Старите истории на културния елит на Велико Търново стават негово бъдеще
За да има бъдеще, би трябвало да се знае историята – по този начин е и със постройките, споделят от Пространството за културни и обществени събития ТаМ, което преди няколко месеца получи от Община Велико Търново партерния етаж от постройката на Клуба на дейците на културата в старопрестолния град и стартира да я ремонтира и възражда за нов културен живот.
С поддръжката на фонд „ Култура “ историите от предишното на постройката, монумент на културата, строена преди повече от век, и нейния живот като културна организация ще бъдат изследвани и събрани в цифров двуезичен списък, споделя Галин Попов от клуб ТаМ, стопанисващ остарелия Клуб на културните дейци във Велико Търново:
„ Какъв живот е имала, по какъв метод членовете на клуба са били одобрявани, за какво мястото се постанова да завърши активност, какво се случва по-късно. Това е една история, от която ние може да научим доста неща за метода, по който се ръководи културата. И е доста добре да стартираме да пълним тази дупка, която се образува от историята, която се споделя за преди епохи и живота, който живеем през днешния ден, тъкмо с подобен вид персонални и задълбочени изследвания “.
Клубът на дейците на културата във Велико Търново е функционирал като културно средище три десетилетия до 1993-а година. След това общинският парцел сменя няколко наематели, а в последните години разрухата беше единственият жител в емблематичната постройка на улица „ Велчо Джамджията “ 16 до Колюфичевата черква „ Св. св. Константин и Елена “ в остарялата столица. Не постоянно е било по този начин, описват от клуб ТаМ:
„ С великотърновския клуб са свързани имената на писатели като Андрей Гуляшки, Николай Хайтов, Васил Попов, Дончо Цончев, Антон Дончев, на поетите Младен Исаев, Павел Матев, Дамян Дамянов, Блага Димитрова, Матей Шопкин, на литературните критици Ефрем Карамфилов, Тодор Абазов, Стефан Коларов, Атанас Свиленов, Енчо Мутафов “.
От ТаМ поканиха великотърновци, които имат персонални истории, документи и фотоси за предишното на Клуба на културните дейци да ги опишат.
„ Там се влизаше със специфичен пропуск, а креативните срещи постоянно завършваха в бирхалето “, споделя Йордан Паунов, наследник на един от първите съдържатели на клубното заведение:
„ Серафим Северняк беше постоянен, Петър Слабаков от артистите, Петър Чернев. С писателя Димитър Манов доста неща сме си споделяли. Всяка вечер си бяхме там. Серафим хубаво пееше. Кубинци са идвали тук. Даже имаше подписи по тухлите. Просто си ни беше хубаво. Приятни компании, радостни хора преди 40 години “.
Творческата бохема на Велико Търново се събираше и на срещи, поставяха се забавни спектакли в клуба до църквата на Колю Фичето, спомня си някогашният фотограф Венцислав Илиев:
„ Едно такова крупно събитие, което си припомням в по-последните години, тогава църквата беше в ремонт и имаше скелета, които бяха от двора на клуба по покрива на църквата, тогава се прави моноспектакъл на един артист от спектакъл, три вечери “.
Сред най-активните в срещите си в Клуба на дейците на културата бяха художниците, описа създателят Галина Цветкова:
„ Моят пропуск за там беше Цанко Петров, учител по история на изкуството във Великотърновския университет. Той се обитаваше извънредно от художници, караха се, сърдеха се и отново там се събираха. Трудно беше влизането, не можеше какъв да е да влезе. Галерийното, кръчмарското пространство стените бяха поддържани с най-различни изяви. Спомням си на Никола Хаджитанев изложения там. Последната, която си припомням, е на Стефан Лютаков – галерия с едни кончета, бяха естетски, чувствени. Лично аз съм имала портрет, нарисуван върху стената от Георги Райчев в една такава неофициална, пиянска вечер, с химикал и стоеше дълго време, до момента в който малко по малко в първите години на демокрацията всичко стартира да се разпада “.
Историите на великотърновци, свързани с предишното на Клуба на дейците на културата, ще бъдат записани и обработени от доктор Зорница Драганова от Института по философия и социология към Българска академия на науките:
„ Личните истории, микроисториите на хората и общностите са в действителност обществената история на един град. Това е живата тъкан, паметта, която живее през поколенията и през хората. Това е един метод да разберем изобщо културния подтекст, обществената история на един град, с цел да разберем себе си, с цел да разбираме нашата обществена действителност “.
В проучването на клуба на дейците на културата се включва и архитектът по монументи на културата Веселин Алексиев:
„ Това е била една постройка, основна за културния живот на града, което допуска, че е кипял доста живот, а когато кипи живот, една постройка непрекъснато се трансформира във времето. Ще се опитам да направя периодизация за развиването на постройката през годините за бъдещите намеси да бъдат от една страна щадящи, от друга – достоверни, с цел да резервира тя духът си подобен, какъвто е редно да бъде “.
Събирането на историите от предишното на клуба не е самоцелно, те ще бъдат цифровизирани и превърнати в артистични произведения, които ще прелеят в сегашното и бъдещето на културното пространство, описа новият собственик на клуба Галин Попов:
„ След като архивът бъде основан, надяваме се в края на април месец да ви го представим, сме поканили 10 актьора, които през 2022 година да основат нашата културна стратегия. Артистите да работят с тъканта на постройката, с историите на постройката и ще създадат културните си събития, основани върху информацията и забавните обстоятелства, които ги вдъхновят от архива. Важното е да бъде въвлечена локалната общественост в основаването на тези събития “.
Репортаж на Здравка Маслянкова в предаването " 12+3 " можете да чуете от звуковия файл.
С поддръжката на фонд „ Култура “ историите от предишното на постройката, монумент на културата, строена преди повече от век, и нейния живот като културна организация ще бъдат изследвани и събрани в цифров двуезичен списък, споделя Галин Попов от клуб ТаМ, стопанисващ остарелия Клуб на културните дейци във Велико Търново:
„ Какъв живот е имала, по какъв метод членовете на клуба са били одобрявани, за какво мястото се постанова да завърши активност, какво се случва по-късно. Това е една история, от която ние може да научим доста неща за метода, по който се ръководи културата. И е доста добре да стартираме да пълним тази дупка, която се образува от историята, която се споделя за преди епохи и живота, който живеем през днешния ден, тъкмо с подобен вид персонални и задълбочени изследвания “.
Клубът на дейците на културата във Велико Търново е функционирал като културно средище три десетилетия до 1993-а година. След това общинският парцел сменя няколко наематели, а в последните години разрухата беше единственият жител в емблематичната постройка на улица „ Велчо Джамджията “ 16 до Колюфичевата черква „ Св. св. Константин и Елена “ в остарялата столица. Не постоянно е било по този начин, описват от клуб ТаМ:
„ С великотърновския клуб са свързани имената на писатели като Андрей Гуляшки, Николай Хайтов, Васил Попов, Дончо Цончев, Антон Дончев, на поетите Младен Исаев, Павел Матев, Дамян Дамянов, Блага Димитрова, Матей Шопкин, на литературните критици Ефрем Карамфилов, Тодор Абазов, Стефан Коларов, Атанас Свиленов, Енчо Мутафов “.
От ТаМ поканиха великотърновци, които имат персонални истории, документи и фотоси за предишното на Клуба на културните дейци да ги опишат.
„ Там се влизаше със специфичен пропуск, а креативните срещи постоянно завършваха в бирхалето “, споделя Йордан Паунов, наследник на един от първите съдържатели на клубното заведение:
„ Серафим Северняк беше постоянен, Петър Слабаков от артистите, Петър Чернев. С писателя Димитър Манов доста неща сме си споделяли. Всяка вечер си бяхме там. Серафим хубаво пееше. Кубинци са идвали тук. Даже имаше подписи по тухлите. Просто си ни беше хубаво. Приятни компании, радостни хора преди 40 години “.
Творческата бохема на Велико Търново се събираше и на срещи, поставяха се забавни спектакли в клуба до църквата на Колю Фичето, спомня си някогашният фотограф Венцислав Илиев:
„ Едно такова крупно събитие, което си припомням в по-последните години, тогава църквата беше в ремонт и имаше скелета, които бяха от двора на клуба по покрива на църквата, тогава се прави моноспектакъл на един артист от спектакъл, три вечери “.
Сред най-активните в срещите си в Клуба на дейците на културата бяха художниците, описа създателят Галина Цветкова:
„ Моят пропуск за там беше Цанко Петров, учител по история на изкуството във Великотърновския университет. Той се обитаваше извънредно от художници, караха се, сърдеха се и отново там се събираха. Трудно беше влизането, не можеше какъв да е да влезе. Галерийното, кръчмарското пространство стените бяха поддържани с най-различни изяви. Спомням си на Никола Хаджитанев изложения там. Последната, която си припомням, е на Стефан Лютаков – галерия с едни кончета, бяха естетски, чувствени. Лично аз съм имала портрет, нарисуван върху стената от Георги Райчев в една такава неофициална, пиянска вечер, с химикал и стоеше дълго време, до момента в който малко по малко в първите години на демокрацията всичко стартира да се разпада “.
Историите на великотърновци, свързани с предишното на Клуба на дейците на културата, ще бъдат записани и обработени от доктор Зорница Драганова от Института по философия и социология към Българска академия на науките:
„ Личните истории, микроисториите на хората и общностите са в действителност обществената история на един град. Това е живата тъкан, паметта, която живее през поколенията и през хората. Това е един метод да разберем изобщо културния подтекст, обществената история на един град, с цел да разберем себе си, с цел да разбираме нашата обществена действителност “.
В проучването на клуба на дейците на културата се включва и архитектът по монументи на културата Веселин Алексиев:
„ Това е била една постройка, основна за културния живот на града, което допуска, че е кипял доста живот, а когато кипи живот, една постройка непрекъснато се трансформира във времето. Ще се опитам да направя периодизация за развиването на постройката през годините за бъдещите намеси да бъдат от една страна щадящи, от друга – достоверни, с цел да резервира тя духът си подобен, какъвто е редно да бъде “.
Събирането на историите от предишното на клуба не е самоцелно, те ще бъдат цифровизирани и превърнати в артистични произведения, които ще прелеят в сегашното и бъдещето на културното пространство, описа новият собственик на клуба Галин Попов:
„ След като архивът бъде основан, надяваме се в края на април месец да ви го представим, сме поканили 10 актьора, които през 2022 година да основат нашата културна стратегия. Артистите да работят с тъканта на постройката, с историите на постройката и ще създадат културните си събития, основани върху информацията и забавните обстоятелства, които ги вдъхновят от архива. Важното е да бъде въвлечена локалната общественост в основаването на тези събития “.
Репортаж на Здравка Маслянкова в предаването " 12+3 " можете да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ