За беда или щастие, голяма част от времето ни минава

За неволя или благополучие, огромна част от времето ни минава на работното място. Ето за какво за никого не е изненада, когато се каже, че работнта среда е един от главните фактори, отразяващи се върху нашата душeвност.

Именно на този въпрос е отдаден и тазгодишният международен ден на психологичното здраве.

Виновна ли е работата?

Не е работата, която е виновна за разрастващата се зараза от меланхолия и тревога в международен проект. Дори в противен случай – самият трудов развой има удобен резултат върху човешката душeвност.

Част от определението за естествена персона включва и желанието за работа. Грешният метод към нея, както и изискванията, които носи са това, което разболява хората.

Трудовият развой като източник на стрес
Ако хората, имащи проблем с работата си, се проучват задълбочено, дребна част от тях ще слагат акцент точно на този проблем.

В реалност, самото осъществяване на работните отговорности основава паники и натегнатост главно у хората, които са ново работно място и които към момента не са се приспособили. Това е съпроводено напрегнато, защото към момента не са изцяло наясно какви са условията и дали ги покриват приемливо.

Сериозен проблем има обаче, когато в нескончаем проект квалификацията на служителя не съответствува с поверените му задания – без значение по чия виновност е създалото се противоречие.
Взаимоотношенията
Това няма да изненада никого. Работното място ни принуждава да поддържаме връзка с хора, не всеки път отговарящи на нашите „ условия “ и на това умеене се учим още от учебно заведение. В работата обаче, чиновниците освен би трябвало да се търпят, а и постоянно са подвластни един от различен.

Отношенията с висшестоящите

постоянно са източник на паника, като съществени аргументи за това се показват нереалистичните условия, отрицателното отношение и постоянно изменящи се разпоредби.

Самите висшестоящи или работодатели обаче също се изправят пред съществени психични проблеми. Един от тях е този, че не могат да намерят у чиновниците си задоволително мотивация и персонално ангажиране с задачата и задачите, които са сложили пред екипа.
Работата е обременена с спомагателни стресори
Работата може да не е изключително стресираща, само че мисълта за загубата ѝ

– в противен случай! Според статистиката несигурността във връзка с работното място е един от водещите фактори, оформящи професионалния стрес.

Свързани публикации.. Кои са етапите на продуктивност и за какво са значими? 0 Хормони: Стрес, тревога и хормони – каква е връзката 0 Проблемите със съня могат да са сигнал и за меланхолия 0

Трудовата активност носи със себе си и възнаграждение . Някои ще кажат даже, че това я отличава от заниманията. Но човек колкото и да харесва работата си, в случай че приходите, които тя му носи са незадоволителни за почтено битие, рано или късно този отрицателен взор ще обхване и самата активност, освен възнаграждението ѝ.

Индивидуалността като фактор

Съвременното общество в западните страни слага акцента повече от всеки път върху индивидуализма и то освен в персонален, само че и професионален проект.

Все по-често, без значение дали става въпрос за групова работа или не, всеки човек по настрана се пробва да „ блесне “, да притегли внимание върху себе си и качествата си. Това може да бъде източник на спомагателни дивиденти – финансови и морални – и се интерпретира като основен фактор в подтекста на персоналното благополучие и задоволеност.

В случай на неуспех обаче, тази характерност го облича напълно с нашата персонална отговорност за това.

В обществата, в които колективът и неговото богатство са издигнати над самостоятелното, психологични разстройства като меланхолия, тревога и личностови разстройства се срещат сензитивно по-рядко.

Как стресът става дистрес?

За напрежението се приказва доста – реакцията на пердах или бягство , когато човек, изправен пред тестване, физически се приготвя да излезе незасегнат от него. Известни са изгодите от тази адаптационна демонстрация на организма.

Изпълнението ѝ ангажира хормонални промени в тялото и продължителното поддържане положение на стрес води до безсилие и дистрес. Приема се, че синдромът бърнаут е краен стадий на този развой.Смята се, че професионалното изпепеляване визира тези хора, които първоначално влагат душа и сърце в работата си – те са мощно отдадени и имат вяра в идеите, за които работят.

Натрупването на отрицателни резултати с времето, породени от ригидността на системата, административни неуредености и куп други спънки и неудачи поражда в тези хора първо отчаяние, а в следствие – незадоволеност и цинизъм в израз на „ безвреден “ отговор. Някогашните им обекти на активност – хора, пациенти, клиенти – се обременяват с отрицателните усеща и се трансформират във врагове .

Колкото хора има, толкоз и разнообразни аргументи има за професионален стрес. Лична отговорност на всеки незадоволен е самичък да потърси къде тъкмо се крие повода за неговото злощастие. С тази скъпа информация той към този момент ще е преполовил пътя към решението.