За автора Симеон Белорешки е инженер по автоматизация, EMBA, от

...
За автора Симеон Белорешки е инженер по автоматизация, EMBA, от
Коментари Харесай

Излишните атомни блокове и щастливият момент за Маришкия басейн

За създателя Симеон Белорешки е инженер по автоматизация, EMBA, от Американския университет в Благоевград с дълготраен управнически опит в Близкия изток, а преди този момент съветник по енергийни планове в EMEA и началник планове в Топлоелектрическа централа " Бобов дол ", модернизацията на блокове 1, 3, 4 в " Марица-изток 2 " и редица планове в " Лукойл Нефтохим ". Текстът се разгласява в партньорство с.
Преди малко повече от две години, писах за развиването на атомната сила (във типа, в който я познаваме днес) и все по-намаляващата и роля.
Реклама
Нищо значително не се е трансформирало за тези две години.

В същото време лъжите, очакванията и платените репортажи и внушения не престават и до през днешния ден. Колкото доста да е говорено по тази тематика - толкоз доста и неистини са публикувани (и продължават). Това кара човек да се пита от кое място да стартира - от най-опашатата или от най-зловредната? Като да вземем за пример тази, че неприятният запад, e принудил България да затвори безупречните дребни блокове, тъй като желал да унищожи българската енергетика и да принуди " Велика " България да внася европейски ток. Или по какъв начин сме затворили генериращите най-евтиния ток мощности. Или по какъв начин Западът се меси в енергийната ни политика и тъкмо поради това са проблемите в нея (за режима на тока отпреди измененията естествено не се говори).

В тази публикация ще дам един различен взор върху нещата, на база малко по-различни данни.

Случайно ми попадна един за ремонтите на 5 и 6 блок. Няма дата, само че е вероятно от 2012 година. Ремонтите са едни от най-важните действия на енергийните дружества и те приказват много- доста повече, в сравнение с хората в началото виждат.
Реклама
И по този начин, ще се спрем на две значими графики от същия отчет.
Продължителност на ремонтите на блокове 5 и 6 през годините Електропроизводство на блокове 5 и 6 през годините
Авторът е показал тези данни евентуално с единствената цел да даде доказателства за непрестанно повишаващата се успеваемост и усъвършенстване на ремонтната активност. Това е неоспорим факт и доказателство са предоставените данни. Съкращаването на ремонтните действия води до голям растеж на производството на 5 и 6 блок. Това са неоспорими обстоятелства и приказва доста добре за експлоатационния личен състав.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Свят 3 Икономика 1 Свят 2 Икономика 3 Политика 1 Политика 2 Енергетика 3 Икономика Реклама
Важните заключения направени от създателя са следните:

1. Четворно понижение на времето за ремонт на блокове 5 и 6 (144 дни против 35).
2. Това понижение НЕ Е за сметка на понижени размери ремонтни действия. 3. Това понижение НЕ Е за сметка на здравето на хората поради повишен престой на ремонтния личен състав (има обособена графика за насъбраната радиация в личния състав по време на ремонтните дни). Бюлетин Енергетика
Научавайте най-важното от бранш енергетика през миналата седмица
Вашият email Записване
Реклама
4. Значително повишаване на времето на работа на инсталациите, достигащо 93.11% (т.нар. Capacity factor). Това в действителност е и покрай теоретичния най-много за тези блокове (все отново не работят един месец в годината поради ремонт и презареждане.

Нека не забравяме, че АЕЦ " Белене " беше в дейна фаза в края на 80-те години, огромна част от работата по блок 1 бе осъществена и бяха доставени към 60% от оборудването за първи блок. Това включва реактора (на Шкода), който бе изкупен назад от " Атомстройекспорт ", комплициран на Калининската атомна централа, с цел да може след това да ни доставят различен. Можете да си визиите, какви колосални загуби сме осъществили при тези неповторими търговски покупко-продажби. И това без да отчитаме изобщо цената на капитала и изгубените изгоди.

Интересен е и различен един от 2004 година за положението на плана АЕЦ " Белене " на инж. Косев. Интересното за мен в сегашния подтекст се намира на стр. 10, където се споделя: " Стойността на доставеното съоръжение е оценено на $505 млн. От тези средства са направени целесъобразни разкомплектовки (на МиС) и вложени в АЕЦ " Козлодуй " на стойност към $75 млн. Следователно, в стойностно изражение, оборудването на АЕЦ " Белене ", което може да се употребява е $430 млн. "

Колко още разкомплектоване по " целенасоченост " е имало от този момент, по какъв начин тъкмо са били осчетоводени, можем единствено да гадаем. Естествено, от това не може да се направи изрично умозаключение за нередности, само че демонстрира извънредно неприятна процедура, изключително когато се прави в условия на цялостна секретност и липса на гласност.

Обърнете внимание, че до 2001 година двата атомни хилядника създават общо едвам 10 ТВч сила. Тогава още я няма централата на АЕS (Марица Изток 1). Топлоелектрическа централа " Варна ", Топлоелектрическа централа " Бобов Дол " и Топлоелектрическа централа " Марица Изток 2 ", започнаха реконструкции по заема " Енергия 1 " от Световната банка. Едно от значимите неща, което се направи по този план, беше реконструкцията по 2 блока от всяка от тези централи за потребностите на балансирането и първично и вторично ръководство на честотата на мрежата.

Виждаше се, че с подобен огромен % атомни блокове, които могат да работят единствено и само в базов режим, потребността от заместващи по-малки, само че гъвкави мощности, бе ясна за експертите. Ето за какво, дребните атомни блокове към оня миг бяха към този момент ненужни. Оставането им, щеше да има извънредно отрицателни последствия за стопанската система ни.

Разбира се, тези неща в никакъв случай не бяха обяснени обикновено на хората, тъй като съзнателно трябваше да се отвлича вниманието, до момента в който се плетат кошниците - продажбата на Топлоелектрическа централа " Бобов Дол ", Топлоелектрическа централа " Варна ", продаването на част от терените на " Марица Изток 1 " за плана на АЕS и доста други.

Затварянето на дребните блокове и отпущането на пари по фонд " Козлодуй ", както и японският заем по плана на " Мицуи " доведоха до извънредно позитивни резултати, почувствани в цялата страна през този интервал:

Управлението на мрежата се усъвършенства неимоверно поради осъществените реконструкции посочени нагоре. Проектите на водещи международни компании (Siemens, АВВ, Schneider, Mitsui, Honeywell) имаха голям резултат освен върху прехвърлянето на ноу-хау на български инженерингови компании, само че и в обилни вложения в индустриални мощности в страната. АВВ и Schneider вложиха в няколко завода в България, " Сименс " от дълго време уголемява наличието си, " Ханиуел " реалокира фабриката за асемблиране на системи за ръководство за цяла Европа и някогашните руски републики от Брюксел в София. И до момента в който фабриките могат относително елементарно да се реалокират, то знанията и опита на хората взели участие в тези планове е най-ценното нещо, което би трябвало да се резервира и множи. Проектът на " Мицуи " в Топлоелектрическа централа 2 е едно същинско украшение с замяна на турбините и генераторите. Всички тези огромни реконструкции разрешиха техническият екип от това време да натрупа извънредно доста управнически опит и след това справедливо стана част от управническия екип и сполучливо се оправят с ръководството на централата в актуалната макрорамка (вмешателството на политиците и други сили е част от проблемите схваща се). Огромните реконструкции изискваха и голям човешки запас, ремонтен личен състав идваше от Козлодуй с цел да оказва помощ на място. Индиректно това докара до оживление на цялата стопанска система на региона. Наличието на западни технологии и западни компании докара също по този начин и до надлежно повишението на заплатите.

Разбира се, не си върша илюзии, че при толкоз доста финансови ползи, полемиката около атомната сила и изключително в български подтекст в миналото ще затихне. В интерес на обществото обаче е всички ние да се съгласим по отношение на следните безспорни обстоятелства:

Изключването на дребните блокове в АЕЦ " Козлодуй " НЕ докара нито до срив на системата, нито до повишаване на цените, нито до стесняване на стопанската система ни. Факт. Покрай АЕЦ " Белене " са изхарчени милиарди лв. от джоба на данъкоплатците без НИКАКВА вяра те да бъдат върнати. Тези пари можеха да бъдат вложени в други, надалеч по-перспективни планове и да носят пари на бюджета и изгоди за обществото. Факт. Атомната сила изисква сериозен човешки запас в дълготраен проект и това е извънредно сериозен проблем, който и в този момент се усеща в АЕЦ " Козлодуй ". При застаряващо население, фрагментите не доближават и нещата ще се утежняват още повече. Времената, в които хората работят 20 години на едно и също място са окончателно отминали. И не става въпрос за пари. Факт. Преплетени са толкоз локални и непознати финансови (и не само) ползи, а материята е толкоз комплицирана и характерна, че не е вероятен никакъв същински, неполитизиран диалог. Факт.

Ако престанем да отхвърляме тези обстоятелства, ще можем да преминем към градивната част и отговор на простите въпроси. Като да вземем за пример:

Колко е оптималният оставащ запас на реакторите? Може ли да се усили? Имаме ли непрекъснато и дефинитивно решение за отработеното гориво, освен това, което е на площадката, само че и това, което ще пристигна. Кои са тези експерти, които бихме се съгласили, че могат да дадат точна и безпристрастна оценка - ясно е, че тези които най-разбират в елементи, имат персонален интерес атомната да продължава колкото се може повече. Тези, разбиращи от неатомните имат персонален интерес техните да се развиват. Тъй като експертите ще дават волно или несъзнателно комфортната за тях информация, кои са тези представители на обществото/бизнеса, които ще пазят публичния интерес? Защото това е в действителност най-важното.
Въпросът за цената
И забележете - нито за миг горе не загатвам за полемика какъв брой ще коства. Защото е неуместно. Защото първо се дефинира потребността на обществото (не на бизнеса), по-късно се избират евентуалните различни решения/технологии (днешни и в развой на развитие), по-късно се прави преценка на рисковете (това е най-важната и най-трудната част) и чак тогава започваме да приказваме за това какъв брой ще коства.

И най-сетне включваме политиците, с цел да забележим каква макрорамка и какъв бизнес модел ще създадем, с цел да стане допустимо това и с цел да се понижи цената. Чак най-после бизнесът поема нещата и прави по този начин, че те да са случат.

А при нас те не се случват, тъй като всичко се прави в противоположен ред - знайни и незнайни политици първо измислят бизнес модела, от който най-лесно ще печелят (напълно непотребните слънчеви паркове от преди десетина години), след това технологиите от които най-лесно ще печелят (пак същия пример), като трансферират всички опасности на обществото и най-сетне стартират да се дефинират потребността на обществото.

Нашето общество страда не от липса на правда, а от повсеместното възприятие на жителите за липса на правдивост. И това е на всяко равнище, във всяка област.

Ето за какво, и в енергетиката като част от горното, всевъзможни диалози за обективен преход са изначално обречени на крах.
Свързани публикации Какви са новите цени на тока и парното за семействата 1 юли 2022, 16:32 Решено: таван от 250 лева./мВтч за тока за бизнеса 30 юни 2022, 20:04 Ще остане ли бизнесът без обезщетения за скъпия ток от 1 юли? По-скоро не 29 юни 2022, 13:47 Многоликата въглеродна индиферентност - какво ще ядем, по какъв начин ще пътуваме и още 24 юни 2022, 17:10 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Енергетика
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР