Девизът на новите предприемачи в бранша: “Ако печеля, печеля...
За афинитета към строителството на нови играчи, които от години развиват други бизнеси, беседваме с Пламен Иванов - ръководител на Областното посланичество на Камарата на строителите в България.
- Г-н Иванов, следи се нов феномен в Пловдив - редица бизнесмени с дългогодишни и одобрени бизнеси в разнообразни сфери залитат към строителния отрасъл и се надпреварват да построяват главно жилища. На какво се дължи този повишен интерес?
- Инвазията на разнообразни играчи в строителния отрасъл може да се дължи на три неща.
Едното е протекцията, другото е непотребен запас, а третото - свръх упоритост
В случая протекцията е водеща, въпросът е до каква степен и докога ще е допустима. В тази тройна композиция започваме да решаваме проблема за какво огромни играчи потеглят в тази посока? Казахме, че имат непотребни запаси, имат подхранена свръх упоритост, а с непотребните запаси си обезпечават протекцията и по този начин изкривяват нормалността на пазара, т.е. естествения път, по който една компания се разраства, натрупа опит и капитали, основава вътрешни правила и така нататък И в идващия миг, появявайки се подобен нов състезател, той няма от кое място да съобщи характерни запаси и единственото нещо, което може да направи, е да посегне на някоя от фирмите. Обикновено тази процедура стартира по следния метод: започваш като вложител, наемаш строител. След това започваш да мислиш по какъв начин да игнорираш строителя, да привлечеш неговите експерти и подизпълнители и да създадеш конструкция, в която да започнеш да работиш самичък. Това е всеобщият случай, само че на процедура нито строителите стават повече като експерти, нито ръководството става по-ефективно. Обикновено тези хора, навлизайки на непознат пазар, би трябвало да привлекат експерти, а това става само като ги надценят. Но когато ти не си извървял пътя и не си построил екип, това рефлектира върху качеството и реализацията и самото ръководство на активността. Не може една такава активност да се ръководи единствено от силата на опциите. И тук към този момент
стартират огромните взаимни отстъпки със строителния артикул,
когато упоритостта е свръх. При тези компании е присъща неналичието на професионална взаимност, която я има при строителните компании, построили се от нулата. За едни строителството е специалност, а за други е единствено бизнес. Затова и не е инцидентен девизът на новите бизнесмени в строителството: “Ако спечелвам, спечелвам единствено аз. Ако изгубвам, губят всички, не и аз! ”.
- Възможно ли да е има някаква регулация или надзор върху този бизнес, тъй че да не се получават сходни аномалии, както и презастрояване?
- Според мен това не е допустимо. Един от регулиращите фактори е Централният професионален указател на строителя към Камарата на строителите в България. Ако отговаряш на съответните индикатори, които са занижени, те вписват в регистъра. Другото е тип просвета - когато става въпрос за интерес, на нашите географски ширини културата е недостиг. И се чудя по какъв начин инстинктите на някои хора остават притъпени. Но те са изкушени от по-ниската цена. Eдно от огромните изкушения също са големите средства от публичните поръчки, които са обвързани и с по-сериозна корупционна процедура. Започваш нещо със лични средства, комулираш някакви благоприятни условия, започваш някакво строителство, само че би трябвало да се наблюдава кои от тези играчи какъв брой бързо се включват в усвояването на обществения запас, било то с европейски средства или от националния бюджет.
- Какво може да предложи един нов участник на относително наситения жилищен пазар?
- По-високо възнаграждение на експертите и по-удовлетворяваща цена на жилищата за потребителите. А това се прави с цената на някакви взаимни отстъпки. Защото нито предходните са имали свръхпечалба, нито заплащането е било мощно подценено. Не може да усилваш разноските и да намаляваш цената при продажбите и успеваемостта да е по-голяма. И тук става въпрос за компромисен вид. Друго е, когато имаш непотребни запаси, а те може да са финансови, да се опиташ по някакъв метод да ги съхраниш, влагайки ги в недвижими парцели, респ. тяхната реализация, изкушен от постигането на по-ниска себестойност. Друг проблем пред " богатите " е, че се чака влизането на България в еврозоната и те може да имат пари, чийто генезис да не могат да посочат при обмена. А когато имаш благосъстоятелност, към този момент може да я реализираш на избрана цена и по този начин да съхраниш парите си. Една такава упоритост персонално у мен буди подозрения до каква степен тези пари са добити легално.
- Има ли банкрути измежду новите играчи в строителния отрасъл?
Фалитът в България е екзотична тематика
Още преди години съм забелязал, че всяка жилищна кооперация се строеше с друго юридическо лице, което е притеснително от позиция на гаранциите, които би трябвало да се носят по-късно. Част от тези структури, които в този момент влязоха на пазара по-мащабно, работят със личните си компании. Има и различен огромен въпрос - какво ще остане след огромното строително премеждие? Защото това сме го виждали през последните 30 години - има избран интерес, влиза се на пазара, работи се, до момента в който е забавно, и след това внезапно се напуща, което крие доста опасности и последици. Засега ползата е огромен, а нашият бизнес е мъчно ликвиден. Много от строителните компании пострадаха през катаклизмите, през които минаха, тъй като имаха преданост към хората, с които работят, имаха отношение към дълготрайните материални активи, които имат. Процесите бяха относително умерени. Възможно е обаче при загуба на интерес да остане и неосъществено строителство, което да докара и до банкрути. При последната рецесия множеството строяха с заеми и тогава банките получиха това незавършено строителство, а на по-късен стадий съумяха да го завършат и осъществят. При по-предишни рецесии, когато ги нямаше банките като промеждутъчен фактор, проблемите бяха поети само от клиентите на строителните бизнесмени.
- Вашата прогноза по кое време може да се чака отлив на строителната вълна?
- Трудно може да се предвижда, само че има няколко фактора, които биха повлияли на процеса - интернационалното състояние, международните рецесии и катаклизми, в това число и войни, а в България неустойчивият политически климат. Но съгласно мен първото отрезвение ще пристигна, откакто приемем еврото, тъй като тогава една част от сивите средства ще би трябвало да се легализират, а това може да отслаби интереса към строителството. Ако вървим с това движение, в един миг ще се получи един презастроен град с доста повече от нужното. Може би ще има разпилени експерти, които мъчно биха се върнали на предходните си позиции и ще търсят реализация в чужбина. Така, на няколко пъти, след всяка рецесия, зареждаме Европа със строителни експерти от България.
- Г-н Иванов, следи се нов феномен в Пловдив - редица бизнесмени с дългогодишни и одобрени бизнеси в разнообразни сфери залитат към строителния отрасъл и се надпреварват да построяват главно жилища. На какво се дължи този повишен интерес?
- Инвазията на разнообразни играчи в строителния отрасъл може да се дължи на три неща.
Едното е протекцията, другото е непотребен запас, а третото - свръх упоритост
В случая протекцията е водеща, въпросът е до каква степен и докога ще е допустима. В тази тройна композиция започваме да решаваме проблема за какво огромни играчи потеглят в тази посока? Казахме, че имат непотребни запаси, имат подхранена свръх упоритост, а с непотребните запаси си обезпечават протекцията и по този начин изкривяват нормалността на пазара, т.е. естествения път, по който една компания се разраства, натрупа опит и капитали, основава вътрешни правила и така нататък И в идващия миг, появявайки се подобен нов състезател, той няма от кое място да съобщи характерни запаси и единственото нещо, което може да направи, е да посегне на някоя от фирмите. Обикновено тази процедура стартира по следния метод: започваш като вложител, наемаш строител. След това започваш да мислиш по какъв начин да игнорираш строителя, да привлечеш неговите експерти и подизпълнители и да създадеш конструкция, в която да започнеш да работиш самичък. Това е всеобщият случай, само че на процедура нито строителите стават повече като експерти, нито ръководството става по-ефективно. Обикновено тези хора, навлизайки на непознат пазар, би трябвало да привлекат експерти, а това става само като ги надценят. Но когато ти не си извървял пътя и не си построил екип, това рефлектира върху качеството и реализацията и самото ръководство на активността. Не може една такава активност да се ръководи единствено от силата на опциите. И тук към този момент
стартират огромните взаимни отстъпки със строителния артикул,
когато упоритостта е свръх. При тези компании е присъща неналичието на професионална взаимност, която я има при строителните компании, построили се от нулата. За едни строителството е специалност, а за други е единствено бизнес. Затова и не е инцидентен девизът на новите бизнесмени в строителството: “Ако спечелвам, спечелвам единствено аз. Ако изгубвам, губят всички, не и аз! ”.
- Възможно ли да е има някаква регулация или надзор върху този бизнес, тъй че да не се получават сходни аномалии, както и презастрояване?
- Според мен това не е допустимо. Един от регулиращите фактори е Централният професионален указател на строителя към Камарата на строителите в България. Ако отговаряш на съответните индикатори, които са занижени, те вписват в регистъра. Другото е тип просвета - когато става въпрос за интерес, на нашите географски ширини културата е недостиг. И се чудя по какъв начин инстинктите на някои хора остават притъпени. Но те са изкушени от по-ниската цена. Eдно от огромните изкушения също са големите средства от публичните поръчки, които са обвързани и с по-сериозна корупционна процедура. Започваш нещо със лични средства, комулираш някакви благоприятни условия, започваш някакво строителство, само че би трябвало да се наблюдава кои от тези играчи какъв брой бързо се включват в усвояването на обществения запас, било то с европейски средства или от националния бюджет.
- Какво може да предложи един нов участник на относително наситения жилищен пазар?
- По-високо възнаграждение на експертите и по-удовлетворяваща цена на жилищата за потребителите. А това се прави с цената на някакви взаимни отстъпки. Защото нито предходните са имали свръхпечалба, нито заплащането е било мощно подценено. Не може да усилваш разноските и да намаляваш цената при продажбите и успеваемостта да е по-голяма. И тук става въпрос за компромисен вид. Друго е, когато имаш непотребни запаси, а те може да са финансови, да се опиташ по някакъв метод да ги съхраниш, влагайки ги в недвижими парцели, респ. тяхната реализация, изкушен от постигането на по-ниска себестойност. Друг проблем пред " богатите " е, че се чака влизането на България в еврозоната и те може да имат пари, чийто генезис да не могат да посочат при обмена. А когато имаш благосъстоятелност, към този момент може да я реализираш на избрана цена и по този начин да съхраниш парите си. Една такава упоритост персонално у мен буди подозрения до каква степен тези пари са добити легално.
- Има ли банкрути измежду новите играчи в строителния отрасъл?
Фалитът в България е екзотична тематика
Още преди години съм забелязал, че всяка жилищна кооперация се строеше с друго юридическо лице, което е притеснително от позиция на гаранциите, които би трябвало да се носят по-късно. Част от тези структури, които в този момент влязоха на пазара по-мащабно, работят със личните си компании. Има и различен огромен въпрос - какво ще остане след огромното строително премеждие? Защото това сме го виждали през последните 30 години - има избран интерес, влиза се на пазара, работи се, до момента в който е забавно, и след това внезапно се напуща, което крие доста опасности и последици. Засега ползата е огромен, а нашият бизнес е мъчно ликвиден. Много от строителните компании пострадаха през катаклизмите, през които минаха, тъй като имаха преданост към хората, с които работят, имаха отношение към дълготрайните материални активи, които имат. Процесите бяха относително умерени. Възможно е обаче при загуба на интерес да остане и неосъществено строителство, което да докара и до банкрути. При последната рецесия множеството строяха с заеми и тогава банките получиха това незавършено строителство, а на по-късен стадий съумяха да го завършат и осъществят. При по-предишни рецесии, когато ги нямаше банките като промеждутъчен фактор, проблемите бяха поети само от клиентите на строителните бизнесмени.
- Вашата прогноза по кое време може да се чака отлив на строителната вълна?
- Трудно може да се предвижда, само че има няколко фактора, които биха повлияли на процеса - интернационалното състояние, международните рецесии и катаклизми, в това число и войни, а в България неустойчивият политически климат. Но съгласно мен първото отрезвение ще пристигна, откакто приемем еврото, тъй като тогава една част от сивите средства ще би трябвало да се легализират, а това може да отслаби интереса към строителството. Ако вървим с това движение, в един миг ще се получи един презастроен град с доста повече от нужното. Може би ще има разпилени експерти, които мъчно биха се върнали на предходните си позиции и ще търсят реализация в чужбина. Така, на няколко пъти, след всяка рецесия, зареждаме Европа със строителни експерти от България.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ