 година той управляваше два мандата от по четири години. Оттогава насам той не изпуска властта от ръцете си, даже и по време на краткотрайното си престояване на премиерския пост. След смяна в конституцията, от 2012 той зае президентския пост за още шест години. Така Путин е най-дълго управлявалият от всички съветски президенти след Сталин. Четвъртият му мандат ще завърши през 2024 година. И тогава ще се навършат 24 години, откогато е на власт. Руската конституция позволява единствено два поредни мандата на президента. След това той няма право да се кандидатира, в случай че това предписание не бъде променено в точния момент. Има доста сюжети за това по какъв начин Путин може да ръководи още дълго. Той би могъл още веднъж да си откри заместител като Дмитрий Медведев. Или пък да отстрани рестриктивните мерки за президентските мандати, залегнали в конституцията. Би могъл и да си сътвори един нов "вечен " пост като се отдръпна от ежедневната политика и все пак си резервира стратегическата власт.
3. Най-важният противник на Путин
Има единствено един съветски политик, почнал своята изборна акция още преди една година. И този политик не се споделя Владимир Путин, а Алексей Навални. Известният герой против корупцията и до през днешния ден минава за най-яростния критик на системата "Путин ". Неговите разкрития за благосъстоянията на премиера Медведев да вземем за пример доведоха до всеобщи демонстрации през март 2017 година, когато по улиците излязоха хиляди руснаци, най-вече младежи. Ако се абстрахираме от късите паузи, когато беше в пандиза, или от бюрократичните спънки, Алексей Навални организира типично европейска предизборна битка. Той провежда избирателен комитет и организира срещи с евентуални гласоподаватели в доста съветски провинциални градове. В последна сметка нищо не оказа помощ. Руската ЦИК не позволи Навални до изборите поради предходна неоправдателна присъда. ЦИК не се съобрази с аргумента, че присъдата е била политически стимулирана и беше окачествена от Европейския съд за човешките права като "произвол ".
4. Нови лица и алегорична дата
Как обаче Кремъл може да убеди електората да взе участие в изборите, откакто резултатът е авансово прочут? Традиционните претенденти от опитомената Комунистическа партия на Руската федерация и тези от популистката партия на Жириновски са единствено инвентар. Те не могат да накарат никого да се насочи към урните. Затова има потребност от нови лица. И те се появиха. При това множеството са дами: телевизонната водеща Ксения Собчак, някогашната порнозвезда Елена Беркова и известната журналистка Екатерина Гордон. Най-известната измежду тях несъмнено е Ксения Собчак, щерка на починалия кмет на Санкт Петербург Анатолий Собчак, който бе един от първите съветски демократи след разпадането на Съветския съюз. Навремето негов заместител на кметския пост беше... Владимир Путин. Сега щерка му би трябвало да активизира тези гласоподаватели, които биха си останали у дома, макар че Навални няма право да се кандидатира. Ксения Собчак минава за близка до опозицията. Участието ѝ обаче буди усещането, че тя е позволена от Кремъл единствено като статист, с цел да наподобяват изборите като същински. Датата на президентските избори също не е определена инцидентно. Това е 18 март - денят в който преди четири години полуостров Крим публично беше "присъединен " към Русия.
5. Бойкотът като тактика
И какво прави Навални? Опозиционният политик приканва за протест на изборите. Още на 28 януари в доста съветски градове ще се проведат протестни манифестации. По този метод Навални желае да засегне най-чувствителната точка в другояче простичката сметка на Кремъл. А точно: изборната интензивност. Според прогнозите, на 18 март ще гласоподават към 50 % от имащите право на глас. Това обаче е незадоволително за Кремъл, който желае неоспорима победа. Говори се, че администрацията на Путин към този момент е уведомила районните управляващи за поставената цел. А тя гласи: 70 на 70! Т.е. 70 % от гласоподавателите в съветските провинции би трябвало да бъдат мобилизирани да гласоподават. И 70 % от тях би трябвало да гласоподават за... Путин. При 70 на 70 успеха ще бъде задоволително блестяща.
1. Путин, че кой различен!
65-годишният държавен глава Владимир Путин разгласи късно своята кандидатура за президентските избори. Наблюдателите спекулират, че Путин си е играл със страха на хората, карайки ги да си помислят, че "бащицата на нацията " няма да се кандидатира и може да ги изостави. След това обаче се случи предстоящото. За оповестяването на кандидатурата си Путин избра едно алегорично място - именития съветски авто цех ГАЗ на река Волга. Той съобщи пред елементарните служащи, които го поддържат, че на драго сърце ще опита шанса си още един път. Путин заобикаля типичните изборни изяви като телевизионни дуели. Той се показва за избавител на редки скотски типове, за смел ловджия или риболовец. И анкетите му дават право: за 75 до 83 % от жителите Путин е най-популярният политик в Русия. В интерес на истината би трябвало да кажем, че от встъпването му в служба през 2000 година Кремъл изтласква в периферията свободните и сериозни медии, потиска опозицията и не позволява възникването на никаква същинска опция. Путин не сподели огромно почитание към хората, които издигнаха кандидатурата му на 26 декември. Той даже не присъстваше на номинацията. Все отново внесе персонално документите си в ЦИК - като самостоятелен претендент.
2. Последен мандат?
За Путин това би бил четвърти мандат като президент. От 2000 до 2008 година той управляваше два мандата от по четири години. Оттогава насам той не изпуска властта от ръцете си, даже и по време на краткотрайното си престояване на премиерския пост. След смяна в конституцията, от 2012 той зае президентския пост за още шест години. Така Путин е най-дълго управлявалият от всички съветски президенти след Сталин. Четвъртият му мандат ще завърши през 2024 година. И тогава ще се навършат 24 години, откогато е на власт. Руската конституция позволява единствено два поредни мандата на президента. След това той няма право да се кандидатира, в случай че това предписание не бъде променено в точния момент. Има доста сюжети за това по какъв начин Путин може да ръководи още дълго. Той би могъл още веднъж да си откри заместител като Дмитрий Медведев. Или пък да отстрани рестриктивните мерки за президентските мандати, залегнали в конституцията. Би могъл и да си сътвори един нов "вечен " пост като се отдръпна от ежедневната политика и все пак си резервира стратегическата власт.
3. Най-важният противник на Путин
Има единствено един съветски политик, почнал своята изборна акция още преди една година. И този политик не се споделя Владимир Путин, а Алексей Навални. Известният герой против корупцията и до през днешния ден минава за най-яростния критик на системата "Путин ". Неговите разкрития за благосъстоянията на премиера Медведев да вземем за пример доведоха до всеобщи демонстрации през март 2017 година, когато по улиците излязоха хиляди руснаци, най-вече младежи. Ако се абстрахираме от късите паузи, когато беше в пандиза, или от бюрократичните спънки, Алексей Навални организира типично европейска предизборна битка. Той провежда избирателен комитет и организира срещи с евентуални гласоподаватели в доста съветски провинциални градове. В последна сметка нищо не оказа помощ. Руската ЦИК не позволи Навални до изборите поради предходна неоправдателна присъда. ЦИК не се съобрази с аргумента, че присъдата е била политически стимулирана и беше окачествена от Европейския съд за човешките права като "произвол ".
4. Нови лица и алегорична дата
Как обаче Кремъл може да убеди електората да взе участие в изборите, откакто резултатът е авансово прочут? Традиционните претенденти от опитомената Комунистическа партия на Руската федерация и тези от популистката партия на Жириновски са единствено инвентар. Те не могат да накарат никого да се насочи към урните. Затова има потребност от нови лица. И те се появиха. При това множеството са дами: телевизонната водеща Ксения Собчак, някогашната порнозвезда Елена Беркова и известната журналистка Екатерина Гордон. Най-известната измежду тях несъмнено е Ксения Собчак, щерка на починалия кмет на Санкт Петербург Анатолий Собчак, който бе един от първите съветски демократи след разпадането на Съветския съюз. Навремето негов заместител на кметския пост беше... Владимир Путин. Сега щерка му би трябвало да активизира тези гласоподаватели, които биха си останали у дома, макар че Навални няма право да се кандидатира. Ксения Собчак минава за близка до опозицията. Участието ѝ обаче буди усещането, че тя е позволена от Кремъл единствено като статист, с цел да наподобяват изборите като същински. Датата на президентските избори също не е определена инцидентно. Това е 18 март - денят в който преди четири години полуостров Крим публично беше "присъединен " към Русия.
5. Бойкотът като тактика
И какво прави Навални? Опозиционният политик приканва за протест на изборите. Още на 28 януари в доста съветски градове ще се проведат протестни манифестации. По този метод Навални желае да засегне най-чувствителната точка в другояче простичката сметка на Кремъл. А точно: изборната интензивност. Според прогнозите, на 18 март ще гласоподават към 50 % от имащите право на глас. Това обаче е незадоволително за Кремъл, който желае неоспорима победа. Говори се, че администрацията на Путин към този момент е уведомила районните управляващи за поставената цел. А тя гласи: 70 на 70! Т.е. 70 % от гласоподавателите в съветските провинции би трябвало да бъдат мобилизирани да гласоподават. И 70 % от тях би трябвало да гласоподават за... Путин. При 70 на 70 успеха ще бъде задоволително блестяща.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ