Завод за боклук е третата по посещаемост забележителност на Виена
За българите настоящ цех за отпадък е вонящо място, което се заобикаля отдалеко. За виенчани – монумент на културата, в който се вършат над 420 туристически обиколки годишно. Най-известният инсинератор в австрийската столица тази година навършва 50. Той е ситуиран около канала на река Дунав в региона Шпителау, единствено на 10 минути с кола от центъра на Виена. Заводът за боклуци е неповторим заради обстоятелството, че фасадата му е дело на фамозния австрийски художник, проектант и екозащитник Фриденсрайх Хундертвасер. Който е ходил във Виена, наложително е минал около неговата необикновена пъстра къща. Изрисуваното от него място за заличаване на боклук влиза в употреба през 1971 година като част от Топлоелектрическа централа Шпителау, само че пожар през 1987 година унищожава огромни елементи от него и нанася вреди за повече от 74 млн. евро. Вместо да бъде съборена, инсталацията се построява отначало на същото място, тъй като там към този момент има инфраструктура и техника за произвеждане на топлинна сила и най-много, тъй като боклукът се изгаря там, където се „ ражда “ – в центъра на града.
През 1988 година Виенската община кани Хундертвасер да трансформира Шпителау в произведение на изкуството. Художникът е изправен пред нелеко решение, тъй като е представител на Зелената партия и е трябвало да бъде уверен, че изгарянето на боклука е най-хубавото позволение на въпроса с отпадъците, откакто те един път са създадени. Хундертвасер приема оценката на специалистите и се заема с дизайна. Изрисуването на постройката му лишава четири години. В наши дни там се изгарят 250 000 тона отпадък, от който се създава ток и топлинна сила за 50 000 семейства. Инсталацията е снабдена със комплицирана система от пречистващи филтри съгласно най-модерните технологии и екологични стандарти.
Разноцветната фасада, златното кълбо на комина, озелененият покрив и новозасадените дръвчета трансформират Шпителау в неповторима панорама и знак на Виена наедно с катедралата „ Свети Стефан “ и Виенското колело. Заводът за отпадък е измежду най-сниманите здания във Виена, която се посещава от над 10 хиляди души годишно. Както на всички места, и зад Худнертвасер наднича българска диря – единствената рисунка на човек, която е направил в голямото си творчество е портрет на актрисата и певица Ирина Малеева – фаворитка на Фелини, изиграла Джесика, дъщерята на сър Орсън Уелс във „ Венецианският търговец “. Хундертвасер толкоз доста желал да се ожени за нея, че нарисувал „ Ирина овер Болканс “.
А в случай че не ви се хваща трамвая до Шпителау, задоволително е да посетите настоящата тоалетна, превърната от упоменатия нагоре художник в използваемо артпроизведение. Можете да я откриете и инцидентно, в случай че дивейки се на шарената сграда без два идентични прозореца, известна като Къщата на Фриденсрайх Хундертвасер, ви подгони зовът на природата към двете нули.
А тоалетната в действителност си коства да се види! Псевдонимът на майстора ѝ в превод от немски Рай на мира Сто води. Оцелял в концентрационен лагер, еврейският художник, ваятел, дизайнер и проектант е прекръстен по този начин от Фредерик Стовасер. Другите му артистични имена също са поетични и причудливи. Regentag и Dunkelbunt, които значат „ Дъждовен ден “ и „ Тъмношарен “. Който един път е видял негова работа, не може да го сбърка. Това го прави един от най-ексцентричните, само че и продавани създатели от 80-те години на 20-и век.
Основните претекстове, които художникът употребява, са спирали и лабиринти, смели цветни петна, които се преплитат в нереални форми с реалистични акценти. Той дефинира вършиме линии като „ демонски оръжия “ и къщите му са без нито един ъгъл, с вълнообразни подове, мозайки и доста растителност. Хундертвасер даже не гладел облеклата си, с цел да разпространява кривата линия, тъй като правата била „ лишена от божественост “.
Когато го питали и за какво върви с разнообразни чорапи, той отговарял: „ А за какво би трябвало да са идентични?! “. И това надалеч не е най-екстравагантното му изявление.
„ Повечето хора споделят, че къщите се състоят от стени. Аз настоявам, че най-важни са прозорците, тъй като тъкмо те дават лице на постройката “. А тъй като очите са разнообразни, той в никакъв случай не повтаря два идентични прозореца.
Сигурно по тази причина никой не се учудва на надписа върху тоалетната паница, в която се събират бакшишите за обслужващите заведението за облекчение: „ Ето къде ви отива по-голямата част от парите “.
Двете нули на модерното изкуство се намират тъкмо против къщата на Хундертвасер във Виена и стълбището към тях е издържано в присъщия за художника жанр на мозайки и ярки цветове. А част от стенописите изобразяват... друго произведение на художника – фабриката за преправка на битови боклуци „ Шпителау “. Основен сюжет в тоалетната е високият 126 м комин на завода. Той извършва ролята на филтър и до самия си връх е изографисан от необичайния художник. Но не трябва да се учудвате – Хундертвасер е рисувал даже върху жетони за казина и до неотдавна настоящ „ Боинг “ на немските въздушни линии. Очевидно създателят е употребявал яки материали, тъй като изгарянето на 260 000 тона отпадъци на ден не е развалило творбата му. Както и тоалетната не е мръднала макар наситения човекопоток. Мнозина пускат 60-те си евроцента не с цел да я употребяват, а единствено да снимат. Понеже там даже огледалата и мивките са парче изкуство.
Снимки: Магдалена Гигова, EurocommPR, Wien Energie
През 1988 година Виенската община кани Хундертвасер да трансформира Шпителау в произведение на изкуството. Художникът е изправен пред нелеко решение, тъй като е представител на Зелената партия и е трябвало да бъде уверен, че изгарянето на боклука е най-хубавото позволение на въпроса с отпадъците, откакто те един път са създадени. Хундертвасер приема оценката на специалистите и се заема с дизайна. Изрисуването на постройката му лишава четири години. В наши дни там се изгарят 250 000 тона отпадък, от който се създава ток и топлинна сила за 50 000 семейства. Инсталацията е снабдена със комплицирана система от пречистващи филтри съгласно най-модерните технологии и екологични стандарти.
Разноцветната фасада, златното кълбо на комина, озелененият покрив и новозасадените дръвчета трансформират Шпителау в неповторима панорама и знак на Виена наедно с катедралата „ Свети Стефан “ и Виенското колело. Заводът за отпадък е измежду най-сниманите здания във Виена, която се посещава от над 10 хиляди души годишно. Както на всички места, и зад Худнертвасер наднича българска диря – единствената рисунка на човек, която е направил в голямото си творчество е портрет на актрисата и певица Ирина Малеева – фаворитка на Фелини, изиграла Джесика, дъщерята на сър Орсън Уелс във „ Венецианският търговец “. Хундертвасер толкоз доста желал да се ожени за нея, че нарисувал „ Ирина овер Болканс “.
А в случай че не ви се хваща трамвая до Шпителау, задоволително е да посетите настоящата тоалетна, превърната от упоменатия нагоре художник в използваемо артпроизведение. Можете да я откриете и инцидентно, в случай че дивейки се на шарената сграда без два идентични прозореца, известна като Къщата на Фриденсрайх Хундертвасер, ви подгони зовът на природата към двете нули.
А тоалетната в действителност си коства да се види! Псевдонимът на майстора ѝ в превод от немски Рай на мира Сто води. Оцелял в концентрационен лагер, еврейският художник, ваятел, дизайнер и проектант е прекръстен по този начин от Фредерик Стовасер. Другите му артистични имена също са поетични и причудливи. Regentag и Dunkelbunt, които значат „ Дъждовен ден “ и „ Тъмношарен “. Който един път е видял негова работа, не може да го сбърка. Това го прави един от най-ексцентричните, само че и продавани създатели от 80-те години на 20-и век.
Основните претекстове, които художникът употребява, са спирали и лабиринти, смели цветни петна, които се преплитат в нереални форми с реалистични акценти. Той дефинира вършиме линии като „ демонски оръжия “ и къщите му са без нито един ъгъл, с вълнообразни подове, мозайки и доста растителност. Хундертвасер даже не гладел облеклата си, с цел да разпространява кривата линия, тъй като правата била „ лишена от божественост “.
Когато го питали и за какво върви с разнообразни чорапи, той отговарял: „ А за какво би трябвало да са идентични?! “. И това надалеч не е най-екстравагантното му изявление.
„ Повечето хора споделят, че къщите се състоят от стени. Аз настоявам, че най-важни са прозорците, тъй като тъкмо те дават лице на постройката “. А тъй като очите са разнообразни, той в никакъв случай не повтаря два идентични прозореца.
Сигурно по тази причина никой не се учудва на надписа върху тоалетната паница, в която се събират бакшишите за обслужващите заведението за облекчение: „ Ето къде ви отива по-голямата част от парите “.
Двете нули на модерното изкуство се намират тъкмо против къщата на Хундертвасер във Виена и стълбището към тях е издържано в присъщия за художника жанр на мозайки и ярки цветове. А част от стенописите изобразяват... друго произведение на художника – фабриката за преправка на битови боклуци „ Шпителау “. Основен сюжет в тоалетната е високият 126 м комин на завода. Той извършва ролята на филтър и до самия си връх е изографисан от необичайния художник. Но не трябва да се учудвате – Хундертвасер е рисувал даже върху жетони за казина и до неотдавна настоящ „ Боинг “ на немските въздушни линии. Очевидно създателят е употребявал яки материали, тъй като изгарянето на 260 000 тона отпадъци на ден не е развалило творбата му. Както и тоалетната не е мръднала макар наситения човекопоток. Мнозина пускат 60-те си евроцента не с цел да я употребяват, а единствено да снимат. Понеже там даже огледалата и мивките са парче изкуство.
Снимки: Магдалена Гигова, EurocommPR, Wien Energie
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ