Надежда Стоянова от Бостън, САЩ: България е във всеки един от нас
За българите в Съединени американски щати е доста значимо да упражняват правото си на глас при провеждането на избори в България. Това се удостоверява и от обстоятелството, че на всеки идващ избор броят на гласувалите се усилва. Само в Масачузетс на изборите през 2017 година е бил реализиран рекордният към оня миг брой дали своят вот – към 500 индивида, тази година на 4 април е маркиран нов връх - към 600 души. Проблем за тях обаче се оказват големите дистанции. Затова българите в Съединени американски щати държат и на обезпечаването на опция за гласоподаване по пощата. Поради часовата разлика, изборният ден там е още първоначално. Заради нараствания брой секции на тези избори там се чака още по-голяма интензивност. Това споделя Надежда Стоянова-Литъл, българка, която от години живее в Бостън, щата Масачузетс, Съединени американски щати. От 2013 година тя постоянно взе участие в организирането на изборите там, като част от Мрежата на българските изборни доброволци. За сегашния избор също оказва помощ на сътрудниците си, само че гласоподава в България, където се е завърнала за лятната почивка с двете си деца – Сияна на 3 години и Магдалена на 10 месеца. „ България ме посрещна прелестно – с любвеобилните си деликатни и учтиви хора “, споделя тя и разяснява, че за нея това е доста прочувствено пътешестване, опция за среща със фамилията и приятелите й.
По думите на Надежда в Масачузетс живеят няколко хиляди българи, само че точна публична статистика няма. Очаква се цифрата да се конкретизира, когато излязат резултатите от Националното статистическо броене на Съединени американски щати, при провеждането на което всички са имали опция да заявят от кое място произлизат. В Масачузетс има доста трайна българска общественост, формирана от емигранти отпреди 1989 година, доста млади фамилии, които се откриват след измененията, доста студенти от Харвардския и Масачузетския софтуерен институт и други образователни заведения, и българи, които идват по програмата на посолството на Съединени американски щати за летните бригади, споделя Надежда.
Тя изяснява за какво, без значение че живее надалеч от родината, за нея е толкоз значимо да упражни правото си на глас:
„ България, считам, е във всеки един от нас. Независимо къде сме, живеем във време, в което дистанциите са само във въображението. Те доста бързо се преодоляват с технологиите, които имаме, и с опциите (извън рестриктивните мерки на пандемията) да пътуваме, да се събираме с околните си. Моите деца порастват както с американското, по този начин и с българското си поданство. Говорят и ще приказват все по-добре български език. За мен е доста значимо те да запазят това завещание, да го развият, да го оставят и на техните деца. Имаме извънредно добре работещ български център в Нова Англия, чиято съществена задача е да разпространява и резервира българската просвета измежду българите, живеещи там. Има българско учебно заведение, българска черква, клуб по национални танци. Няма причина да предпочитам една от многото идентичности, които ме дефинират като зрял човек. Аз не просто съм жител на България, а и на Европейския съюз. Там също имаме доста и разнообразни култури, и всяка една ни прави по-свързани и по-смислени хора. Мисля, че е дълг на всеки, който пази българското си поданство, без значение къде живее, да взе участие в ръководството на страната “ .
Надежда споделя, че фантазията й е България да се откъсне от прага на беднотия, в който е държана 30 години, да се отсеят достойните, честни, умни, образовани и милеещи за страната държавници, а жителите да упражняват непрестанен надзор върху осъществяването на техните обещания.
Дали обаче миналата предизборна акция е посочила, съществуването на градивен разговор за насоките, в които би трябвало да се развива България?
„ Видях опити за пояснение и отчасти показване на разнообразни стратегии. Бих желала да видя разговор. Той не се случи , само че ние не би трябвало да забравяме, че той не се е случил. И когато гласуваме през днешния ден, да си дадем сметка, какво би трябвало да се промени, с цел да се случи този разговор. Непрекъснато би трябвало да има диалози за политиките, които ще създадат България по-добро място за живот и ще дадат опция на предприемчивите, на любознателните, на младите, на по-възрастните с опит, да изградят една по-добра страна. Ако не се е случил този разговор по този начин, както аз бих желала, то моят глас би трябвало да бъде в посока на това, да избера хора, които ще създадат разговора вероятен “, споделя Надежда Стоянова.
По думите на Надежда в Масачузетс живеят няколко хиляди българи, само че точна публична статистика няма. Очаква се цифрата да се конкретизира, когато излязат резултатите от Националното статистическо броене на Съединени американски щати, при провеждането на което всички са имали опция да заявят от кое място произлизат. В Масачузетс има доста трайна българска общественост, формирана от емигранти отпреди 1989 година, доста млади фамилии, които се откриват след измененията, доста студенти от Харвардския и Масачузетския софтуерен институт и други образователни заведения, и българи, които идват по програмата на посолството на Съединени американски щати за летните бригади, споделя Надежда.
Тя изяснява за какво, без значение че живее надалеч от родината, за нея е толкоз значимо да упражни правото си на глас:
„ България, считам, е във всеки един от нас. Независимо къде сме, живеем във време, в което дистанциите са само във въображението. Те доста бързо се преодоляват с технологиите, които имаме, и с опциите (извън рестриктивните мерки на пандемията) да пътуваме, да се събираме с околните си. Моите деца порастват както с американското, по този начин и с българското си поданство. Говорят и ще приказват все по-добре български език. За мен е доста значимо те да запазят това завещание, да го развият, да го оставят и на техните деца. Имаме извънредно добре работещ български център в Нова Англия, чиято съществена задача е да разпространява и резервира българската просвета измежду българите, живеещи там. Има българско учебно заведение, българска черква, клуб по национални танци. Няма причина да предпочитам една от многото идентичности, които ме дефинират като зрял човек. Аз не просто съм жител на България, а и на Европейския съюз. Там също имаме доста и разнообразни култури, и всяка една ни прави по-свързани и по-смислени хора. Мисля, че е дълг на всеки, който пази българското си поданство, без значение къде живее, да взе участие в ръководството на страната “ .
Надежда споделя, че фантазията й е България да се откъсне от прага на беднотия, в който е държана 30 години, да се отсеят достойните, честни, умни, образовани и милеещи за страната държавници, а жителите да упражняват непрестанен надзор върху осъществяването на техните обещания.
Дали обаче миналата предизборна акция е посочила, съществуването на градивен разговор за насоките, в които би трябвало да се развива България?
„ Видях опити за пояснение и отчасти показване на разнообразни стратегии. Бих желала да видя разговор. Той не се случи , само че ние не би трябвало да забравяме, че той не се е случил. И когато гласуваме през днешния ден, да си дадем сметка, какво би трябвало да се промени, с цел да се случи този разговор. Непрекъснато би трябвало да има диалози за политиките, които ще създадат България по-добро място за живот и ще дадат опция на предприемчивите, на любознателните, на младите, на по-възрастните с опит, да изградят една по-добра страна. Ако не се е случил този разговор по този начин, както аз бих желала, то моят глас би трябвало да бъде в посока на това, да избера хора, които ще създадат разговора вероятен “, споделя Надежда Стоянова.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ